РЕШЕНИЕ

 

№76                                         23.03.2012г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на двадесет и четвърти февруари                                             две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар:  Д.Д.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №39 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от пълномощник на  ****” ЕООД с.*****, против НП №14631 от 02.12.2011г., на зам. директор при ТД на НАП-Варна, с което жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 800лв, за нарушение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.  

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не изпраща представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява становище за неоснователност на жалбата в писмени бележки.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок  от надлежна страна  и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно  постановление  14631 от 02.12.2011г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, на жалбоподателя за нарушение на чл. 25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 800лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. №81267 от 09.11.2011г., съставен на жалбоподателя,  от инспектор по приходите  при Териториална дирекция на НАП гр.Варна. Констатираните с акта обстоятелства са отразени в  НП по следния начин: «На 03.11.2011г. е извършена проверка на търговски обект – смесен магазин находящ се в с.*****,  стапанисван от «****» ЕООД.. При порверката е установено, че в качеството си на задължено лице по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства издадена от МФ, не е издал фискална касова бележка за всяка извършена в обекта продажба, за която плащането не е извършено по банков път. Констатацията се потвърждава от съставения по време на проверката въпросен лист за установяване на касовата наличност в обекта, от който е видно, че за извършени продажби на стоки на стойност 223лв не са издавани касови бележки от ФУ»

В заседанието пред РРС, е разпитан като свидетел С.Г.С. - актосъставителят, който потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена проверка в магазин за хранителни стоки стопанисван от жалбоподателя, установил разлика в касовата наличност в размер на двеста и няколко лева, която се дължала от неотчетени продажби с фискално устройство. Пред него се извършвали продажби и не били издавани касови бележки.

По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з., показанията на св. С., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите доказателства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.

Съдът намира, обаче, че при издаване на акта и НП, са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.  Нарушението е описано бланкетно, възпроизведена е нормата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства издадена от МФ, без обаче да са изложени конкретните в случая обстоятелства характеризиращи процесното деяние, като липсват обстоятелства относно продажба на каква стока, на каква стойност, не е издадена фискална касова бележка, а е отразено, че не е издадена такава: « .. за всяка извършена в обекта продажба, за която плащането не е извършено по банков път..» В с.з. св.С., установява, че е имало разлика в касовата наличност и същата се дължала на неотчетени продажби. Видял пред него един-двама клиенти да пазаруват, на които не са били издавани касови бележки. Последното обстоятелство същият установява в съдебно заседание, като такива обстоятелства относно покупко-продажба – една или няколко от клиенти на които не са издавани касови бележки, не се съдържат нито в акта, нито в НП. Извършените обаче продажби, за които не са издавани касови бележки, следва да са конкретизирани в акта и НП, т.е. нарушението да е описано с всички негови съставомерни индивидуализиращи обстоятелства. От съдържанието на акта и НП е видно, че до този извод се е стигнало, от съставения по време на проверката въпросен лист, от който било видно, че за извършени продажби на стойност 223 лв, не са издавани касови бележки от ФУ т.е имало «разлика в касовата наличност»

С нарушаването на посочените разпоредби от ЗАНН посочени по-горе, се органичава правото на защита на наказаното лице, да разбере точно за какво деяние е санкционирано.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно, че при извършената проверка в търговския обект е установено несъответствие между отразеното в касовата книга и касовата наличност в магазина, която разлика е  223 лв. В резултат на това актосъставителят и наказващият орган, са приели, че не са били издадени касови бележки за извършени продажби, предвид това констатирано различие.

Разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ, предвижда задължение на търговеца да издаде касова бележка за извършена продажба или услуга, независимо от документирането на същата с издаден първичен счетоводен документ. В процесния случай не е установено като нарушение от страна на търговеца «не издаване на фискална бележка за извършена продажба», което е административното нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ. Такава продажба не е отразена. Действително наличието на парична сума в повече от отразеното по документи и по фискалния апарат, навежда на мисълта, че е възможно да са извършени такива продажби, за които не са издавани касови бонове, но такова нарушение, по никакъв начин не се доказва от събраните по делото доказателства. От приложения въпросен лист за установяване на касовата наличност в обекта, освен установеното наличие на средства в началото на деня в размер на 60лв, не се установява да са давани стоки без документ – видно от т.9 в същия. Т.е., от съдържанието на този въпросен лист, отново не се установява, да са били давани, продавани стоки, без да е бил издаван документ за това. Административното обвинение обаче следва да бъде ясно, точно и конкретно, а не да почива на предположения. Основателен е довода изложен в жалбата че наказание не може да се наложи за предполагаемо административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че неравилно актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че е нарушена посочената норма, тъй като е установено несъответствие  между касовата наличност  и отразеното в ЕКАФП, това е самостоятелен състав на административно нарушение но по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ и представлява евентуално нарушение на правилата по регистриране и отчитане на промени в касовата наличност във ФУ.

Посочените процесуални нарушения, представляват формална предпоставки за отмяна на оспореното постановление, без спора да бъде разглеждан по същество. 

Воден от горното, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  14631  от 02.12.2011г. на зам. директор при ТД на НАП-Варна, с което на ****” ЕООД с.**** за нарушение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 800лв

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                    Районен съдия: