МОТИВИ към Присъда № 103/06.03.2012г. по НОХД № 1103/2011г. на РС - Разград

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу Н.А.Х. ЕГН ********** за това, че на *** г. в гр. Р., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за основно образование, издадено от СОУ “П. К. И.” – гр. С., община Л., рег. № *** г., което е дубликат на свидетелство сер. ***, № ***, рег. № *** г., като от него за самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер ориентиран към минимума посочен в закона.

Подсъдимият Н.А.Х., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Разбира обвинението, не се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

Защитата, счита обвинението за недоказано, навежда твърдение за липса на осъществен престъпен състав, оспорва качеството на документ на процесното Свидетелство за основно образование. Пледира за оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия Н.А.Х. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Х. учил до 6-ти клас в ОУ „ Х. Б.”*** и нямал завършено основно образование.

На неустановена дата и по неустановен в хода на производството начин, подс. Х. се сдобил с Свидетелство за основно образование рег. № ***г., дубликат на свидетелство Сер. *** № ***, рег. № ***г., издадено от *** СОУ „ П. К. И.” – С. На ***г. в Сектор „ Пътна полиция” при ОДМВР – Р., подс. Х. подал Заявление за издаване на Свидетелство за управление на МПС, към което приложил изискуемите документи от успешно проведено обучение за водачи на МПС категория „ В „ и представил в оригинал и копие процесното Свидетелство за основно образование рег. № ***г., дубликат на свидетелство Сер. *** № ***, рег. № ***г., издадено от *** СОУ „ П. К. И.” – С. на негово име. Св. А. сравнила оригинала на Свидетелство с копието, което приложила към документите на Заявлението. На база подадените документи на ***г. на подс. Х. било изготвено и получено от него СУМПС № *** и КТ № ***.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство Съдебнотехническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, безспорно се установява, че в процесното Свидетелство за завършено основно образование рег. № ***г., дубликат на свидетелство Сер. *** № ***, рег. № ***г., издадено от *** СОУ „ П. К. И.” – С., на името на подс. Х., 2бр. отпечатъци не са положени с печата на СОУ „ П. К. И.” – С.

От писмените доказателства, намиращи се в материалите по ДП № ***г. по описа на ОДМВР – Р., прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК в съдебно заседание, безспорно се установява, че подс. Х. не е бил ученик и не е учил в СОУ „ П. К. И.” – С.. На негово име не е издавано Свидетелство за завършено основно образование рег. № ***г., дубликат на свидетелство Сер. *** № ***, рег. № ***г., издадено от *** СОУ „ П. К. И.” – С.. През учебната ***г. Директор на Училището е бил С. П. Г., а не лице посочено в процесното Свидетелство - Г.Х.. Свидетелствата за основно образование издавани през учебната *** г. нямат серия и фабр. Номер и са с регистрационни номера от № *** до ***.

Подс. Стоянов е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В.М., Й. А., на приетото по делото заключение на вещото лице по назначената. Съдебнотехническа експертиза, както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № № ***г. по описа на ОДМВР – Р., копие на Свидетелство за завършено основно образование рег. № ***г., дубликат на свидетелство Сер. *** № ***, рег. № ***г., издадено от *** СОУ „ П. К. И.” – С., на името на подс. Х. /процесното/, Справка от СОУ „ П. К. И.” – С. изх. № *** г., Справка за съдимост на подс.Х. ; Характеристична справка на подс. Х., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, пр. 1, във връзка с чл. 308, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

От обективна страна – *** г. в гр. Р., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за основно образование, издадено от СОУ „ П. К. И.” – С., община Л., рег. № *** г., което е дубликат на свидетелство сер. ***, № ***, рег. № *** г., като от него за самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна – подсъдимият, като е съзнавал, че не е учил и не е завършил основно образование в СОУ „ П. К. И.” – С., че процесното Свидетелство за завършено основно образование рег. № ***г., дубликат на свидетелство Сер. *** № ***, рег. № ***г., издадено от *** СОУ „ П. К. И.” – С. не е издадено за него и по този начин се явява неистински официален документ, съзнателно го ползвал пред в Сектор „ Пътна полиция” при ОДМВР – Р., за да се сдобие със СУМПС. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – противоправно, да му бъде издадено СУМПС.

Досежно възражението на защитата, че подс. Х. не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като представеното пред длъжностното лице Свидетелство, не следва да се възприема като неистински официален документ, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС – т.3 „... Достатъчно е той да може да се възприеме от лицето, на което е предявен, като редовен официален документ...”, т.е. безспорно установено е в случая, че процесното Свидетелство е в достатъчна степен годно да се възприеме като официален документ.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, желанието му да притежава СУМПС, без да са налице законовите основания за това.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по по чл. 316, пр. 1, във връзка с чл. 308, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК за определяне на наказание различно от „лишаване от свобода”. Не са налице нито многобройни, смекчаващи нито отегчаващи, отговорността обстоятелства, поради, което, определянето на размера на наказанието, следва да бъде ориентирано към минималния посочен от закона, наказание, което би отговорило на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право и би осъществило целите на наказанието, установени в чл.36 от НК. По този начин съдат определи наказание „ Лишаване от свобода” за срок 1 година. Като чистото съдебно минало на подс. Х. обуславя изтърпяването на наказанието да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: