Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 02.03.2012г.
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 54 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.А.Х. против наказателно постановление № ***г. на
началник РУП Р., с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, пр.3 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв., на основание чл. 177, ал.1, т.3 ЗДвП.
Жалбоподателя сочи, че НП е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Излага подробни мотиви.
В съдебно заседание при редовност в призоваването жалбоподателя не се
явява и не изпраща представител.
Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не
изпраща представител. В придружителното писмо към преписката се съдържа искане
жалбата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено. РРП при редовност в
призоваването не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От
фактическа страна.
На *** г.
около ***
часа в с. Д. по ул. С. И., синът
на жалбоподателката - непълнолетния А. Б. А.,
роден на ***г. управлявал мотопед Я. с рег. № *** без да притежава СУМПС и без каска. Мотопеда не бил регистриран, поради и
което А.
нямал и свидетелство за регистрация на процесното МПС, не бил преминал и ГТП. Това
било установено от полицейските служители С.С. и Б.К..
Жалбоподателят
бил призован в качеството му на родител на А. А. и
обяснил пред полицейските служители, че процесният мотор бил закупен от
съпругът му от Р Германия и все още не е регистриран. Синът му А. А. го
ремонтирал, след което без знанието на жалбоподателя го е взел и го е
управлявал.
Св.
С.С. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че на *** г. около *** ч.
в с. Д.,
като родител, настойник на А. А.,
не е упражнил контрол и е допуснал синът му да управлява по ул. С. И. мотопед Я. с рег. № *** без да притежава СУМПС, без регистрационен талон
и без каска.
Жалбоподателят
вписал възражение в АУАН, че не е знаел за това и че синът му без негово
разрешение е взел мотора
Въз
основа на този АУАН, АНО издал процесното НП. В него отразил, че жалбоподателят
като родител настойник на А. А., не е упражнил контрол и е допуснал синът му да
управлява процесния мотопед без да притежава СУМПС. АНО квалифицирал процесното
нарушение по чл. 102, пр.3 ЗДвП, поради
което наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 177,
ал.1, т.3 пр.1 ЗДвП.
Фактическата
обстановка е безспорно установена и се доказва от събрания по делото
доказателствен материал в т.ч. показанията на свидетелите
очевидци, обясненията на жалбоподателя, АУАН, и справки, в т. ч.
справка от ОДМВР – Р. с
вх. № ***
г. /л. 17/ в която е отразено, че към датата на деянието А. А. не е
притежавал СУМПС.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА.
Проверяващите органи в кръга на компетенциите си по
ЗДвП са съставили акт за нарушението, който не страда от съществени пороци.
Подписан е от всички лица, съдържа пълни данни за актосъставителя, нарушителя,
свидетелите, подробно описание на нарушенията и мястото на извършването им -
дата, час, място. Разпоредбата на чл.177 , ал.1, т.3 от ЗДвП въвежда като
административно нарушение, ако собственик, длъжностно лице или водач на МПС допусне или предостави управлението на МПС
на лице, което не притежава свидетелство за управление или на лице употребило
алкохол или друго упойващо вещество. От гласните доказателства събрани в
настоящото производство и от отразеното в АУАН, който се ползва с материална
доказателствена сила е установено, че жалбоподателката е съсобственик на
процесния мотопед закупен от съпруга й, съгл. чл. 21
СК. Жалбоподателката е и родител на непълнолетния А. А. /вж.
справка НБД “Население” л. 25/.
Изпълнителното
деяние "допуска" не изисква извършителят да е действал при пряк
умисъл (същият би се изисквал при изпълнително деяние - "предоставя
управлението на МПС" - предл. 2 на чл. 177, ал.
1, т. 3 от ЗДвП). "Допускането" като изпълнително деяние предвижда
форма на вина - евентуален умисъл или небрежност. В конкретната хипотеза съдът
намира, че дори и извършителят да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, същият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
поради което се касае за форма на вина - небрежност (вид непредпазливост).
Самият жалбоподател в своите обяснения
сочи, че не можел да предположи, нито предвиди, че синът му, който е
непълнолетен и не притежава свидетелство за управление на МПС, ще го управлява.
Но съдът приема, че същият като родител
и собственик на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди (като възможности на
субекта) това. Всяко лице носи отговорност за МПС, върху което упражнява
фактическа власт. Самата разпоредба на чл. 102 от ЗДвП забранява предоставянето
на МПС на неправоспособни водачи. Нещо повече, законът предвижда като наказуемо
не само действието - фактическото предоставяне на автомобила на неправоспособно
лице, но и бездействието - състоящо се в липса на действие, което да
предотврати управлението на автомобила от неправоспособно лице. Като е оставил
без надзор сина си ремонтиращ процесния мотопед, жалбоподателят не е проявил
дължимата грижа и е допуснал неправоспособният му непълнолетен син да управлява
същото МПС, т.е. при задължение за действие, жалбоподателят е бездействал.
Деянието, извършено виновно от нарушителя, законодателят е въздигнал в
административно нарушение и го е обявил за наказуемо.
По възражението, че в обстоятелствената
част на НП е посочено името “С. Х.”, вместо името на жалбоподателката “С. Х.”.
В
НП по – горе изрично е посочено, че същото се издава по акт съставен против “С.А.Х.”. Така жалбоподателят е разбрал
спрямо кого се издава процесното НП и не може да се приеме, че грешката при
изписване на името представлява съществено процесуално нарушение.
По възражението на жалбоподателя, че “АУАН № *** г.
не ми е съставен”.
Видно
от материалите по делото, е че такъв УАН е бил съставен /л.6/. Видно от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, е че жалбоподателката е
вписала възражения в него, подписала го е и след това препис от същия й и бил
връчен. Липсват възражения, че подписите на жалбоподателя в процесния АУАН не
са негови. Ето защо това възражение също се явява неоснователно.
Деянието
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от сходните такива, поради което
същото не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН.
Наложеното
наказание е в средния размер. Същото не следва да бъде намалявано, тъй като
съдът отчита и несъставомерните обстоятелства, отличаващи деянието с повишена
обществена опасност – А. Б. е управлявал мотопед в населено място, където
вероятността да възникне инцидент нараства, същият е бил без каска, МПС-то не е било преминало годишен технически преглед, не е
било регистрирано, нямало е сключена застраховка ГО.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***г.
на началник РУП Р.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: