Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                              23.03.2012 г.                                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и трети февруари                                                      две хиляди и дванадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Павлета Добрева

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело                                1710                                    по описа за 2011 година,

         

            Искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД

           Предявена искова молба от “Автомагистрали Черно море” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “Алеко Константинов” № 8, против  „ВАРОШ-МГ" ЕООД, ЕИК 826037405, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „МИДИЯ" № 4 А, за осъждане на ответника да заплати сумата  14 449,30 лв. – представляваща неплатена цена на стоки и услуги , от които 1070.23 лв., дължими по фактура № 0310002242/29.04.2010 г.;  6 813,00 лв., дължими по фактура № 0310002521/30.08.2010 г.; 2 261,92 лв., дължими по фактура № 0310002580/30.09.2010 г.; 3392.93 лв., дължими по фактура № 0310002635/29.10.2010 г.; 652.08 лв., дължими по фактура № 0310002762/24.02.2011 г.; и  259.14 лв., дължими по  фактура № 0310002791/ 26.03.2011 г. , ведно със законната лихва върху сумата считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 1522.29 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата, от които : 156.49 лв. върху главницата по фактура № 0310002242 , за периода 29.04.2010 г. -27.09.2011 г.; 759, 32 лв. върху главницата по фактура № 0310002521  за периода 30.08.2010 г.  - 27.09.2011г.; 232, 31 лв. върху главницата по фактура № 0310002580  за периода  30.09.2010 г. -27.09.2011 г.; 320,65 лв. върху главницата по фактура № 0310002635 за периода 29.10.2010 г.  - 27.09.2011 г.; 39,87 лв. върху главницата по фактура № 0310002762  за периода  24.02.2011 г.  - 27.09.2011 г.; и 13,65 лв. върху главницата по фактура № 0310002791 за периода  26.03.2011 г. - 27.09.2011 г.

   

          В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира такъв, редовно призован, не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

          В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 ал.1 от ГПК.

         С разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК, редовно връчено на ответника, е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение. Същият не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, редовно призован не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

       Налице е и втората предпоставка по чл. 239 ал.1 от ГПК.

       В исковата молба се твърди, че страните са били в трайни търговски взаимоотношения по силата, на които ищецът в е продавал на ответника движими вещи, извършвал е транспортни услуги и услуги от механизацията. Ответникът бил неизправна страна по сделките, като не заплатил дължимата цена по тях, за която били съставяни процесните фактури. Представената катописмено доказателство по делото фактура от 29.04.2009 г. касаела сключен договор за продажба на бетон на стойност от 1070.23 лв. / с ДДС/, който бил доставен от ищеца на ответника, но неплатен от последния. Издадената на 30.08.2010 г. фактура на стойност  6813.00 лв. / с ДДС/, включвала отново продажна цена на бетон, както и превоз на вещите с нает от ищцовото дружество  транспорт от трето лице. Задълженията по изготвената на 30.09.2010 г. фактура, включвали продажна цена на бетон, стойността на извършен превоз на вещите с осигурен от ищеца транспорт и цената на извършена услуга с бетон – помпа.  През м. октомври 2010 г. била извършена продажба на бетон,  превозен със собствен и нает от ищеца транспорт, както и били извършени услуги от механизацията на обща стойност 3 392,93 лв., за които била издадена и фактурата от 29.10.2010 г. На 24.02.2010 г. от ищеца била издадена фактура, включваща задължения за продажна цена на бетон и осъществен превоз, осигурен от продавача, на обща стойност 652,08 лв./ с ДДС/. Последната процесна фактура от 26.03.2010 г., касаела задължения на ответника по продажба на бетон и извършен превоз с нает от ищцовото дружество превоз, в общ размер на 259,14 лв. В исковата молба се твърди и че въпреки отправените му покани, ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си към ищцовото дружество за заплащане на посочените по горе суми, възлизащи в общ размера на претендираната главница от 14 449,30 лв. Претендира се и за осъждането му да заплати обезщетеине за забава върху всяка от сумите по  посочените по - горе фактури, считано от датата на съставяне на всяка от тях до 27.09.2011 г. Представените по делото писмени доказателства: заверени копия от: фактури № №   0310002242/29.04.2010 г.;  0310002521/30.08.2010 г.;  0310002580/30.09.2010 г.; 0310002635/29.10.2010 г.; 0310002762/24.02.2011 г.;  0310002791/ 26.03.2011 г., експедиционни бележки № № 00011826, 00011812, 00011791,  00011780,  00011770,  00011752,  00011730, 00013148,  00013219, 00013242,  00013037, 0001300012997, 00012982, 00012988, 00013126,  00013054, 00012984,  00012983, 00013496, 00013427, 00013419, 00013345, 00013553,  00013511,  00013756,  00013666,  00013864,  00013808,  00013806,  00013797,  00013781,  00013778,  00014421,  00014436, товарителници – 11 бр., справка за лихва, подкрепят изложените в исковата молба и посочени по – горе обстоятелства, за наличие на договорни отношения между страните и неизпълнение на задължението на ответника да изпълни договорните си задължения за заплащане на дължимата цена по сделките и възнаграждението за услугите, като налагат извод, че предявеният иск с правно осн. чл. 79 от ЗЗД е вероятно основателен. Тази вероятна основателност, налага извод за такава по отношение и на предявените акцесорни искове – за дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху паричните задължения от датата на падежите до датата 27.09.2011 г., предхождаща подаването на исковата молба на  10.10.2011 г.

       Уважаването на предявените искове изцяло, предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените от ищеца в настоящото производство разноски в размер на 1 408,29 лв., представляващи държавна такса в размер на 638,86 лв. и 769,43 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на Нредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7 ал.2 т.4, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК.               

        Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 239 ГПК, съдът

                                              

 

                                                             Р      Е      Ш      И

 

       ОСЪЖДА „ВАРОШ-МГ" ЕООД, ЕИК 826037405, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „МИДИЯ" № 4 А ДА ЗАПЛАТИ НА “Автомагистрали Черно море” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “Алеко Константинов” № 8  на осн. чл. 79 от ЗЗД сумата 14 449,30 лв. – представляваща неплатена цена на стоки и услуги , от които 1070.23 лв., дължими по фактура № 0310002242/29.04.2010 г.;  6 813,00 лв., дължими по фактура № 0310002521/30.08.2010 г.; 2 261,92 лв., дължими по фактура № 0310002580/30.09.2010 г.; 3392.93 лв., дължими по фактура № 0310002635/29.10.2010 г.; 652.08 лв., дължими по фактура № 0310002762/24.02.2011 г.; и  259.14 лв., дължими по  фактура № 0310002791/ 26.03.2011 г. , ведно със законната лихва върху сумата считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 1522.29 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата, от които : 156.49 лв. върху главницата по фактура № 0310002242 , за периода 29.04.2010 г. -27.09.2011 г.; 759, 32 лв. върху главницата по фактура № 0310002521  за периода 30.08.2010 г.  - 27.09.2011г.; 232, 31 лв. върху главницата по фактура № 0310002580  за периода  30.09.2010 г. -27.09.2011 г.; 320,65 лв. върху главницата по фактура № 0310002635 за периода 29.10.2010 г.  - 27.09.2011 г.; 39,87 лв. върху главницата по фактура № 0310002762  за периода  24.02.2011 г.  - 27.09.2011 г.; и 13,65 лв. върху главницата по фактура № 0310002791 за периода  26.03.2011 г. - 27.09.2011 г.

     ОСЪЖДА „ВАРОШ-МГ" ЕООД, ЕИК 826037405, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „МИДИЯ" № 4 А ДА ЗАПЛАТИ НА “Автомагистрали Черно море” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “Алеко Константинов” № 8 сумата 1 408,29 лв. за разноски по производството.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

         Препис от същото да се връчи на страните.

                                                                                      

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: