В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2374 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от ЕТ “*******” – гр. Разград срещу П.Й.С. *** и П.П.Й. ***, и Д.Х.Й. ***, като ищецът твърди, че е собственик на имот, а именно Гараж –Склад в гр. **** на ул. ******* №***. Ищецът бил сключил с лицето Т. А. предварителен договор като купувач на този гараж през 1995г. и тогава бил платил покупната цена. Окончателен договор не бил сключен, но ищецът бил владял обекта повече от 15 г., поради което бил станал собственик на имота по давност, като продължавал да го владее и понастоящем. Продавачът по предварителния договор бил починал и неговият племенник /първият ответник/ се бил снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота през 2010г. и след това го продал с договор под формата на нотариален акт на втория ответник. Ответницата Д.Й. е съпруга на втория ответник, поради което искът е предявен и срещу нея при условията на другарство. Ищецът моли правото му на собственост върху имота да бъде установено спрямо ответниците. Поддържа иска си в съдебното заседание.

Ответникът П.П.Й. оспорва иска, като твърди, че добросъвестно бил закупил имота от лице, което се е легитимирало като собственик и оспорва факта, че ищецът бил владял имота в сочения от него срок. Същата е позицията и на съпругата му Д.Х.Й..

Ответникът П.Й.С. оспорва иска. Твърди, че сам е придобил имота по наследяване и че ищеца никога не е владял имота.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване на тръдяното от ищеца право на собственост върху имот.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Ищецът е сключил през 1995г. /точната дата не е посочена/ предварителен договор в писмена форма с лицето Т. Е. А., по силата на който последният се е задължил да прехвърли на ищеца собствен гараж на ул. **** №** в гр. *****. Тъй като подписът на продавача е оспорен е назначена почеркова експертиза, която установява, че именно лицето Т. Е. А. е подписал договора като продавач. Продажната цена му е платена при подписването на договора, както е посочено в него и което сочи и подписалия се тогава като свидетел Б. Б., свидетел и по настоящото дело. Съдът намира, че от този момент /1995г./ гаражът е предаден във фактическа власт на ищеца, тъй като това сочат и свидетелите Д. Б., Б. Б. и Т. Т. Наистина тези свидетели не могат да посочат номер на гаража като обект, а сочат само местоположението му на ул. ***** №*** в гр. ******/най-конкретно св.Т.Т./, но съдът намира за несъмнено, че говорят именно за процесния гараж – определят го като гаража на Т. Е. /продавача/ и очевидно са наясно кой точно е бил гаража на Т. Е. Св. Д. Б. тогава е бил собственик на съседния гараж. Поради изложеното съдът намира за неоснователни доводите, че не е ясно кой точно гараж според свидетелите е владял ищеца, понеже в същата кооперация ищецът имал и друг гараж. Дори и да е имал и друг гараж ищеца там, то несъмнено свидетелите знаят кой е отстъпеният му от Т. А. гараж и очевидно говорят за него. Същият гараж според тези свидетели и досега се ползва от ищеца – виждали го там, ползвал го, складирал бил материали и в никакъв момент не е отстъпвал владението му на друго лице. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, които очевидно добросъвестно изнасят това което знаят. На 08.11.2010г. ответникът П.С., като наследник /племенник/ на Т. А. /в акта са посочени други наследодатели, очевидно родителите на ответника/ се е снабдил с нотариален акт за собственост на гаража. Не е спорно, че става дума за същия именно гараж, доколкото и ответникът в отговора на исковата си молба сочи, че е продобил гаража по наследство именно от Т.А., а в съответната кооперация Тодор Александров не е имал друг гараж – такива данни няма. В този нотариален акт гаражът е означен с актуалния си идентификатор 61710.505.502.8.7. находящ се в сграда с идентификатор 61710.505.502.8, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.502, в гр. *****, ул. ****, ет.***, със застроена площ 24,80 кв.м. Същият този гараж няколко дни по-късно /на 12.11.2010г./ ответникът П.С. продал на ответника П.Й. с договор сключен под формата на нотариален акт.

Изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи. Предявеният установителен иск е допустим, доколкото претендираното от ищеца право се засяга от самато издаване на нотариален акт за собственост в полза на първия ответник и последващата продажба досежно втория ответник. Искът е допустим и досежно съпругата на втория ответник, доколкото продажбата би придала на процесния гараж статут на съпружеска имуществена общност. Искът е основателен. Ищецът е сключил писмен договор за прехвърляне на процесния гараж с наследодателя на ответника. Отделен е въпроса дали този договор съдържа всички необходими реквизити и дали индивидуализира в необходимата степен предмета си, но това не е съществения въпрос в случая, тъй като ищецът се позовава на давност и то не като добросъвестен владелец, при което валиден акт за прехвърляне всъщност не е нужен. Подписаният документ само играе ролята на насока относно периода към който следва да се отнесе началото на фактическата власт на ищеца спрямо процесния обект и доколкото в определена степен все пак индивидуализира този обект. От тук нататък и свидетелските показания установяват, че този документ касае именно гаражът на Т. А. в съответната кооперация и отстъпването на този гараж на ищеца. Ищецът не е придобил съответния гараж на договорно основание, тъй като не е сключил окончателен договор и съответно се позовава на придобивна давност. В случая не може да се поставя въпросът за добросъвестно владение, за това и срокът на нужната в случая давност е 10 –годишен, в който смисъл е и практиката относно придобиването по давност на имот предаден по силата на предварителен договор /напр. Решение №1343/28.11.2008г. на ВКС по гр.д. №4391/2007г., IV г.о/. Съдът намира за несъмнено, че ищецът е упржнявал фактическа власт върху имота и то очевидно за срок надвишаващ 10 години – от 1995г. до настоящия момент и понастоящем продължава да владее имота, без владението му в някакъв момент да е прекъсвано, който факт няма как да бъде оборен. Без съмнение ищеца през цялото това време е държал имота като свой – именно за да свои този имот той е влязъл във владение, след като вече е бил платил продажната му цена. Последният елемент от фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС е именно позоваването на изтеклия давностен срок, което ищецът прави със самото предявяване на настоящия иск. Затова и правото на собственост на ищеца следва да бъде прието за установено спрямо ответниците. Неоснователни са доводите относно това кой какви данъци бил плащал относно процесния обект и къде и как, като какъв актив процесния гараж бил отчетен при ищеца. Те не дерогират факта на непрекъснатото владение, който всъщност е решаващ.Несъстоятелни са доводите на втория ответник, че правата му са неоспорими, понеже бил купил гаража добросъвестно – добросъвестността сама по себе си не прехвърля собствеността, когато продавачът не е собственик на продавания имот – чл.78 от ЗС не се прилага относно недвижими имоти. Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло.

Извършването оспорване на документ, а именно на процесния предварителен договор следва да бъде признато за недоказано, по изложените по-горе съображения относно установяване на автентичността на подписа на посочения продавач чрез назначената експертиза.

Ответниците следва да бъдат осъдени в полза на ищеца и за разноските по делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕТ “*******” – гр. ***** ЕИК 82605594, с адрес гр. ****, ул. **** **, вх.**, ет.**, ап.** срещу П.Й.С. ЕГН ********** ***, П.П.Й. ЕГН ********** и Д.Х.Й. ЕГН **********,***, че ищецът е собственик по давност на недвижим обект – гараж с идентификатор 61710.505.502.8.7., находящ се в сграда с идентификатор 61710.505.502.8, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.502, в гр. ******, ул. ***** №**, ет.**** със застроена площ 24,80 кв.м., при съседи в сградата: на същия етаж 61710.505.502.8.6, 61710.505.502.8.3, 61710.505.502.8.4.

ПРИЗНАВА, че оспорването на приложения по делото документ – писмен договор, озаглавен “договор за покупко-продажба на гараж – склад” /посочено като дата 1995г./, което оспорване е проведено относно подписа на продавача Т. Е. А. не е доказано.

ОСЪЖДА П.Й.С. ЕГН ********** ***, П.П.Й. ЕГН ********** и Д.Х.Й. ЕГН **********,*** да заплатят на ЕТ “*****” – гр. Разград ЕИК 82605594, с адрес гр. Разград, ул. Грънчарска 26, вх.В, ет.5, ап.9 сумата от 560,16 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: