РЕШЕНИЕ

№ 119 28.03.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На тринадесети март две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: В.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд №19 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл от ЗАНН

Постъпила е жалба от А.И.С. ***, срещу Наказателно постановление №2024/11 от 16.12.2011г. на началник група в сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл.177 ал.1 т.1 на основание същият текст от ЗДвП е наложена наказание глоба в размер на 100лв. Счита, наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени изцяло.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В представените писмени бележки, изразява становище за незаконосъобразност на НП, поради допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, за което излага съображения.

Ответната страна Областна Дирекция на МВР гр. Разград чрез представителя си моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №2024/11 от 16.12.2011г. на началник група в ПП при ОД на МВР Разград, на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл.177 ал.1 т.1 на основание същият текст от ЗДвП е наложена наказание глоба в размер на 100лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №2024/26.10.2011г. съставен от мл. автоконтрольор при РУ на МВР гр. Разград на жалбоподателя за това, че на 10.01.2011г. около 11:49:10 часа в с.О., посока гр.Р., управлява л.а. ***** с рег. №*****, собственост на ЕООД ******-клон Р., при ограничение на скоростта 50км/ч за населено място се движи със скорост 86км/ч и превишава скоростта с 36 км/ч в населено място. Скоростта е измерена с мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М инв. №554 и е намалена с възможната техническа грешка на техническото средство с 3 км/ч. Нарушението е заснето с видеоклип №3607. С. е управлявала МПС по време на извършване на нарушението след като е било лишена от това право по административен ред - СУМПС е отнето на 27.10.2009г. Прието е, че така е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тези обстоятелства са отразени и в НП.

Пред РРС разпитан като свидетел актосъставителят – Д.А., който в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП. Същият съставил АУАН за нарушение, установено с мобилна система за видоеноблядение процесния ден в с.О.. При проверка на заснетия клип №3607 лек автомобил с русенска регистрация се движел със скорост 89км/ч, в населеното място. Собственика на автомобила бил от гр.Р., където били изпратени матиралите и се върнала попълнена декларация от собственика, че автомобила е управляван от жалбоподателката. Връчена и била покана да се яви за съставене на акта, след което акта бил съставен в отсъствие на нарушителя. При съставянето му св.А. установил от системата БДС, че СУМПС на жалбоподателката към 10.01.2011г. било със статус «Отнето».

Изложената обстановка се установява от показанията на разпитания свидетел и приложените писмени доказателства към амминистративно наказателната преписка както и копие от НП №5733/24.09.2009г на ОД на МВР гр.Р., справка за нарушител от региона.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като логични незаинтересовани от изхода на делото, подкрепящи се от останалите доказателства. АУАН има доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила. Служебно известно на съда е обстоятелството, че мобилна система тип ТFR-1М инв. №554 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства на БИМ и е преминала първоначална проверка през месец март 2010г., като срокът на валидност е до месец март 2011г. / видно от материалите предоставени от ОД на МВР-Разград за служебно ползване в РС-Разград относно молбилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR-1М, а именно: протокол за проверка №16/02.03.2010г издаден от БИМ «ГД МИУ», удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол за монтаж и настройка от 17.03.2010г и техническо описание и инструкция за експлоатация/ Поради което е неоснователно възражението в представените писмени бележки от жалбоподателя, за липса в АУАН и НП на доказателства за точността на техническото средство /първоначана и последваща проверка/, монтажа и правилна експлоатация. Няма данни за неизправност на използваното средство за измерване тип ТFR-1М инв. №554. Същото е одобрено и вписано по съответния ред.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не е налице визираното нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя. В случая, нарушителят е открит след като е била попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП на 05.10.2011г. от собственика на МПС-то, че процесния ден - 10.01.2011г. автомобилът е бил управляван от жалбоподателката. АУАН е изготвен на 26.10.2011г.

Фактическата обстановка относно нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, е описана пълно и ясно, като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение в НП, относно описанието на нарушението от фактическа и правна страна. Данните по делото обуслявят извода, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна съставът на вмененото му нарушение по т.1. На посочената в акта дата в населено място, е управлявал автомобил със скорост 86км/ч., при ограничение на скоростта до 50 км/ч., като така е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отчетената скорост от 86 км/ч., фиксирана с датата и точния час, била измерена с мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М инв. №554, като е била намалена с 3км/ч – с възможната техническа грешка и нарушението е заснето с видеоклип №3607. При това жалбоподателката е управлявала автомобила със скорост, надвишаваща максимално допустимата с 36км/ч. Нарушението е осъществено и от субективна страна – била е наясно със задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в населено място, но не се е съобразила с това си задължение. Правилно е била санкционирана на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, предвижда наказания в различни размери, за водачите нарушили допустимата скорост за населено място, като се изхожда от скоростта, с която е надвишена максимално допустимата скорост на движение. Съдът намира обаче, че за това нарушение, е бил определен неправилно размера на наказанието. В случая приложената санкционна норма по чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП /в редакцията и към момента на извършване на деянието/, предвижда наказание глоба в размер на 150лв, както и лишаване от право за превишение на допустимата скорост от 31 км до 40 км. С измененията на ЗДвП – ДВ бр.10/2011г. от 01.02.2011г., е предвидено едно наказание за превишаване на посочената скорост – глоба в размер на 200лв. Явно, че по-благоприятния закон, който следва да бъде приложен в случая е глоба в по-ниския размер, поради което наложеното наказание следва да бъде бъде намалено от 200лв в размер на 150лв, като в тази част НП следва да бъде изменено.

Съдът намира, че жалбоподателката не е извършила вмененото и нарушение по т.2 от НП, а именно по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП – управлявала МПС след като е била лишена от това право по административен ред. Не се събраха безспорни доказателства, че същата към момента на деянието е била лишена от право да управлява МПС. От приложената по делото справка за нарушител от региона и копие от НП №5733 от 24.09.2009г. на ОД на МВР-Р., се установява че на същата е било наложено такова наказание за срок от два месеца. Деянието на настоящото производство обаче е извършено на 10.01.2011г. Освен това, св.А. в показанията си установява, че от направената справка за жалбоподателката в система БДС СУМПС е било със статус «отнето». Това не води до извода, че към този момент не е бил изтекъл срока на наложеното и наказание по цитираното НП, но явно същата не е носила СУМПС, което е друго административно нарушение. Предвид липсата на безспорни доказателства, съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение по т.2 от НП, поради което в тази си част същото следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №2024/11 от 16.12.2011г. на началник група в сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта, с която на А.И.С. ***, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв, като намалява размера на глоба на 150лв.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2024/11 от 16.12.2011г. в частта, с която на А.И.С. ***, на основание и за нарушение на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена наказание глоба в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: