В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1802 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Общински пътнически транспорт”ЕООД със седалище гр.Г., с която е предявен иск срещу ЕТ “И. Д.-Д.” със седалище с.С. за заплащане на сумата 395,55 лв. по договор за предоставяне използването на сектор за пристигащи и заминаващи автобуси на Автогара Г. за месеците февруари, март и април *** г. Сочи, че за всеки от трите месеца е издадена фактура на стойност 396 лв. и по трите фактури има частично плащане. Иска заплащане и на законната лихва от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото.

Ответникът в писмения отговор освен възражението за неподсъдност на делото, в резултат на което последното е изпратено от РС Г. на РС Р. прави възражение за нередовност на исковата молба - счита, че претенцията не е конкретизирана и не са представени удостоверения за актуално състояние на страните. По същество сочи, че договора за обслужване на АГ Г. е от *** г. и същият е прекратен с предизвестие от *** г., а с писмо от *** г. ищецът от своя страна също е заявил прекратяване на договора и е отказал достъп до Автогара Г. на ответника. Признава, че е продължил да ползва сектор на Автогара Г., но съответното длъжностно лице му е отказавало заверка на пътните листи. Поради това му е бил съставен АУАН на *** г. и му е било издадено наказателно постановление от *** г., а в три различни дни не е бил допуснат до Автогарата. За това поведение е сигнализирал ОО”КД-ДАИ” – Г., РУ “Полиция” Г. и КЗК. Счита, че фактурите не отговарят на Закона за счетоводството и трябва да не се приемат като писмени доказателства. Заявил е възражение за върщане на 792,45 лв. и възражение за заплащане на 292,05 лв. със законната лихва от датата на възражението. Иска допускане на гласни доказателства, изискване на преписки от ОО”КД-ДАИ” Г. и РУ”Полиция” Г., извлечение от Дневник на Автогара Г.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: На *** г. между страните по делото – “Общински пътнически транспорт”ЕООД като изпълнител и ЕТ “И. Д. – Д.” е сключен договор за обслужване от автогара Г.. С този договор ищецът се е задължил да пердостави на ответника право на достъп на автобусите пътуващи по маршрут “Р.-Г.” до своята територия и транспортни съоръжения /т.1/ , като по-конкретно се е задължил да предостави сектор № *** за пристигане и тръгване на автобусите в Автогара Г., съгласно утвърденото маршрутно разписание. В т.25 е посочено, че изпълнителят със своя заповед от *** г. прилага задължителни, еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, прстой, за предоставяне право за продажба на билети и за извършване на други услуги. В т. 25.2 превозвачът – ответник по делото се е задължил да заплаща на изпълнителя ежемесечно до трето число на текущия месец цена за обслужване в размер на 396 лв. Сред клаузите, уреждащи прекратяването на договора /т.33.3/ е посочена възможността за едностранно прекратяване на договора с писменно едномесечно предизвестие. И двете страни са подписали договора, като превозвача след подписите на страните е посочил, че не е съгласен с част от клаузите и специално с тази, уреждаща цената. Посочено е, че според него същата противоречи на заповедта, с която са определени цените за ползване на гарата, на Наредба №33 и на Закона за автомобилни превози. По делото е представено предизвестие, като няма данни дали същото е вречено на ищеца и кога е станало това. С предизвестието ответникът уведомява ищеца, че прекратява действието на договора, че ще продължи да ползва услугите на Автогара Г., тъй като е задължен да прави това и ще заплаща по 2,00 лв. на курс, цена за част от превозвачите, ползващи автогарата. С ново писмо от ищецът до ответника от *** г., за което също няма доказателства за датата на получаването ищецът е заявил, че прекратява договора и ще отказва занапред достъп до Автогарата. За такса сектор за месеците февруари, март и април *** г. ищецът е съставил три брой фактури на стойност по 396 лв. с ДДС. Същите са без подпис на сочения за получател на услугата – ЕТ “И. Д. – Д.”. На *** г. на последния е връчена покана за доброволно изпълнение за тези три суми. На *** г. ищецът е поканил ответникът да сключат договор за автогарово обслужване.

Според цитираната в договора заповед № *** г. на управителя на “Общински пътнически транспорт” ЕООД Г. размера на цената за обслужване на превозвачи, изпълняващи маршрутни разписания по републиканска транспортна схема с начална или крайна спирка “автогара Г.”, е: до 50 км – 4,00 лв. пристигане и тръгване, от 51 до 100 км. – 6,00 лв., от 101 до 150 км. – 9,00 лв., от 151 до 200 км – 11,00 лв. и над 201 км. – 13,00 лв. За превозвачи, изпълняващи маршрутни разписания по областната транспортна схема цената е 3,00 лв., а за тези от общинската транспортна схема – 2,00 лв. Регламентираните условия за престой на автобусите според заповедта са едни и същи за всички превозвачи.

Според показанията на свид.И. от *** г. ищецът отказва на ответника достъп до сектор на Автогара Г., заверки на пътни листи, продажба на билети. Според показанията й отказване на достъп е имало в едни от дните на м.февруари и в два от дните на м.март.

По повод възникнали проблеми във връзка с достъпа на ответника до автогарата същият е сезирал ИА”Автомобилна администрация” Г., РУ”Полиция” гр.Г., Комисия за защита на конкуренцията гр. С. Във връзка с проблемите по заверката на пътните листи са сътавяни актове за установяване на административни нарушения на водача на автомобила. Част от преписките по тези проверки са представени по делото. В КЗК има висящо производство, по което на ищцовото дружество е предявено твърдение за извършено нарушение на чл. 21, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в прилагане на различни условия за ползване на услугите “автогарово обслужване”, и “продажба на билети”, поставящо определени партньори в неравноправно положение.

С ново писмо от *** г. ищецът отново е уведомил ответника, че ще му откаже достъп до автогарата , считано от *** г.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза данъчните фактури, приложени към исковата молба са осчетоводени от ищеца в дневниците за продажби за съответните месеци. Същите са неразплатени. Тези три фактури не са осчетоводени в счетовоството на ответника. Според вещото лице в представените извлечения от Дневника на Автогара Г. за месеците февруари , март и април според вещото лице са отразени следните влизания на автобус на ответника: м. февруари – за 27 дни, за м. март -29 дни и за м.април – 24 дни. Стойността на продадените билети за м.януари – април *** г. , намалена със стойността на уговорената комисионна от 10 процента е 1 057,05 лв. и същата не е отчетена – съхранява се в счетоводството на ищцовото дружество. С тази сума не е извършена счетоводната операция прихващане, тъй като за нея е необходимо издаването на съответни документи от страна на ответника. Според вещото лице тези три фактури са неправилно издадени, тъй като това е станало в началото на текущия месец без да се отчита колко дни действително е ползвана автогарата от ответника.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор. Същият е прекратен с изтичането на м.март – с едномесечно писмено предизвестие, изпратено, респ. получено в края на м.февруари. В този договор е уговорено плащане от 396,00 лв. на месец, като е посочено, че цената на месец се определя на базата на 30 дни. Уговорено е и плащане в текущия месец. Ето защо издаването на фактурите за м.февруари и м.март е съобразено с договора. През м. април ответникът е продължил да ползва автогарата без да има договор за това. Това е станало със знанието на ищеца. Установено е, че тази автогара е ползвана за *** курса за м. април *** г. При единична цена за курс 11 лв. на ден /според Заповед № *** г. относно условията за допускане на всички лица по чл.2, ал.1 от Наредба №33 от 1999 г./ дължимата цена за м. април е 264 лв. В случая ищецът претендира за сумите 181,80 лв. за м. февруари, 121,95 лв. за м.януари и 91,80 лв. за м. април. Същевременно според вещото лице целите суми по трите фактури не са платени. Ето защо искът за заплащане на сумата 395,55 лв. за ползването на автогарата за трите месеца следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по производството в размер на 350 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “И. Д. – Д.”, ЕИК *** със седалище с.С., общ. Р. и адрес на управление ул.”М.”, № *** ДА ЗАПЛАТИ на “Общински пътнически транспорт”ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. Г. и адрес на управление ул.”С. К.”, № *** сумата 395,55 лв. /триста деветдесет и пет лева/ за ползване на Автогара Г. за м.февруари, март и април *** г. ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата и 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: