Мотиви към Присъда №135 от 16.03.2012г., постановена по НОХД №104/2012г. по описа на Разградския районен съд .

 

                 

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Г.Х.И., за това, че в периода от средата на месец юли 2011 година до 19 август 2011 година в град Разград, в условията на продължавано престъпление, е отнела чужди движими вещи – 1 бр. златна гривна, 14 карата, с тегло 2.75 гр., на стойност 138,46 лева; 1 бр. златно синджирче с надпис “Н.”, 14 карата, с тегло 10 грама, на стойност 503,50 лева и 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 3 гр., на стойност 150,05 лева, на обща стойност 792,01 лева, от владението и собственост на Н.А.Г. *** 1 бр. златен пръстен със сиво-синкав камък, 14 карата, с тегло на златото 6.37 гр., на стойност 321,73 лева; 1 бр. златен пръстен с бели камъни, 14 карата, с тегло 10 гр., на стойност 503,50 лева и 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 2 гр., на стойност 100,70 лева, на обща стойност 925,93 лева, от владението и собственост на Д.И.К. ***, всичко на обща стойност 1717,94 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на  подсъдимата е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване  на подсъдимата при което е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата  ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу    подсъдимата, счита го за доказано и предлага на съда да наложи наказание при приложение на чл.58 ал.1 от НК – три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 2 години.

 Като граждански ищци са конституирани пострадалите Н.Г. и Д.К., като същите са предявили срещу подсъдимата гр. искове за съответно в размер на 304,20лв и 653,55лв, представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Като граждански ответник е конституирана майката на непълнолетната подсъдима и срещу която на основание чл.48 от ЗЗД, е предявен граждански иск от гражданските ищци.  

Защитника на подсъдимата,  моли за определяне на наказанието при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК-  обществено порицание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата Г.Х.И. е родена на ***г***, живее в с.гр. Същият е с начално образование, ученичка , неомъжена, неосъждана.

Подс.И. *** с майка и двете си сестри. Същата била ученичка в осми клас в ОУ “******” гр.*****.

1. Един ден в средата на месец юли 2011г., подс.И. отишла в дома на св.Н Г.. По време на престоя си там, тя влязла в спалнята и там върху тоалетката видяла отворена кутийка с намиращи се в нея златни бижута. Възползвайки се от краткото отсъствие на св.Г. от стаята, тя взела 1 златен пръстен с бели камъни, с тегло 10г който бил собственост на майката на свидетелката – св.Д.К., 1 чифт златни обеци  с формата на малка халка изработени от бяла, жълто и червеникаво злато и  чифт златни обеци сд формата на листо изработени от бяло и жълто злат – 3 гр. собственост на св.Н Г. В близост  имало друга кутийка, от която подс.И. взела едно златно синджирче с надпис “Н.”*** на св.Н.Г.. Малко по-късно тя напуснала жилището като отнесла със себе си златните накити. На 25.07.2011г. подсъдимата решила да продаде част от вещите. Взела златния пръстен с бели камъни и синджирчето и излязла от дома си. Понеже била непълнолетна и не можела да продаде или заложи бижутата, при среща със своя приятелка – св.М. М. и св.С. С., който бил пълнолетен, го помолила, да продаде златните бижута. Обяснила, че били на баба и. Св.С. се съгласил и тримата отишли до заложна къща “Фрешком” на ул.”***” №** в гр.***. Там св.С. предложил на продавач – консултанта св.П. златните бижут. След като отстранила камъните от пръстена св.П. ги претеглила и установила, че общият им грамаж е 9,22гр. Изготвила декларация, където отразила количеството продадено злато, и дала на св.С. сумата от 308лв. След като получила парите от него, подс.И. дала на последния и риятелката си 50лв, след което си тръгнала.

Стойността на отнетите вещи описани по-горе, според заключението на оценъчната експертиза възлиза на 653,55лв.

2. В последствие подсъдимата решила да извърши друга кражба от дома на св.Г., където знаела, че има още златни бижута. Един ден през месец август 2011г., отново посетила дома на св.Г.. По време на престоя си там, незабелязано от последната, успяла да вземе от отворената кутийка намираща се в спалнята, 1 бр. златен пръстен с голям сиво-сив камък с тегло 6,37гр собственост на св.Д.К.. От другата кутийка взела 1 бр. златна кръгла гравирана гривна с тегло 2,75г, собственост на св.Н.Г.. Двата накита отнесла в последствие в дома си. На 11.08.2011г., решила да продаде откраднатите вещи и отишла в дома на свой познат – св. Д.Г. Обяснила му, че имала да връща пари и го помолила да продаде носените от нея златни накити, които казала, че били на баба и. Св.Г. се съгласил и двамата отишли до златарски магазин “Баш майстор импорт-експорт” ЕООД находящ се в гр.****, бул.”****” №***. Св.Г. предложил на св.С. в посочения магазин да му продаде златните накити- пръстен и гривна. След като отстранил камъка от пръстена, св.С. претеглил вещите, като изготвил договор за покупко-продажба на злато №7/11.08.2011г. и заплатил на св.Г. сумата от 345лв. От тези пари подсъдимата му дала 20лв за извършената услуга.

Стойността на отнетите вещи описани по-горе, според заключението на оценъчната експертиза възлиза на 321,73лв.

Общата стойност на отнетите вещи  според заключението на оценъчната експертиза възлиза на 1717,94лв.

На 19.08.2011г. св.К. установила липсата на процесните златни накити. Досетили се, че извършител е подсъдимата, с чиято майка – св. Ж.С. провели разговор. Подс.И. потвърдила пред последната, че е взела вещите, като обяснила къде ги е продала. Същата вечер, св.С. дала на св.К. сума в размер на 300лв, като обезщетение за липсващите бижута.

От заключението на комплексната психиатричната експертиза, се установява, че подс.И. страда от несоциализирано разстройство в поведението, характеризиращо се с трайно, устойчиво, асоциално, агресивно предизвикателно поведение и изразено нарушение на взаимоотношенията с връстници. Интелектуалния потенциал отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит... Характеровите особености на освидетелстваната не нарушават способността и да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, но са действали като улесняващ поведението и фактор.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на  досъдебното производство от свидетелите К., Г., С., С., Г., П., С., М., заключението на вещите лица по оценъчната и комплексната психиатрична и психологична експертизи, декларация, договор за покупко-продажба, справка характеристика, характеристика на подсъдимата.

 Направените от  подсъдимата признания пред съда, категорично се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не оставят съмнение и затвърждават убеждението в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената  фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подс. И. е осъществил от обективна и субективна  страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. 26 ал.1 от НК, тъй като в периода от средата на месец юли 2011 година до 19 август 2011 година в град Разград, в условията на продължавано престъпление, е отнела чужди движими вещи – 1 бр. златна гривна, 14 карата, с тегло 2.75 гр., на стойност 138,46 лева; 1 бр. златно синджирче с надпис “Н.”, 14 карата, с тегло 10 грама, на стойност 503,50 лева и 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 3 гр., на стойност 150,05 лева, на обща стойност 792,01 лева, от владението и собственост на Н.А.Г. *** 1 бр. златен пръстен със сиво-синкав камък, 14 карата, с тегло на златото 6.37 гр., на стойност 321,73 лева; 1 бр. златен пръстен с бели камъни, 14 карата, с тегло 10 гр., на стойност 503,50 лева и 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 2 гр., на стойност 100,70 лева, на обща стойност 925,93 лева, от владението и собственост на Д.И.К. ***, всичко на обща стойност 1717,94 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимата е отнела посочените движими вещи, без съгласието на собствениците им, като по този начин ги е лишил от владение върху същите  и е установила свое владение върху отнетото, като част от вещите е продала, демонстрирайки намерението за своене. Разглежданата престъпна дейност на подсъдимата, следва да се определи като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – налице са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, а именно „кражба” по смисъла на НК. Двете деяния са последователно извършени в  кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк  умисъл - съзнавал е обществената опасност на действията си и е искала тяхното настъпване, лишавайки лицата, които владеели посочените по-горе движими вещи, от възможността да се разпореждат с тях, в качеството на собственици. Макар и непълнолетна към момента на деянието,  е разбирала свойството и значението на деянието си и е могла да ръководи постъпките си.  

При определяне на наказанието  на подсъдимата, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК и определи наказанието  по реда  на чл. 58а ал.4  във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко, а именно, чистото съдебно минало на подсъдимата, ниската му възраст /едва навършила 14 години/ и малко над границата предвиждаща наказателнонеотговорността, възстановяване на по-голямата част от нанесените вреди, нелошите характеристични данни, при които се установява, че макар и да има наложени мерки по ЗБППМН, няма извършени други престъпни прояви от нейна страна. Предвиденото в закона за престъплението по чл.194 ал.1 от НК наказание, което за непълнолетните в чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание,  след редукцията му, се заменя с пробация или обществено порицание. С оглед постигане на целите на чл.36 от НК, в конкретния случай съответно на извършеното деяние съдът намира наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред колектива на училището, където учи подсъдимата.

Основателни са предявените граждански искове от пострадалите срещу подсъдимата на основание чл.45 от ЗЗД, тъй като в резултат на деянието на подсъдимата са претърпели процесните имуществени вреди. Отговорна в случая с подсъдимата по тези искове е и нейната майка, но на осн.48 от ЗЗД. Тази отговорност на родителя на непълнолетния при деликт съществува самостоятелно, но паралелно с отговорността на непълнолетния, който живее при нея, поради неупражняване на ефикасен контрол върху поведението му.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото.   

  Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: