Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 02.03. Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Х.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Х. административно наказателно дело
номер 137 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.А.А., ЕГН
**********,*** против наказателно постановление № ***г на началник сектор ПП при ОДМВР – Р., с което за извършено нарушение на чл. 103, пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева, на основание чл. 175, ал.1, т.3, пр.2 ЗДвП, а за нарушение
на чл. 150 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 177,
ал.1, т.2 пр.1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира НП за изцяло за незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна. Излагат се подробни мотиви в подкрепа на жалбата.
В о.с.з. жалбоподателят при редовност в призоваването не се явява. Явява
се защитника му адв. Е.С. ***. Поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения.
АНО, при редовност в призоваването не изпраща представител. В
придружителното писмо с което е изпратена жалбата и административно наказателната
преписка е отразил искане НП да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна /основателна
е само относно вида на наказанията/.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
***г., съставен на жалбоподателя, за това, че на ***г около *** часа в гр. Р. по
околовръстен път ЖК О. бензиностанция Ш.,
управлява мотоциклет с рег. № ***, собственост на А.Х., като при сигнал със
стоп палка от полицейски служител не спира. Не притежава и СУМПС.
Гореописаните
деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл. 103 и чл. 150 ЗДвП.
Жалбоподателят вписал в АУАН, че се е
бил уплашил и се е върнал.
Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания
АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.5/, рапорт,
справка от ОДМВР - Разград от която е
видно, че на жалбоподателя не е издавано СУМПС, както и показанията на
актосъставителя и свидетелите очевидци визирани в акта.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Посочените като извършени от жалбоподателя
нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав на визираната в
Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Извършеното от
жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна
страна, осъществените нарушения съдържа признаците на административно нарушение
на законодателството, съгласно ЗДвП.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява по безспорен начин, че деецът не се е подчинил на подаден сигнал
за спиране със стоп палка от страна на контролните органи и е продължил
движението си, като по този начин е попречил на контролните органи да извършат
проверка. Тази негова деятелност правилно е квалифицирана от
административно-наказващия орган като съставомерна по чл. 175, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗДвП, предвиждащ административно-наказателна отговорност за водач,
който по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка. И това е така,
защото с поведението си водачът обективно е попречил на контролните органи да
упражнят правомощията си за извършване на проверка, с оглед осъществяването на
каквато са предприели действия за спирането му. Въз основа на посоченото въззивната
инстанция намира, че при издаване на наказателното
постановление административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
нарушителя в съответствие с обективираната от него деятелност и не е допуснал
нарушение на материалния закон.
На
следващо място настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Действително в АУАН и НП не е
посочено изрично, че с деятелността си жалбоподателят е осуетил извършването на проверка от контролните органи, но подробно
е описано обективираното от него поведение, изразяващо се в отказ да спре при
своевременно и ясно подаден сигнал от контролните органи, което по своята
същност не означава нищо друго освен осуетяване на проверка. С оглед на това,
независимо, че съставът на административното нарушение не е изписан прецизно,
допуснатото нарушение на административно-производствените правила не е
съществено, тъй като не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение
е обвинен и да реализира защитата си в пълен обем. С оглед гореизложеното, не
може да се сподели и застъпената от защитата теза, че описаната в АУАН и НП деятелност осъществява състава на нарушението
по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, по който текст е следвало да бъде подведен под
отговорност на жалбоподателя
/ в този смисъл Решение № 53 от
6.04.2010 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 73/2010 г./
По възражението, че жалбоподателя не е видял подадения сигнал със стоп
палка.
Видно от показанията
на свидетелите очевидци, е че стоп сигнала със стоп палката е бил подаден,
когато полицейския автомобил с обозначителни знаци и с включен звуков и
светлинен сигнал се е изравнил с движещия се мотоциклет управляван от
жалбоподателя. Ето защо, възражението е неоснователно.
По възражението, че НП не е било
връчено на нарушителя, а на баща му.
След
като районният съд е разгледал жалбата на нарушителя по същество, то дори да се
приеме, че НП е връчено в нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, това нарушение не
е съществено процесуално нарушение. Решение
№ *** от
***
г. Разградският административен съд
по КНАХ дело № *** по
описа за ***
год.
По
наказанията.
Видно от ЕГН - то, жалбоподателят отговаря изцяло на изискването на чл. 26, ал.2 от ЗАНН, според
което административно-наказателоно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, което от своя страна означава, че към извършване на процесните
административни нарушение същият е бил непълнолетен. По делото се установи, че
жалбоподателят макар и непълнолетен към момента на деянието, е могъл да разбират свойството и значението на
извършените нарушения и да ръководи постъпките си.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че на основание чл. 15, ал.2 ЗАНН двете административни
наказания “Глоба” наложени на жалбоподателя с процесното НП, следва да бъдат
заменени с наказание “Обществено порицание”. Няма пречка това да се направи в
настоящото производство, тъй като това е в интерес на жалбоподателя. В този
смисъл е и съдебната практика - Решение
№241 от 15.11.2007г. на Административен
съд - гр. Пазарджик, 12 касационен състав по КНАХ
дело № 540 за 2007 година, Решение № 1032 от 09 юли 2010г. Пловдивският
административен съд, ХХ касационен състав, по КНАХД №
1038/2010г.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***г на началник сектор ПП при ОДМВР – Р., В
ЧАСТТА с която на С.А.А., ЕГН **********,*** за извършено нарушение чл. 103, пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева, на основание чл. 175, ал.1, т.3, пр.2 ЗДвП, като вместо
наложеното административно наказание “глоба” в размер на 200 лева НАЛАГА на С.А.А.,
ЕГН **********,*** на основание чл. 15
ал.2 от ЗАНН, административно наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***г на началник сектор ПП при ОДМВР – Р., В
ЧАСТТА с която на С.А.А., ЕГН **********,***
за извършено нарушение чл. 150
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 177, ал.1, т.2
пр.1 ЗДвП, като вместо наложеното административно наказание “глоба” в размер на
200 лева НАЛАГА на С.А.А., ЕГН **********,*** , на основание чл. 15 ал.2 от
ЗАНН административно наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: