РЕШЕНИЕ

Номер 64 21.03.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1788 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от С.Н.К. срещу И.М.Х. за отмяна /използва се изразът “разваляне”/ на договор за дарение по силата на който ищцата прехвърлила на ответника 6/10 идеални части от недвижим имот, тъй като ответникът я пъдел от имота, въпреки, че ищцата си била запазила правото на ползване и не и давал издръжката от която тя се нуждаела и му поискала с писмо.

Ответникът в отговора си оспорва иска. Твърди, че не бил отказал издръжка, а само по-късно предоставил такава и освен това изтъква, че ищцата не се нуждаела от издръжка, понеже имала доходи от ренти и от продажба на земеделски земи.

Предявеният иск е с правно основание по чл.227 от ЗЗД за отмяна на извършено дарение.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е майка на ответника. С договор в нотариална форма с №***, т.*, рег.№***, дело №*/**.**.****г. на нотариус с район на действие РРС ищцата е дарила на ответника своите 6/10 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот - дворно място с площ 1199 кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот № *-*** в квартал 55 по плана на с. В., обл. Р., ведно с построените в него : 1.Самостоятелен обект - Паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, със застроена площ от 42 кв.м.; 2. Паянтова лятна кухна, състояща се от две стаи, със застроена площ от 32 метра.;3. Масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м. Ищцата получава пенсия с месечен размер 163,97 лв. Както установяват всички свидетели понастоящем ищцата живее в процесния имот. С писмена покана от 06.10.2011г., получена /според ответника от съпругата му/ на 11.10.2011г. ищцата е поискала от ответника да й изплаща издръжка в размер на 300 лв месечно, като е песочено, че и е необходима за заплащане на човек който да се грижи за нея, да й пали печката й да почиства домът й. Вече след завеждане на иска ищцата е продала своя земеделска земя, видно от приложения нотариален акт за сумата от 1900 лв. От същата земеделска земя е получила през 2011г. доходи от рента в размер на 185,65 лв видно от приложеното удостоверение. Ответникът е получил за месеците от август до октомври 2011г. нетно трудово възнаграждение със среден размер от 292,43 лв. Ответникът е семеен. След предявяване на иска същият на три пъти е превел на ищцата суми от по 50 лв, видно от посочените разписки за пощенски запис, който факт не се оспорва. Ищцата е възрастна жена /на 82 г./ и както установяват свидетелите трудно се обгрижва и дъщеря й М. А. полага грижи за нея. Грижи обаче без съмнение са полагани и от семейството на ответника, както установяват свидетелите М. М. ***.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният конститутивен иск е неоснователен. На първо място съдът намира, че твърденията, че ответникът бил гонил ищцата от дарения имот освен че не са доказани /както и твърденията че налитал да я удря/ са и неотносими. Подобни обстоятелства не са сред основанията за отмяна на дарение, които са изчерпателно изброени. Като носител на вещно право ищцата разполага с вещни искове за защитата му. Основание за отмяна на дарение е отказът на дарения да дава издръжка от която дарителят се нуждае. Съществува противоречива съдебна практика относно преценката на задължението на дарения да осигурява издръжка. Според една група решения /напр. Решение №141/10.03.2010г. на ВКС по гр.д. №2950/2008г., III г.о./ издръжката се дължи докато трае нуждата на дарителя до размера на подареното и възможността на дарителя да я отделя от другите си доходи и дали има парични средства е без значение. Според друга група решения /напр. Решение №526/03.02.2012г. на ВКС по гр.д. №681/2010г., IV г.о./ материалните възможности на дарения са от съществено значение – същият не проявява непризнателност, ако предоставяйки исканата издръжка би поставил себе си и лицата, които той е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Според същата практика при преценка на възможността на дарителя да си осигурява сам издръжка следва да се преценява и това дали дарителят притежава земеделски земи, които може да даде под аренда или да продаде за да си осигури нужните към настоящия момент средства. Това именно второ разрешение на материалноправните въпроси се споделя от настоящия състав. При това съдът намира, че в случая не се доказва дарителят действително да е изпаднал в нужда по отношение на претендираната издръжка. Наистина пенсията на дарителката не е висока, но тя е притежавала земя, която е могла да продаде и я е продала, което й осигурява средства. При това към момента за който се претендира издръжката, тя очевидно притежава повече възможности от ответника и точно към този момент тя не е в нужда, която да налага търсене на издръжка от дарения. Отделно от това дарителката живее в дарения имот, спрямо който има вещно право на ползване, а дарителят притежава само голата собственост. Ответникът от своя страна е с ниски доходи и въпреки това, макар и след предявяването на иска /твърди, че преди това нямал възможност/ е започнал да заплаща на дарителката суми от по 50 лв, което няма как да не се вземе предвид и всъщност сочи на липса на отказ, а и дареният с оглед доходите си очевидно не може да осигури повече. Исканата от дарителката издръжка в размер на 300 лв, за да плаща на лице, което да се грижи за нея е очевидно в невъзможен за дарения размер. Освен това договорът за дарение не следва да се бърка с договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който договор изисква цялостно поемане на грижите за прехвърлителя, според действителните му нужди. Самият факт, че е поискана издръжка в размер на 300 лв /приблизително толкова е и месечният доход на дарения/ сочи, че всъщност директно се цели невъзможен за дарителя размер, очевидно за да може впоследствие да се претендира отмяна на дарението, каквато явно е била крайната цел. Всичко изложено сочи на неоснователност на иска, което налага отхвърлянето му.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С.Н.К. ЕГН ********** срещу И.М.Х. ЕГН ********** за отмяна на договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт с №**, т.*, рег.№***, дело №*/**.**.****г. на нотариус с район на действие РРС по силата на който ищцата е прехвърлила на ответника 6/10 идеални части от недвижим имот - дворно място с площ 1199 кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот № *-*** в квартал ** по плана на с. В., обл. Р., ведно с построените в него : 1.Самостоятелен обект - Паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, със застроена площ от 42 кв.м.; 2. Паянтова лятна кухня, състояща се от две стаи, със застроена площ от 32 метра.;3. Масивен гараж със застроена площ от 28 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: