МОТИВИ към Присъда № 106/08.03.2012г. постановена по НОХД № 96/2012г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия С.Т.Т. *** е за това, че на 19.09.2011г. в гр.Разград е отнел чужда движима вещ- велосипед Passati 24 MTB RED HAWK- 18 скорости, на стойност 180 лв. от владението на М. Х. А. с ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен и макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като до приключване на досъдебното производство откраднатата вещ е била върната - престъпление по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 във връзка с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.6 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно разпореждането на съда. При предварителното изслушване същият е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.Д. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като заявява, че следва да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК, тъй като подзащитният му е твърде малък за да му се търси наказателна отговорност, алтернативно счита, че следва да бъде наложено наказание обществено порицание.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание обществено порицание.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият С.Т.Т. ***, като спрямо него в гр.**** били заведени 13 заявителски материала. По отношение на непълнолетния Т. ***.Грамада е била образувала 7 възпитателни дела и са му наложили възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1, 3, 5, 10, 12 и 13 от ЗБППМН. През време на пребиваване във ВУИ- гр.Завет същият продължил да върши противообществени прояви, като на инкриминираната дата- 19.09.2011г. Т. бил обявен за издирване, като избягал от ВУИ.

Свидетелката М. Х. А. притежавала фризьорски салон, находящ се в гр.****, ул.***** . През м.март 2011г. закупила велосипед марка Passati 24 MTB RED HAWK- 18 скорости за сумата от 200 лв. за шестгодишния си син.

На 19.09.2011г. св.А. отишла на работа около 10,00ч. Отворила салона и подпряла велосипеда пред вратата, за да може да го наблядава непрекъснато, но не го заключила. Подсъдимият Т., който в това време бил избягал от ВУИ гр.**** и се намирал в гр.***** на посочената улица, видял оставения велосипед и решил да го открадне. За целта започнал да обикаля около салона. Св.А. го забелязала и го запитала защо не отиде другаде, а той отговорил, че не му се ходи. През деня св.А. нямала клиенти и стояла до вратата на салона. Подс.Т. седял на стъпалата на входа на входа на блока, на около 5 м. от търговския обект. Около 16.00ч. св.А. влязла за малко вътре в помещението. Подс.Т. се възползвал от отсъствието й, взел велосипеда и избягал. Св.А. чула звука от веригата на колелото, веднага излязла и видяла, че велосипеда го няма. За кражбата свидетелката сигнализирала органите на РУП-Разград.

Около 18,30ч. същия ден, св.А. вървяла по тротоара на улицата до Кооперативния пазар в гр.***** заедно с 22-годишната си дъщеря св.Е. А. В един момент св.А. видяла подс.Т., който минал покрай дъщеря й, като управлявал велосипеда на сина й. Св.А. също разпознала велосипеда и подгонила подсъдимия. Настигнала го и го хванала за блузата. Подсъдимият спрял и слязъл от колелото. Св.А. позвънила в Полицията, но подс.Т. се отскубнал и избягал, като оставил велосипеда.

От назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на процесния велосипед е 180 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, оценъчна експертиза, характеристика, справка за съдимост и др. Ето защо съдът приема, че на 19.09.2011г. подс.С.Т. е отнел чужда движима веща- велосипед марка Passati 24 MTB RED HAWK- 18 скорости на стойност 180 лв. от владението на М. А., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен и вещта са била върната на собственика до приключване на досъдебното производство, като макар и непълнолетен същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Така с деянието си подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.6 от НК. С деянието си подсъдимият е извършил кражба, представляваща маловажен случай по смисъла на закона. Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- липсата на колелото, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. Подсъдимият е прекратил фактическата власт на собственика върху вещта и е установил своя такава. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимият да установи своя фактическа власт върху вещта. В случая се касае за кражба, представляваща маловажен случая по смисъла на закона /чл.93, т.9 от НК/ предвид стойността на отнетото имущество /125 лв./, ниската степен на обществена опасност на самото деяние, начина на извършване на кражбата, поради което следва да се направи извода, че вредните последици от деянието са незначителни и същото е с ниска степен на обществена опасност. Безспорно се установява, че именно подс.Т. е автор на кражбата. Предвид факта, че малко след довършване на деянието св.А., заедно с дъщеря си, е разпознала Т. и велосипеда, хванала го е, но подсъдимият се е отскубнал, оставяйки колелото, прокурорът е приел, че е налице възстановяване на щетата по смисъла на чл.197 от НК и е квалифицирал деянието по този текст /макар това да не се споделя от настоящия съдебен състав, но с оглед по-благоприятната квалификация не може да бъде променено/. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт владелеца на една чужда вещ. Същият макар и да е бил непълнолетен е разбирал свойството и знчението на изъвршеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /кражба/, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.63, ал.1, т.6 от НК, поради което му наложи наказание “обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата пред колектива на ВУИ-Завет, като по този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: