Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 09.03.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав

на девети март две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ..................................

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1393 по описа за 2011 година

Иск с правно основание чл.127 от СК.

Депозирана е искова молба, с която са предявени искове от Т.М.Б. против С.И.А., с които се претендира постановяване на решение, с което упражняването на родителските права спрямо общото на страните малолетно дете – Р. Т.М., ЕГН ********** да бъде предоставено на майката; на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в съботния до 18,00 ч. в неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

В срока за отговор ответницата депозира такъв, като предявява насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото малолетно дете, определяне местоживеенето му при нея и осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка на същото в размер на 200 лв., считано от 01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на предпоставките за прекратяване, или изменяване на издръжката. Възразява срещу претендирания режим на лични отношения от ищеца, като излага аргументи, че в обитаваното от последния жилище в гр. Р. няма подходящи битови условия за отглеждане на дете, че последното е на изключитено ниска възраст и е силно привързано към нея. Счита заподходящ режим на лични отношения такъв – всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. до 17,00 ч. в съботния ден, както и по всяко друго време с нейно съгласие. Не оспорва изложените обстоятелства, че с ищеца не живеят заедно от 01.06.2011 г., като твърди че от този момент последния не е проявявал никакъв интерес към детето, не го е търсил, не е искал да го вижда и не му е плащал издръжка.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не са сключвали граждански брак, като имат родено едно общо дете – Р. Т.М., ЕГН **********/удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0296/06.07.2010 г. на Община Р./. Не се спори, че същите са се разделили, като от 01.06.2011 г., ответницата заедна с детето живеят в дома на родителите на нейната майка в с. Р., а през летните месеци пребивават в къщата на родителите й в с. Я.. До раздялата страните са живели в дома на родителите на ищеца в с. Н. и в апартамента на последния в гр. Р.. През този период, майката и бащата на ищеца са им съдействали при отглеждането на детето. От м. юни 2011 г. непосредствените грижи за възпитание и отглеждане на същото се полагат от майката, с подкрепата на нейните родители и близки. Не е спорно и обстоятелството, че от този момент бащата не е давал средства за издръжка на детето. Установено е още, че за периода на фактическа раздяла ищецът е осъществявал спорадични лични контакти с Р., като се е срещал с детето два пъти. Според едната група свидетелски показания /тези на ищцовата страна/ последното се дължало на обстоятелството, че майката препятствала тези контакти. Според твърденията на допуснатите по искане на последната свидетели пък, причина за това било поведението на самия ищец, който не се интересувал от детето си и не предприемал действия, за да се среща с него. От събраните по делото гласни доказателства се установява още, че понастоящем ищецът живее в апартамента в гр. Р., в който преди раздялата им е живял с ответницата и детето, съжителствайки с друга жена. От показанията на св. А. /майка на ответницата/ се установява още, че детето все още пие мляко през нощта, че носи памперси, че тепърва се учи да говори, че спи с майка си, към която е силно привързано и при по – продължителни раздели с нея плаче. От събраните по делото доказателства се установява още, че майката която работи във фирма “*****” ЕООД, като шивач, понастоящем е в отпуск за отглеждане на дете. Бащата работи във фирма “*****” ООД, като заварчик, получавайки брутно трудово възнаграждение в размер на 366, 48 лв., месечно. Според показанията на св. М. - майка на ищеца, последният работи на петдневна работна седмица, като почивните дни пребивава в с. Н..

По делото е представен доклад на Дирекция “СП” гр. Р., според който в обитаваните от двете страни жилища / апартамента в гр. Р. и къщата в с. Р./ са осигурени необходимите битови и хигиенни условия за отглеждане на детето. Няма данни детето да страда от наследствени или хронични заболявания. Същото е нормално развито за възрастта си и добре обгрижвано. При отглеждането му от майката, последната получава финансовата и морална подкрепа на своито родители.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният от ответницата иск за предоставянето на родителските права по отношение на детето е основателен. Въз основа на събраните по делото доказателства, съобразно възрастта на детето и установената обективната възможност на майката да полага грижи за отглеждане и възпитание, то упражняването на родителските права, следва да бъде предоставено именно на нея. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че детето расте в близка емоционална връзка с последната и нейните родители, както и че са му осигурени необходимите материални условия за пълноценно израстване. Предоставяне упражняването на родителските права на майката, предпоставя и определяне местоживеенето на детето при нея. По отношение режима на лични отношения с ответника. В тази насока, съдът съобрази изключително ниската възраст на детето /две години/, която предполага тепърва изграждане на навици за самостоятелност /преустановяване на нощни хранения, преустановяване носене на памперси/ и обстоятелството, че то на практика не се е отделяло от своята майка, който се грижи за него от раждането му. Не без значение при формиране правните изводи при определяне режима на лични отношения се явява и факта, че двамата родители живеят в различни населени места, които макар и да не са на значително разстояние едно от друго, предполагат използване на транспорт за придвижване от едното до другото. Съобразено бе и че ищецът понастоящем съжителства с напълно непозната, чужда за детето жена, в дом, с чиято обстановка то не е свикнало, тъй като възрастта на която е било при фактическата раздяла на родителите му, не предполага наличие за спомени от този период. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че самият ищец никога не е полагал сам грижи за детето, налага извод за неоснователност на претенцията за определяне режим на лични отношения по протендирания в исковата молба начин. Ето защо, съдът намира, че режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен по предложения в съдебно заседание от ответницата начин, а именно – всяка събота от месеца, считано от 10,00 ч. сутринта до 18,00 ч. следобед. По този начин, съдът счита, че в пълнота се гарантира поддържане на емоционалната връзка между детето и неговия баща, а от друга той е в най – добър интерес на самото дете, доколкото не би го поставил в напълно различна обстановка и сред хора, с които то не е привикнало за по -продължителен период от време, включващ и нощно преспиване. Невъзможно е обаче, изграждането и поддържането на дължимата връзка между детето и неговия баща да не включва период от годината, в който двамата да общуват по – интензивно. Ето защо, съдът счита, че режимът на лични отношения следва да включва и две седмици през лятото, в които непосредствените грижи по отглеждане на детето да бъдат поемани от ищеца. Определянето на по – кратък от претендирания от ищеца едномесечен период на лични отношения през лятото, е мотивиран от изтъкнатите по – горе аргументи. Извън изложеното до тук, остава обстоятелството, че режимът на лични отношения при промяна на обстоятелствата при които той е определен, едно от които е и възрастта на самото дете, също подлежи на промяна. Процесът на опознаване между родители и дете и адаптирането на последното към една понастоящем чужда нему обстановка, също би имал значение на обстоятелство обуславящо един по – интензивен от настоящия режим на лични отношения. Предпоставки за определяне на претендирания от ищеца такъв обаче, към настоящия момент съдът не счита, че има. Основателен се явява и искът за осъждане на бащата да заплаща издръжка за минало време, считано от 01.06.2011 г. – датата на фактическа раздяла между страните, доколкото установено бе, че ищецът не е изпълнявал законовите си задължения за даване на такава на малолетното си дете. По отношение размера на следваща се издръжка обаче, съдът не счита че бяха установени такива потребности на детето или възможности на бащата, щото да се приеме, че претендирания такъв от 200 лв., бе доказан. Детето е на изключително ниска възраст. Към настоящия момент със средствата за издръжка се обезпечават преимуществено негови потребности свързани с физическото му израстване. Липсват доказателства за здравословни проблеми или други обстоятелства предполагащи извънредни разходи при отглеждането му. От друга страна бащата реализира доходи, които надхвърлят минималната работна заплата за страната с приблизително 100 лв. Ето защо съобразявайки изложеното, съдът счита за достатъчен и необходим размер на издръжката на детето такъв от 150 лв., месечно. От тях от ищеца следва да бъдат поети 90 лв., а останалите 60 лв., ведно с грижите за непосредственото отглеждане и възпитание на детето, следва да бъдат поети от неговата майка.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Р. Т.М., ЕГН ********** на неговата майка С.И.А., ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р. Т.М., ЕГН ********** при неговата майка С.И.А., ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето Р. Т.М., ЕГН ********** с неговия баща – Т.М.Б., ЕГН ********** всяка събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч., както и две седмици през лятото които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката - С.И.А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Т.М.Б., ЕГН **********,*** да заплаща на малолетното си дете Р.Т.М., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.И.А., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв., считано от 01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на предпоставките за изменяване или прекратяване на издръжкат, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения му размер от 200 лв., като недоказан.

На осн. чл. 242 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за определената издръжка.

ОСЪЖДА Т.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 129,60 лв. върху размера на определената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: