В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети февруари, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1826 по описа за 2011 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са три обективно съединени иска по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед №РД 12-74 от 19.03.2011г. на министъра на образованието, младежта и науката , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Иска да бъде възстановена на работа на преди заеманата длъжност-„******”. Претендира да й се заплати обезщетение, затова че е останала без работа в размер на 5 000 лева, на основание чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от постъпване на ИМ в съда-26.10.2011 до окончателното плащане и разноски по делото. В исковата молба твърди, че спрямо нея не е налице обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, тъй като макар и осъдена с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление, то изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66 от НК и тя не е лишена от право за заема длъжността-„*****” на ************-гр.*****. Твърди още, че след връчване на предизвестието, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, тя е била в болнични до 29.08.2011г. и едва тогава й е връчена заповедта за уволнение и едва тогава е узнала за съществуването й.

Ответникът-*****-гр.****, чрез процесуалния си представител, оспорва и трите иска и настоява за отхвърлянето им с присъждане на направените от тях разноски по делото. В писмения си отговор и в съдебно заседание заявява, че не са легитимна страна по трудовия спор и надлежна страна по делото е Министерството н образованието, младежта и науката-гр.София, че първия иск-този по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е погасен по давност, а заедно с него и другите два обективно съединени иска. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата следва да се счита връчена на 15.04.2011г., каквото отбелязване е извършил нотариус Р.И. с район на действие РРС, че правилно трудовия договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ пред вид разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗНП.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ишцата е работела при ответника по трудов договор от 23.11.1994г. на длъжността “*****”-л.2 от трудовото досие. Видно от изискания по делото заверен препис от присъда №44/21.06.2010г. по нохд.№114/2010г. по описа на РОС, влязла в сила на 30.11.2010г. ищцата е призната за виновна за извършване на престъпление по чл.311 ал.1 от НК, осъдена е на пет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Няма спор, че на 02.03.2011г.-л.5 от делото, на ищцата е връчено предизвестие изх.№РД 12-59/28.02.2011г., с което е уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ, след изтичане на срок от 30/тридесет/ дни. От 07.03.2011г. до 30.08.2011г.-л.28-л.35 от делото, ищцата излиза в отпуск по болест.

С заповед №РД 12-74/19.03.2011г. Министърът на образованието, младежта и науката прекратява трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.04.2011г., като за неспазен срок на предизвестие нарежда да й се изплати обезщетение за един ден-чл.220 ал.1 от КТ. Поради отпуска по болест тази заповед не е могла да бъде връчена на ищцата, заради което началникът на Регионалния инспекторат по образование-гр.Разград е прибегнал до връчване чрез нотариална покана депозирана на 31.03.2011г. пред нотариус Р.И. с рег.№378 на НК с район на действие РРС. Съгласно представените от ищцата заверени копия на нотариалната покана и уведомление-л.6 и л.7 от делото, нотариусът е извършил отбелязване за връчване с дата 15.04.2011г. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянен адрес. В заповедта, приложена към трудовото досие на ищцата няма отбелязване за дата на връчване. В завереното от повереника на ищцата копие от същата, представено с ИМ, има отбелязана дата на връчване-29.08.2011г.

По делото се установи още, че ответникът като работодател, е подал уведомление по чл.62 ал.4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата при ТД на НАП-Варна на 03.05.2011г., считано от 27.04.2011г., а на 10.05.2011г. е подал второ уведомление с код „корекция” за промяна на датата, от която е прекратено трудовото правоотношение-01.04.2011г.-/видно от писмо на ТД на НАП-Варна изх.№306/26.01.2012г.-л.66 от делото/. В съдебно заседание ищцата заявява, че считано от 16.04.2011г. й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68 ал.1 от КСО, това е видно и от писмо изх.№94Г-1727-227/1 от 17.01.2012г. на РУ”СО”-гр.Разград-л.22 от делото.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими. Предявени са срещу надлежна страна. Както съдът е посочил и в определението си по чл.140 от ГПК от 11.01.2012г., пред вид чл.61 ал.2 от КТ е приел, че трудовото правоотношение на ищцата е възникнало именно със настоящия ответник-******. Съгласно чл.37 ал.3 от ЗНП Министърът на образованието, младежта и науката е само назначаващ орган, който сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена-няма спор, че ответната гимназия е държавно училище. В изр.2 на чл.61 ал.2 от КТ законодателят изрично е прогласил, че „в тези случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност”. Затова съдът счита за неоснователно възражението на ответникът, че не са легитимна страна в спора.

Разгледани по същество, обаче, предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Първият иск, този по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е погасен по давност. Съгласно чл.335 ал.2 т.2 от КТ трудовия договор се прекратява при неспазен срок на предизвестието, както е в случая,-с изтичане на съответната част от срока на предизвестието, т.е. трудовия договор на ищцата е прекратен, считано от 01.04.2011г., така както е посочено и в атакуваната заповед. С отправянето на предизвестието за уволнение от 02.03.2011г. работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява кога са настъпили правните последици на прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Ищцата на 02.03.2011г. е била уведомена, че след изтичане на 30 дни ще бъде уволнена, това че по-късно, считано от 07.03.2011г. тя е била в болнични е провноирелевантен факт, тъй като предизвестието тече и през отпуска по болест и болничния лист не удължава срока му. В конкретния случай, работодателят се е възползвал от правото си да не спази срока на предизвестието и е прекратил трудовия договор с един ден по-рано-на 01.04.2011г., заради което е разпоредил изплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за един ден. Съгласно чл.358 ал.1 т.2 от КТ срокът за предявяване на иск за оспорване прекратяване на трудово правоотношение е 2-месечен.

Исковата молба е постъпила в съда на 26.10.2011г., далеч след изтичане на законовия 2-месечен срок. Явно е, че правото на иск на ищцата да оспори прекратяването на трудовия й договор е погасено по давност. Законодателят изрично е посочил кога се прекратява трудовия договор и обстоятелството кога е връчена заповедта за уволнение, няма правно значение за преценка изтекъл ли е или не 2-месечния давностен срок за предявяване на иска, тъй като тази заповед има само констативен характер. Затова съдът не разглежда и не анализира наведените от страните доводи относно датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. И тъй като искът по чл.344 ал.1 т.1 е погасен по давност съдът не следва да обсъжда правилно или не, е посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор.

Исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ са неоснователни пред вид акцесорния им характер и зависимостта им от изхода на първия иск, този по т.1.

Съгласно чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, те не плащат такси и съдебни разноски, но дължат направените от ответника разноски при отхвърляне на исковете им. Затова ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника 200 лева разноски за адвокатски хонорар, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.С. с ЕГН-********** *** против *****-гр.****, ул.”******” №** искове на основание: по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение №РД-12-74/19.03.2011г. на Министъра на образованието, младежта и науката като погасен по давност; по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на работа на преди заеманата длъжност”*****” и за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за оставяне без работа за период от шест месеца, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.Н.С. с ЕГН-********** *** да заплати на ****-гр.**** 200 лева разноски по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: