МОТИВИ към присъда № 88/01.03.2012г. по НОХД № 1140/11г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу Ж.А.Р. ЕГН ********** за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК затова, че на 25.06.2011 година и на 12.08.2011 година в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление е управлявал МПС – л.а. “Алфа ромео 146” с рег. № ******, собственост на Ив. И. ***, и л.а. “Ситроен Ксантия” с рег. № ****, собственост на Р. Ю. А.от гр. Разград, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 483/22.03.2010 г. на ВНД Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 22.12.2010 г., НП № 1290/25.10.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 22.12.2010 година, и НП № 1415/15.12.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 20.04.2011 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Р. да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК – „ Пробация” при максимален срок на наказанието.

Защитата на подсъдимия пледира за приложение на чл.55 от НК. Предоставя определянето на наказанието на съда.

Подсъдимия Ж.А.Р. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ж.А.Р. е роден на *** ***, живущ ***, бълг. гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: на 25.06.2011 година и на 12.08.2011 година в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление е управлявал МПС – л.а. “Алфа ромео 146” с рег. № ***, собственост на Ив. И. ***, и л.а. “Ситроен Ксантия” с рег. № ****, собственост на Р. Ю. А. от гр. Разград, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 483/22.03.2010 г. на ВНД Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 22.12.2010 г., НП № 1290/25.10.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 22.12.2010 година, и НП № 1415/15.12.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 20.04.2011 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Р., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Съобщения за престъпление от общ характер, НП № 483/22.03.2010 г. на ВНД Началника на РУП гр. Разград, НП № 1290/25.10.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, НП № 1415/15.12.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, Справки за нарушител от региона, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка, показанията на свидетелите Ат. А., Кр. К., Д.И., Б.Б., И. Т.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК.

От обективна страна – на 25.06.2011 година и на 12.08.2011 година в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление е управлявал МПС – л.а. “Алфа ромео 146” с рег. № *****, собственост на И. И. ***, и л.а. “Ситроен Ксантия” с рег. № *****, собственост на Р. Ю. А. от гр. Разград, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 483/22.03.2010 г. на ВНД Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 22.12.2010 г., НП № 1290/25.10.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 22.12.2010 година, и НП № 1415/15.12.2010 г. на Началника на РУП гр. Разград, влязло в сила на 20.04.2011 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.

От субективна страна - подсъдимият Р. е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е осъзнавал, че е неправоспособен водач, че е наказван за шофиране без свидетелство за правоуправление от органите на МВР и въпреки това е извършил същото деяние.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия,непреодолимото желание да управлява МПС, липса на сдържаност и самоконтрол.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, законът предвижда наказание „ Лишаване от свобода” до две години.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. С оглед ЗИДНК, обн. В ДВ, бр. 26/2010г. и приетите с §1 изменения на чл.58а от НК, съдът намира, че не следва да се прилагат, доколкото визират единствено и само наказанието „ лишаване от свобода”.

В конкретния случай съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото законодателят не е предвидил минимален размер на наказанието „ Лишаване от свобода”, то същото може и следва да бъде заменено с наказание „ Пробация”. Съдът намира, като смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, неистовото му желание да управлява МПС и липсата на сдържаност и самоконтрол в това отношение, като отегчаващи отговорността обстоятелства – многократните осъждания на подс. Р. за едно и също по вид престъпление. В този смисъл съдът намира, че така определеното по вид наказание „ Пробация”, следва да бъде наложено в максималния предвиден в закона размер – 3 години, а именно:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок три години, с периодичност два пъти седмично.

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок три години.

- безвъзмезден труд в полза на обществото 320 (триста и двадесет) часа годишно за срок три години.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание, че окаже онова възпиращо и възпитателно въздействие върху личността на подсъдимия, така щото да осъществи целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: