Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу Б.С.С. роден на ***г***, пост. адрес с.С. ул. “Б.” № *, тел. **********, ЕГН **********, учащ в ПГ по автотранспорт и строителство в 12-ти клас, бълг.гражданин, неосъждан, неженен,
И
Х. З. Н. роден на
***г***, пост.адрес с. С., ул. “М.”
№ * вх.* ет.* ап.10, ЕГН **********, тел. **********, учащ в ПГ по автотранспорт и строителство в 12-ти
клас, бълг.гражданин, осъждан, неженен,
за извършена проява на дребно хулиганство.
Районна прокуратура – Р.,
редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2
от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР Р., редовно
призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Р., редовно
призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
Нарушителите сочат, че св. М. М. е гледал страшно нар. Б.С., след което го е напсувал и се нахвърлил като му нанасял удари. За да се защити С. също му нанесъл удари, двамата паднали на земята, а другият нарушител – Х.Н. ги разтървал.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на нарушителите, съдът намира за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.03.2012г. около 20.15 часа в с. С., пред хранителен магазин на пейка седяли М. М., М. М. и Р. М.. Тогава от там минали двамата нарушители. М. М. гледал в далечината, поради което Б.С., си помислил че гледа него. Б.С. попитал М. М. “какво ме гледаш”, а последния му отвърнал “не мога ли да гледам”. Тогава Х.Н. казал на Б.С. да удари шамар на М. М.. Б.С. ударил с юмрук по лицето М. М.. Двамата се сборичкали и паднали на земята. Х.Н. също започнал да нанася удари върху М. М.. М. М. и Р. М. се намесили и ги разтървали.
Горната фактическа обстановка се подкрепя обясненията на свидетелите М. М., М. М. и Р. М., медицински документи. Показанията на тези свидетели са пълни, логични, последователни и съвпадат в детайлите. Ето защо, съдът ги кредитира с доверие, за разлика от обясненията на нарушителите, който нелогични и противоречат на събрания доказателствен материал.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира,
че нарушителите на горепосочената дата са извършили непристойна проява в
резултат на което са нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята
по-ниска степен на обществена опасност, деянието им не представлява
престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно
хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно
от лицата посочени в акта като нарушители и е налице умисъл при осъществяването му от дейците.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на
обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете по тежката форма на нарушаване на
обществения ред – сбиване. Съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителите и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и високата динамика на този вид нарушения /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на
ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова,
Решение
№ 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отечете младата възраст и добрите
характеристични данни на нарушителите.
Ето защо, съдът наложи наказание “Задържане в поделенията на МВР” за срок от по 7 денонощия за всеки един от нарушителите. Следва да се изтъкне, че това наказание е съобразено и със съдебната практика по аналогични случаи /вж. Решение от 22.12.2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД по ВАНД № 350 по описа за 2011г./.
По възражението на защитата, че тъй
като нарушителите са ученици, то не следва да им се налага наказание “Задържане
в поделенията на МВР”, тъй като същото би се отразило негативно на учебния им
процес.
Ако това възражение беше основателно, то Законодателят изрично би
предвидил, че това наказание не се налага на учащи. Само с оглед
изчерпателност, следва да се отбележи, че дори и на непълнолетни в НК се
предвижда наказание “Лишаване от свобода”, а НПК предвижда дори и за
непълнолетни МНО “Задържане под стража”.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/