Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95 19.03.2012 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският районен съд наказателен
състав
На 02.03.2012 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Атанас
Христов
Секретар: П.Т.
като разгледа докладваното от съдията Христов
административно наказателно дело
№ 73 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В жалбата се сочи,
че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Излагат се подробни мотиви.
В открито съдебно заседание се явява управителят на жалбоподателя и
защитникът адвокат Ц. и поддържат жалбата. Жалбоподателят сочи, че процесната
сума от 30 лв. представлявала монети за връщане на ресто, която сума сервитьора
пропуснал да отбележи в книгата за дневни финансови отчети.
АНО представляван от свой юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и
излага подробни съображения.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
От становищата
на страните и събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение съставен срещу жалбоподателят от инспектор по приходите при ТД на НАП В., офис Ш. на 03.10.2011г., за това, че при извършена проверка на 31.08.2011г. в търговски обект кафене “Ф.”, находящ се в гр. Р., ул. Ц. А. № ** и стопанисвано от жалбоподателя, се установило, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отбележи в книгата за дневните финансови отчети налична в търговския обект, промените в касовата наличност - в случая начална сума - 30.00 лв.
Актосъставителят
квалифицирал деянието по чл. 33, ал.2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в
горепосочения АУАН правни норми, наложил гореописаните санкции.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
актосъставителят разпитан в качеството му на свидетел, свидетелят по акта,
обясненията на Управителя и приложените писменни доказателства.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.
Посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на
визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е
консумирано от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице
приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно
твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС
установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното
НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от
жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна
страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение
на законодателството, съгласно ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите
на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) да се отбелязва в момента на извършването
и с точност до минута в книгата за дневните финансови отчети на страницата на
съответната дата. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност
с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че чл. 28 от
ЗАНН е неприложим в настоящото производство.
Действително, АНО не е
изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в
разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от
ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. В
този смисъл е налице константна съдебна
практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д.
№ 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
По възражението, че липсва компетентност на
актосъставителя.
Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, е че органите по приходите са определени да съставят актове за нарушения по процесната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Видно от писмо с вх. № 74/05.01.2012г. е че актосъставителят Д.Я.А. е инспектор по приходите в ТД на НАП В., офис Р.. Ето защо, горепосоченото възражение се явява неоснователно.
По възражението, че връченият на жалбоподателя препис
от АУАН бил нечетлив, което е съществено процесуално нарушение довело до
ограничаване правото му на защита.
Дори и да се приеме за
вярно, че връчения препис от АУАН на жалбоподателя е бил нечетлив, то същото не
е съществено. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, е че
акта у ибл надлежно предявен на Управителя З.р М., който е имал възможност да
се запознае със съдържанието му /от първия екземпляр/.
По размера на наказанието.
За това нарушение разпоредбата на чл. 182, ал.2 изр. последно, във вр. с ал.1 ЗДДС, предвижда имуществена санкция за ЕТ в размер от 500 до 2000 лв. Тъй като процесната санкция е в абсолютния законов минимум, то липсва възможност, а и основание за намаляването й.
Водим от
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13403 –
270113235/14.11.2011г. на зам. директор на ТД на НАП – гр. В..
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: