В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1386 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от ЗАД “Б. В. И. Г.” срещу П.Н. ***, като е предявен иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 12996,15 лв, поради изплатено от ищеца обезщетение на увредено лице /причинени имуществени щети/ при ПТП причинено от ответника, ведно със законната лихва от 05.07.2011г. до окончателното плащане. Претендира и и разноски в настоящия процес. В съдебното заседание ищецът поддържа иска си.

Ответникът в предоставения му срок оспорва иска, твърдейки, че не е причинил транспортното произшествие. Поддържа позицията си и в съдебното заседание.

Предявеният иск е с правно основание чл. 213,ал.1 от Кодекса за застраховането, тъй като се основава на изършено от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на застрахован по повод причинено от ответника пътнотранспортно произшествие, като по силата на посочения текст застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и има право на регресен иск. Искът е установителен, предявен по реда на чл.422 от ГПК, тъй като допустимостта му произтича от заведено производство по чл.410 от ГПК /ч.гр. д. № 1194/2011г. на РРС/ и извършено от ответника /длъжник по заповедното производство/ оспорване на издадената заповед за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: На 27.07. 2007г. вечерта ответникът П. П. управлявал колесен трактор ЮМЗ с прикачено към него ремарке по път 1-2 между с. О. и с. Е. / В посока от гр. Р. към гр. Р./. Тъй като тракторът аварирал и не можел да продължи, бил спрян от водача му на пътното платно в дясната лента по посока на движението му - в посока към гр. Р.. Около 22. 45 ч. по същия път в посока от гр. Р. към гр. Р. /участъка от с. Е. към с. О./ се движел св. П.Ф. с личния си автомобил “Д. Л.”, който непосредствено след преминаване на ляв завой, в условията на настъпил вечерен мрак предприел изпреварване на движещ се пред него лек автомобил с неизвестна марка, като се изнесъл изцяло в лентата на насрещно движещи се ППС. Когато почти се изравнил с изпреварвания автомобил Ф. видял в лявата част на лявата пътна лента спрелия трактор на ответника. За да избегне челен сблъсък с трактора Ф. предприел последователни завъртания на кормилния кръг първо на дясно, а след това на ляво, при което успял да избегне сблъсъка с трактора, минал покрай него, а след това напуснал пътното платно от лявата му страна, където се преобърнал през покрив преди да се установи в спряно положение в крайпътната земеделска площ, при което на автомобила били нанесени множество щети. Тъй като св. Ф. имал имуществена застраховка “Каско” на 14.03.2009г. ищцовото застрахователно дружество, след установяване на щетите, изплатило на св. Ф. застрахователно обезщетение в размер на 13595,35 лв за покриването им.

Според заключението на назначената експертиза общата стойност на щетите на автомобила на Ф. е 13727,60 лв. Според автотехническата експертиза основна причина за настъпването на произшествието е обстоятелството, че св. П.Ф. е предприел маневра изпреварване, без да се е убедил , че има видимост и свободен път на разстояние достатъчно да я извърши безопасно. След излизането си от завоя и преди да предприеме изпреварването св. Ф. според експертизата е имал възможност да възприеме трактора въпреки смрачаването. Според вещото лице при изпреварването този свидетел се е движил със скорост от около 90 км/ч., като за база за този извод вещото лице взема посочената от св. Ф. скорост на изпреварвания автомобил – 60 км/ч. Според експертизата в контекста на съпричиняване може да се разглежда и поведението на ответника, който след падането на вечерния мрак е имал задължението да включи габаритните светлини на трактора и ремаркето. Съдът намира за несъмнено установено, че ответникът не е включил тези светлини – данни от показанията на св. Ф. и св. Х. Х., полицейският служител явил се на произшествието, който сочи, че светлините на трактора не били включени, макар и ответникът да му обяснил, че работели.

Изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи. По силата на чл. 213,ал.1 от Кодекса за застраховането при изършено от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на застрахован по повод причинено произшествие, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и има право на регресен иск. В случая застраховятелят встъпва в правата на увредения за обезвреда, доколкото причинителят на вредата дължи обезщетение на увредения. А причинителят на вредата отговаря спрямо увредения съобразно своето виновно поведение – отговорността е деликтна. В случая обаче, според заключението на експертизата, което съдът изцяло възприема, основна вина за произшествието има свидетелят Ф. – същият е имал възможност да възприеме спрелият трактор и да не предприеме изпреварването, което е довело до произшествието. Св. Ф. очевидно е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно да извърши безопасно изпреварване. Видимостта е била намалена поради настъпилия мрак и разстоянието на видимост е било по-малко от необходимото за извършване на маневрата, според избраната скорост, както установява експертизата, а така е нарушен чл.43,т.1 от ЗДвП. Доколкото обаче и ответникът е допуснал нарушение – след падането на вечерния мрак е следвало да включи габаритните светлини, както на трактора, така и на ремаркето /чл.73 от ЗДвП, а както се установява не го е направил, то съдът намира, че и ответникът е допринесъл виновно за настъпване на вредите, както се допуска от експертизата. Допуснатото от ответника нарушение няма как да бъде изключено от общия причинен процес, тъй като е ясно, че ако светлините на трактора са били вслючени, то св. Ф. несъмнено би го забелязал по-рано. Очевидно и двамата участници в произшествието са допуснали небрежност. С оглед обаче и становището на експертизата, сочещо като основна причина за произшествието допуснатото от св. Ф. нарушение, а също и с оглед на всички обективни данни по делото, то съдът намира, че делът на този свидетел в причиняване на произшествието и вредите е 60%. При това положение делът на ответника в причиняване на произшествието и оттук в причинените на св. Ф. вреди е 40%. При това като се има предвид, че претенцията на ищеца е за 12996,15 лв /експертизата установява по-висок размер на вредите/ и такава сума е изплатена на увредения за покриване на вредите му, то съдът намира, че ищецът има право да се суброгира в правата на застрахования спрямо ответника в размер на част от тази сума, а именно сумата от 5198,46 лв, съответстваща на дела на ответника в съпричиняването на вредите. Затова и следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи тази сума на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

Ищецът има право на разноски в съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 619,51 лв от направените разноски в общ размер 1548,77 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗАД “Б. В. И. Г.” ЕИК ********* – гр. С., пл. П. №*, че П.Н. П. ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на ЗАД “Б. В. И. Г.” ЕИК ********* – гр. С., пл. П. сумата от 5198,46 лв по регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 06.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата му част до 12996,15 лв, като неоснователен в тази му част.

ОСЪЖДА П.Н. П. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД “Б. В. И. Г.” ЕИК ********* – гр. С., пл. П. №* сумата от 619,51 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: