Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 12.03. Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 103 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.Ш.И. против наказателно постановление № *** от 18.01.2012г.
на началник сектор ПП при ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл. 6, т.1
ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв, на осн. чл. 183, ал.4, т.3 ЗДвП, а за нарушение на чл. 137А,
ал.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв, на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП.
На основание наредба № Із-1959
на МВР на жалбоподателя са отнети 16
контролни точки.
Жалбоподателят намира НП за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага подробни мотиви.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява заедно със защитника си
адв. Н. Г. и поддържат жалбата. Жалбоподателят в своите обяснения оспорва да е
извършил деянията за които е наказан.
АНО, чрез свой юрисконсулт смита, че НП е законосъобразно и моли за
неговото потвърждаване.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
09.01.2012г., съставен на жалбоподателя, за това, че “на 09.01.2012г. около 18.43
часа в гр. Разград, на ул. “Марица”, управлява л.а. Тойота Версо с рег. № ******* и на кръстовището с ул.
Странджа, при наличие на светофарна уредба, работеща в нормален режим преминава
на червена светлина, посока бензиностанция ОМВ, при извършена проверка водача не
е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Гореописаните
деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл. 6, ал., т.1 и по чл. 137а,
ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят
вписал в акта възражения.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания
АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.8/, показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта. Съдът кредитира показанията на тези
лица като пълни, последователни и логични. Съдът не кредитира с доверие
обясненията на нарушителя, тъй като същите са изолирани от доказателствения
материал. Що се касае за показанията на водения от жалбоподателя свидетел Г. Хр.
/служител на жалбоподателя/, то същата е възприела единствено разказаното й от
страна на жалбоподателя, а не е очевидец. Ето защо, нейните показания не
променят гореприетата фактическа обстановка.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство.
Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на извършването и
установените обстоятелства, при които са извършени.
Посочените като извършени от
жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав
на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са
консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно ЗДвП.
Наложените наказания са
определени от законодателя в абсолютен размер.
По възражението, че е налице съществено нарушение на чл.
42, т.7 ЗАНН, поради което НП следва да се отмени.
Съгласно задължителните по тълкуването и
прилагане на закона указания, дадени с Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава
не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта,
а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен. Ето защо, възражението се явява неоснователно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № **** от 18.01.2012г. на началник сектор ПП при
ОДМВР Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: