Р Е Ш Е Н И Е

Номер  82                                                05.03.2012 г.                                  гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и  девети февруари                                          две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1849 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от  Б.Ш.Х. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 106,89  лв. за ел. енергия, която е начислена като корекция за минал период. Сочи, че е ползвател на ел. енергия  в имот в с.Я., ул.”****”, №***, че на 20.05.2011 г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо ел. енергията в имота, че за клиентския номер е издадена фактура за коригирана сметка за минал период, че не е манипулирал СТИ, не е получил посочените количества ел. енергия. Иска заплащане и на направените по делото разноски. С допълнителна молба /л.52/ ищецът по указание на съда е конкретизирал правния интерес от иска – предявяващ го като собственик на имота и конкретизирайки петитума – за установяване, че за клиентски номер 1800037897 не се дължи сумата.

            Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката с посочени клиентски и абонатен номер за имота с адрес с.Я., с клиентски номер 1800037897 и абонатен №0304402163                    с номер на СТИ 7819466 тип “АСЕ 2000”, калибриран и отговарящ на съответните стандарти в Република България., присъединен е към електрическата мрежи и показанията му са отчитани редовно. Сочи, че при извършена проверка на 20.05.2011 г. от служители на “Е.он Мрежи”АД с еталон е констатирано отклонение при СТИ – 72,95% в измерването на потребяваната ел. енергия и същият е демонтиран. Според ответника правното основание за извършената проверка е чл.44 т.1 от Закона за измерванията и чл.34 ал.2 от Общите условия. При извършената експертиза от Българския институт по метрология е отчетено отклонение в измерването 72,49%. Предвид това ответникът счита, че има неправомерна манипулация върху СТИ от лица, които не са надлежно оторизирани и е преизчислил сметката за периода 22.11.2010 г.- 20.05.2011 г. Сочи, че при извършването на корекциите са спазени правилата на чл.37 и сл. От гл.Х, р.І от ОУ на ДПЕЕЕМ. Счита, че ищецът е бенефициент на костатираното отклонение и предвидената корекция на сметки не представлява санкция за потребителя, а цели избягване на последиците от неоснователно обогатяване на някоя от страните. Прилага констативен протокол, справка за консумирана ел.енергия, дебитно известие, справка за платени и неплатени фактури, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, условия по договорите за пренос на ел. енергия, извлечение от в.”Дневник” и варненски вестник с публикуваните условия, решение на ДКЕВР за одобряване на общите условия и на изменението на чл.38 от същите.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:            Не се спори между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.Я., ул.”****”, №**, който имот е електрифициран, има клиентски номер 1800037897 и ел. енергията се доставя от “Е.онПродажби”АД.

            С писмо изх.№695009/01.07.2011 г. ответникът е съобщил на А. И., че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 106,89 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.8/ за периода 22.11.2010 г. – 20.05.2011 г. са отчетени 1 518 квтч. дневна енергия  и 817 квтч нощна енергия. При констатирана грешка от -72,49  е отбелязано, че реално потребената ел.енергия е 5 517,99 квтч дневна и 2 969,82 квтч нощна ел. енергия. Така разликата от 3 889,63 квтч дневна и 2 093,43 квтч. нощна ел. енергия е начислена допълнително.

            В представения протокол за техническа проверка №0377572 е посочено, че на клиентски номер 1800037897 в с.Я., ул.”****”, №** на 20.05.2011 г. е извършена проверка и са предприети мерки относно измерването на ел. енергия. Констатирано е, че държавна пломба има и е записан нейния номер, а ведомствената липсва. Измерена е грешка в отчитането -72,95 %. Проверката е извършена от Н. и И.. Според свид.Н. проверката е била извършена според техните правила- проверявали електромерите по цялата улица, проверката на този електромер е извършена в присъствието на титуляра на партидата –А. И.. След това отворили капака на клемния блок, демонтирали електромера, ищцата подписала протокола, сложили електромера в безшевна торба и по-късно го предали за експертиза.

            Според представения нотариален акт №152, рег.№1753 от 03.06.2009 г. ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота на ул.”***”, №** в с.Я..

Според представения констативен протокол №14-097/486 /10.06.2011 г. от метрологична експертиза на Българския институт по метрология, Регионален отдел Русе, електромерът не съответства на техническите изисквания, като са посочени конкретните грешки, които допуска електромера при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка. Посочено е също така, че има намеса в схемата на елктромера – върху шунта е поставен допълнително проводник.

            Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до 20.05.2011 г. е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2008 г., преди монтирането му за отчитане на този обект. Няма данни кога е монтиран на обекта, като вещото предполага, че това е на 22.12.2009 г., тъй като това е начална дата на отчитането според представената справка. Следваща проверка е извършена в ГД”МИУ”РО Русе. В този констативен протокол е посочено отклонение -72,49 %. Посочена е и причината за отклонението на резултатите –наличие на поставен допълнително проводник върху токовия шунт.  Възможна причина за отклонението е неправомерно въздействие върху СТИ от специалисти с техническа грамотност и умения над средните и със солидна техническа екипировка. Количеството ел. енергия, начислена като корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Същото се равнява на непрекъсната консумация на една електрическа печка. Използваното СТИ няма технически възможности /софтуер/, за да се установи от коя дата е извършена тази неправомерна намеса, но в резултат на нея СТИ не отчита цялото количество потребявана ел. енергия. Според справката за консумираната ел. енергия показанията на електромера са отчитани всеки месец. Не е възможно манипулацията да бъде открита при отчитане на ел. енергия. Точен измерител на грешката в измерването има и тя е -72,49 %. За така установеното отклонение е спазена методологията по чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия при изчисляване на корекцията в сметките.

            Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он Мрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка  по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.1 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният иск е допустим – ищещът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката. Същият е съсобственик на недвижимия имот, в който се извършва захранването и въпреки че партидата е на името на друг съсобственик /общоизвестно е че партидите на “Е.Он” винаги са с един титуляр/, то същият има интерес от воденето на иска.

            Разгледан по същество, същият е основателен.  В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия  не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение  да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна.

            Общите условия, на които се позовава ответника,  уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период  не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията  на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения  / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния  характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт  на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия  противоречи  на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че електромерът е бил отварян, че е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, въпреки че безспорно се установи, че не е подавано заявление с искане за проверка, то съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление  и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно. При цена на иска от 1 986,95 лв. минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 206,41 лв., а това по пар.2 от Допълнителните разпоредби е три пъти по-голямо, респ.  619,24 лв. Заплатеното от ищеца възнаграждение по настоящото дело е 450 лв., следователно същото е над минималния размер, но не надхвърля регламентирания в пар.2 на ДР праг, под който съдът не следва да намаля присъденото възнаграждение.

На основание чл.78 от ГПК  ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 450 лв. разноски по делото.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер 1800037897, абонатен №0304402163 не се дължи на “Е.он България Продажби”АД, ЕИК ******, сумата 1 106,89 лв. по фактура №0144140509/30.06.2011 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 22.11.2010 г. – 20.05.2011 г.    

          Решението е постановено по иск, заведен от Б.Ш.Х., ЕГН ********** ***.      

          ОСЪЖДА   “Е.он България Продажби”АД, ЕИК******  ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ш.Х., ЕГН ********** *** сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева / за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                            

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: