МОТИВИ към Присъда № 87/01.03.2012г. постановена по НОХД № 560/2011г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия А.Е.А. е за това, че за времето от 01.08.2000г. до 24.08.2000г. в с.Р., общ.Р., в условията на продължавано престъпление и повторност, като случаят е немаловажен, след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства /отверка и секретен ключ/ и МПС- л.а.**** /***/ с неустановени модел и регистрационни номера, след предварителен сговор с К.А. ***. е отнел чужди движими вещи- 130 кв.м. профилна таванна дограма, 12 броя осветителни тела и 1 брой остветително тяло с кабел с дължина 20 метра, всичко на обща стойност 1836 лв. от владението на Народно читалище “*****” с.Р. с МОЛ Т.С.Б. ***, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Обвинението против подсъдимия К.А.А. е за това, че за времето от 01.08.2000г. до 24.08.2000г. в с.Р., общ.Р., в условията на продължавано престъпление, след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства /отверка и секретен ключ/ и МПС- л.а.***** /****/ с неустановени модел и регистрационни номера, след предварителен сговор с К.А. ***., като случаят не е маловажен, е отнел чужди движими вещи- 130 кв.м. профилна таванна дограма, 12 броя осветителни тела и 1 брой остветително тяло с кабел с дължина 20 метра, всичко на обща стойност 1836 лв. от владението на Народно читалище “*****” с.Р. с МОЛ Т.С.Б. ***, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4 пр.1 и 2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Разпитани на съдебното следствие и двамата подсъдими дават обяснения, в които се признават за виновни досежно профилната таванна дограма, но в по-малко количество, от това, което им е вменено като вина. Двамата уточняват, че действително са влезли в салона на читалището няколко пъти, като единия път е било през счупена от преди шахта, а другите пъти са изплзвали ключ и са взели само част от таванната дограма, но не и осветителни тела. Защитниците им- адв.М. и адв.Н. считат обвинението за доказано досежно това, за което се признават подзащитните им и за това следва да бъдат осъдени, като им се наложи наказание при условията на чл.55 от НК, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните на съдебното следствие писмени и гласни, които по един безспорен начин доказват вината на двамата подсъдими. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатите им обвинения, като им се наложат предвидените от закона наказания около минималния размер, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Свидетелката Т.Б. към 2000г., както и към настоящия момент работила като секретар-библиотекар към читалище “*****” с.Р.. През м.август 2000г. за времето от 16 до 24 нямало тържества или събрания, поради което свидетелката не била посещавала читалището и по-специално салона на същото. Според показанията на св.Б. в края на 90-те години и към 2000 година читалището било обект на кражби, като били счупени и прозорци и друго имущество.

На неустановена дата през 1998г. св.С.С. намерил в близост до читалище “******” с.Р. секретен ключ, който впоследствие пробвал дали отключва входната врата на читалището. След като отключил с този ключ входната врата, св.С. отново я заклъчил и го прибрал в дома си. През м.август 2000г. св.С. споделил с подс.А., че има ключ, с който може да се отключи входната врата на читалището, при което последнияг поискал да му го даде. Свидетелят дал ва подсъдимия този ключ.

На неустановени дати за времето от 01.08.2000г. до 24.08.2000г. подс.А. и подс.А., използвайки ключа даден от св.С., а първия път подс.А. влязъл през отворен прозорец на читалището, на няколко пъти /най-малко два/ проникнали в салона на читалище “****” с.Р.. Посредством отверка двамата успели да демонтират общо 63 кв.м. профилна таванна дограма. След това двамата натоварили дограмата, която междувременно били нагънали, на лек автомобил ****** с неустановени модел и регистрационен номер, и ги извозили. Една част от тях продали на св.Е.Х., а друга на св.К.А., като получените пари изхарчили за лични нужди.

След като извършили кражбите, подс.А. върнал на св.С. секретния ключ за входната врата, който ключ св.С. предал доброволно на 30.08.2000г. на служител на РУП-Р..

На 24.08.2000г. св.Б. посетила читалище **** с.Р. и установила извършената кражба, за което съобщила в РУП-Р.. В показанията си дадени пред съда св.Б. споменава единствено откраднатата таванна дограма, като заявява, че през този период сградата и салона на читалището са били обект на многобройни посегателства.

С протокол за доброволно предаване от 14.09.2008г. Л.У. е предала на служител на РУП-Р. алуминиев профил тип Хънтър Дъглас- 8 бр. 60/60 и алуминиев профил тип Хънтър Дъглас- 16 бр. 45/60, които с разписка от същата дата били върнати на свидетелката Б..

В хода на досъдебното производство на 22.05.2001г. св.Б. получила с разписка от подс.К.А. сумата от 100 лв. за отнетия таван.

Видно от изготвената на съдебното следствие оценъчна експертиза общата площ на окачение таван на читалището е 177 кв.м., отнетата част на окачения таван е с площ 63 кв.м., чиято пазарна стойност към 24.08.2000г. е 756 лв.; общата площ на върнатия таван е 9 кв.м. на стойност 108 лв.

Видно от бюлетина за съдимост подс.А. е осъждан с пр.№ 294/18.10.1999г. по НОХД № 637/97г. на РС-Разград на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и с присъда № 39/16.10.1997г. по НОХД № 79/95г. на ОС-Р. за престъпление по чл.199, ал.1, т.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.2 от НК като му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 във вр. с чл.69 от НК за изпитателен срок от 3 години. По двете присъди с определение от 27.03.2000г. е определено общо наказание и впоследствие е вписана реабилитация в бюлетините му за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението срещу двамата подсъдими е доказано по един безспорен и несъмнен начин досежно 63 кв.м. профилна таванна дограма тип Хънтър Дъглас, тъй като с деянието си са осъществили кражба на посочената таванна дограма. В тази връзка съдът кредитира обясненията на двамата подсъдими досежно посоченото количество, което се установява и от измерванията, направени от вещото лице и от показанията на св.Б., която заявява, че е липсвал част от тавана, а не целия таван, както е приел прокурора. Всички доказателства- обяснения на подъсдимите, показанията на свидетелите, експертиза и др., са единни и непротиворечиви и очертават възприетата от съда фактическа обстановка. Ето защо всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението както следва: подс.А. по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и подс.А. по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- липсата на процесните профили от таванната дограма, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. В тази връзка от обективна страна подсъдимите са осъществили на наколко пъти изпълнителното деяние на престъплението “отнемане”, като са отделили трайно отделните профили дограма от тавана на помещението, огънали са ги и са ги изнесли, и по този начин са прекратили фактическата власт на собственика върху вещите, като са установили трайно своя такава. За улеснение на кражбата са използвали техническо средство- ключа, даден на подс.А. от св.С. и отверка, както и МПС- лекия автомобил ВАЗ, с който са ги извозили и впоследствие продали на свидетелите Х. и А.. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на собственика подсъдимите да установят своя фактическа власт върху вещите. При извършване на кражбата подсъдимите са използвали лек автомобил и технически средства, като по този начин от обективна страна следва да се приеме, че е налице обективния признак по чл.195, ал.1, т.4 пр. 1 и 2 от НК. От обективна страна е налице и продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като двамата подсъдими на няколко пъти са прониквали в читалището и са отнемали различно количество дограма, като са действали по един и същ начин и при еднородност на вината, през непродължителен период от време. С оглед предишните осъжданя на подс.А., настоящото деяние се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършено в срока по чл.30 от НК на осъждането му по НОХД № 637/97г. на РС-Р.и за него е налице квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК. От субективна страна и двамата подсъдими са действали при пряк умисъл, съзнавайки, че лишават от фактическата власт владелеца на една чужда вещ, като са действали като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

При определяне и индивидуализиране на наказанията на подсъдимите за това престъпление, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, факта, че от извършване на деянието са минали повече от 10 години, преди делото да бъде внесено в съда, направените самопризнания и оказаното съдействие на досъдебното производство, възстановяването на част от щетите, поради което им наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от тях, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. В тази връзка съдът намира, че по отношение на подс.А. също следва да бъде приложен чл.66 от НК, тъй като досежно приложението на чл.68 от НК са изтекли предвидените в закона срокове за изпълнение на наказанието, визирани в чл.82, ал.4 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК.

Досежно обвинението, че кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор, както и че са отнети 12 броя осветителни тела, едно осветително тяло с кабел и 67 кв.м. профилна таванна дограма, всичко на обща стойност 1080 лв., съдът намира за недоказано и необосновано, поради което и подсъдимите следва да бъдат опрадвани по обвинението по чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК и до размера от 1080 лв. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Безспорно се установява, че двамата подсъдими са проникнали в читалището използвайки ключа, а не чрез разбиване на някой от прозорците или вратите. Напротив, самата св.Б. заявява, че е имало счупени от преди инкриминирания период прозорци, и сградата е била обект на други посегателства. Последното обстоятелство сочи, че и процесните осветителни тела не са отнети от двамата подсъдими, тъй като липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Подсъдимите са установени почти непосредствено след извършване на деянието и са посочили, че са откраднали само алуминиевата дограма, за която са намерили пазар, което се установява и от показанията на свидетелите, закупили дограмата. Досежно обвинението за предварителен сговор също липсват доказателства, тъй като за да е налице предварителен сговор следва лицата да са се сговорили предварително в една сравнително спокойна обстановка досежно съществените елементи от деянието и ролята на всеки един от тях- в случая по какъв начин ще отнемат вещите, как ще ги пренесат, къде ще ги продадат и т.н.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: