В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1606 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.228, чл.232 ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “И Еф Джи Ауто Лизинг”ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу И.З.С. за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 2 938,37 евро главница, 355,30 евро договорна лихва за периода *** г., 276,74 евро неустойка за забавено плащане за периода *** г., 851,89 евро разходи по договор и законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изъпление по гр. д. № *** г. Сочи, че между страните е сключен договор за финансов лизинг от *** г., че вещта, предмет на договора е била предадена от ищеца на ответника с приемо-предавателен протокол от *** г., лизингополучателя е преустановил плащането на сумите по договора и лизингодателя – ищец развалил договора поради неизпъленние. Според ищеца договорът е прекратен на *** г. и ответникът дължи възникналите до момента на разваляне плащания, както и тези, възникнали с развалянето на договора. Сочи, че сумите се отнасят за 7 вноски, за дължима лихва и такса обслужване, застраховка “каско” и разноски по принудително връщане на актива. Прилага договор за лизинг, приемо-предавателен протокол, погасителен план, общи условия, уведомление, фактури – *** бр. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор оспорва исковете. Твърди, че от началото на *** г. заявил пред ищеца желанието си да прекрати договора за финансов лизинг поради трудности при изплащане на вноските, че по съвет на представител на ищеца се опитал да продаде автомобила ислед като не успял го предал на *** г. Заявява, че не е получил уведомление за прекратяване на договора и подписа на разписката не е негов, че по фактурата от *** г. е изплатил 60 лв. от главницата и цялата начислена лихва за забава на плащането, а след връщане на автомобила е платил и три вноски по 50 лв. Към отговора са приложени платежно нареждане от *** г. – 2 бр., от *** г., от *** г., от *** г., приемо-предавателен протокол – 3 бр., фактура от *** г. Претендира за направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ищеца и ответника по делото е сключен договор за лизинг от *** г., с който ищецът като лизингодател се е задължил да придобие и достави на ответника като лизингополучател за използване следния актив: лек автомобил Л, за срок от *** месеца. В договора е уговорена и първоначална вноска от 2 497,46 евро и след нейното внасяне започва да тече *** месечния срок. Месечните лизингови вноски се уговарят от две части – главница и лихва. Лизинговите вноски са постоянна величина – 386,27 евро месечно, като всяка от тях съдържа главница и лихва в различно съотношение. В т.2.13 от договора е посочено, че неустойката за забавено плащане е в размер на ***% на ден върху просрочената сума на база действителен брой дни за забава. С приемо-предавателен протокол от *** г. ищцовото дружество е предало на ответника процесния лек автомобил. Според общите условия на ищцовото дружество ако активът е МПС лизингодателя ще сключи застраховка “Каско” и “Гражданска отговорност” от името на лизингодателя и за сметка на лизингополучателя за целия срок на договора. В 11.2.3. е посочено, че лизингополучателя е отговорен за извършване на дължимите плащания към застраховятеля, а в 11.2.4 при неизпълнение на това задължение на лизингополучателя лизингодателя ще има право да сключи и /или поднови такава застраховка, в който случай платената сума ще се смята за незабавно дължима и изискуема от лизингополучателя.

С писмо от *** г., за което няма доказателства, че ответникът е получил, ищецът го е уведомил, че дължи плащане на сумата 3 486,04 евро с ДДС , дал му тридневен срок за плащане и заявил, че при неплащане в срок прекратява договора за лизинг. Ищецът е представил фактури за вноски от *** до ***, с падеж от *** г. до *** г. – главници и лихви и такса обслужване, фактура № *** на стойност 586,15 лв. за застраховка “Каско”.

Представените от ответника банкови документи касая плащането на фактури от м.май *** г., т.е. преди процесния период.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от ****** г. за предаване на автомобила от ответника на С. В. Д. – служител на ищцовото дружество. Представени са и приемно-предавателен протокол от *** г. за предаване на автомобила от ответника на “Ником-Р.”ООД и от *** г. за връщане на автомобила от “Ником-Р.”ООД на ответника.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на сумата 2 938,37 евро, посочени като главница по договора е частично основателен и доказан. Договорът между страните е такъв за финансов лизинг. В изпълнение на задължението си по него ищецът е придобил вещта от трето лице и я е предоставил за ползване на ответника. В самия договор не е уговорена възможност за прекратяване на същия от страна на лизингополучателя. Ето защо отправените от него заявления /за които не са представени и доказателства/ не са прекратили договора. Същият е прекратен, както сочи ищецът на *** г., а на ****** г. автомобилът е върнат на ищеца. Ето защо дължими са сумите за м. октомври, ноември и декември *** г. и м. януари, февруари , март и април *** г. След като ищецът ги е разбил в погасителния план и в издадените от него фактури на главница и лихва, главницата за тези седем месеца е 1 879,75 евро и в този размер искът следва да бъде уважен. Сумата, която е следвало да бъде платена на *** г. не е дължима, тъй като в този момент договорът вече е бил прекратен. Ответникът не е представил доказателства за плащане на тези суми, за които ищецът му е издал и съответните фактури. В останалата му част първият от обективно съединените искове е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Вторият иск – за установяване дължимостта на сумата 355,30 евро договорна лихва за периода *** г. е основателен и доказан Тази лихва е посочена в четвърта колонка на погасителния план и за претендирания период е в размер на 460,40 евро, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

Искът за установяване на задълженията за заплащане на неустойка е основателен и доказан. Същата се претендира за периода *** г. Тя е уговорена в договора в размер на ***% на ден върху просрочената сума – главница и лихва, т.е. върху цялата лизингова вноска от 386,27 евро. От фактурираните и твърдени като неплатени вноски към *** г. са били изискуеми три на стойност 1 158,81 евро. За *** дни /до *** г., когато е бил падежа на следващото задължение/ неустойката е в размер на 13,90 евро. За периода *** г., който е *** дни изискуеми са вече четири вноски на обща стойност 1 545,08 евро, респ. неустойката е в размер на 47,90 евро. За периода *** г. за пет вноски – 1931,35 евро за *** дни – 54,09 евро, за периода *** г. – за шест вноски – 2 317,62 евро за *** дни – 71,85 евро, за периода ****** г. за седем вноски – 2 703,89 евро за *** дни – 81,12 евро и върху същата главница за още три дни – 8,11 евро. Следователно общия сбор на неустойките за процесния период е 276,97 евро и искът, предявен за сумата 276,74 евро е основателен и доказан.

Искът за установяване на задължение за заплащане на сумата 851,89 евро разходи по договора е неоснователен и недоказан. Не са представени никакви доказателства за извършени в евро разходи по договора – таксата обслужване е уговорена в български лева, застраховката е платена в български левове, а за разноски по евентуално принудително връщане на вещта не са представени доказателства.

В съответствие с разпоредбата на чл.78 от ГПК ищецът има право на разноски в съответствие с уважената част на иска, а ответникът – в съответствие с отхвърлената част. Ето защо ответникът дължи следва да заплати на ищеца сумата 500 лв. за направените разноски, а ищецът на ответника – 283,78 лв. за направените разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено, че И.З.С., ЕГН ********** *** дължи на “И Еф Джи Ауто Лизинг”ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. С. и адрес на управление район С., бул.”Ц. О.”№ *** сумите 1 879,75 евро главница ведно със законната лихва от *** г., 355,30 евро договорна лихва за периода *** г., сумата 276,74 евро неустойка за забавено плащане за периода *** г., за които е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължение за заплащане на главница в останалата му част до първоначално предявения размер от 2 938,37 евро и за заплащане на разходи по договора в размер на 851,89 евро като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА И.З.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “И Еф Джи Ауто Лизинг”ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. С. и адрес на управление район С., бул. ”Ц. О.”№ *** сумата 500 лв. /пестотин лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА “И Еф Джи Ауто Лизинг”ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. С. и адрес на управление район С., бул. ”Ц. О.”№ *** ДА ЗАПЛАТИ на И.З.С., ЕГН ********** *** сумата 283,78 лв. /двеста осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: