Решение по Гражданско дело 2014/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 23.03.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 2014 по описа за 2011 година,

Обективно съединени искове с правно основание чл.266 вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Депозирана е молба от „ТРД”ООД, ЕИК 116586797, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Бели Лом”№ 53, сезираща съда с искове, предявени срещу “ВАРОШ МГ”ЕООД, ЕИК 826047405, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Мидия”№ 4, в условията на обективното им кумулативно съединяване искове за изпълнение на поето по договор за изработка парично задължение в размер на 1 939,73лв., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба и за дължимо обезщетение за забава в размер на 183,36 лв. за периода 10.12.2010 г. – 08.11.2011 г. Твърди, че като изправна по договора страна е доставил и монтирал възложената му от ответника домофонна инсталация- аудио, която последният е приел като изпълнение по договора, за което до размера на претендираната с иска главница е съставена и данъчна фактура №0000001267/09.ХІІ.2010г. За обезщетението, претендирано за забава на главницата за времето от датата на съставяне на фактурата до датата на иска, представя като доказателство справка-извлечение.

Твърди неизправност на ответника по отношение на поетото по договора задължение за заплащане цената на услугата. Претендира за разноски. При наличие на визираните в чл.238 ГПК предпоставки, прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, при изрично разяснените му с Разпореждане №3852/24.ХІ.2011г. последици от това му процесуално поведение, ответникът “ВАРОШ МГ”ЕООД, ЕИК826047405: не депозира писмен отговор; не ангажира становище по допустимост и основателност на предявените срещу него искове; не прави възражение досежно подсъдността на иска; не предявява насрещни искове и възражения; не оспорва истинността на връчените му с исковата молба доказателства; не депозира доказателства и доказателствени искания; не заявява искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание органният представител на ответника, редовно призован се явява и прави признание на предявените срещу него искове.

От ищеца е направено искане за произнасяне на съда по реда на чл. 237 от ГПК.

Въз основа на изложеното , съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

Въз основа на представения по делото доказателства и направеното от ответника признание се установява, че по силата на сключен между страните договор, ищецът в качеството на изпълнител е доставил и монтирал на ответника домофонна инсталация- аудио, за което е съставил и данъчна фактура №0000001267/09.ХІІ.2010г. Ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си за заплащане на приетата работа, възнаграждението за която възлиза на процесната сума от 1 939,73лв. От датата следваща тази приемането на поръчката, съвпадаща с датата на изготвяне на счетоводния документ, същият е изпаднал в забава. Размерът на следващото се обезщетение върху паричното задължение е в размер на законната лихва върху главницата, възлизаща на 183,36 лв., 10.12.2010 г. до 08.11.2011 г. – дата предхождаща депозирането на исковата молба.

Направеното от ответника признание на исковете установява изложените по – горе обстоятелства досежно твърденията на ищеца за наличие на договорни отношения между страните, по които ищецът е изправна страна, а ответникът неизправна такава, както и размеран на претендираното обезщетение за забава за процесния период.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете по чл. 266 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , са основателни и доказани, съобразно направеното от ответнита страна признание.

Установява се че между страните е бил сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е следвало да достави и монтира домофонна уредба на ответника. Това свое задължение той е изпълнил добросъвестно. Изпълението на възложената работа е било осъществено на 09.ХІІ.2010г., като ответникът е приел същото без възражения. Независимо от това последният не е изпълнил договорното си задължение, в качеството му на поръчващ по скючената между страните сделка да заплати възнаграждение за претата работа, възлизащо на процесната сума от 1 939,73лв., за която от ищеца е била съставена и данъчна фактура №0000001267/09.ХІІ.2010г. Неизпълнението на това парично задължение на посочената дата, е поставило ответника в забава, като размера на дължимото от него и следващото се обезщетение за такава, възлиза на 183,36 лв. за претендирания период 10.12.2010 г. – 08.11.2011 г.

Уважаването на предявените искове изцяло, предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените от ищеца в настоящото производство разноски съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК.

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 237 ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “ВАРОШ МГ”ЕООД, ЕИК 826047405, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Мидия”№ 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ТРД”ООД, ЕИК 116586797, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Бели Лом”№ 53 на осн. чл. 266 ал.1 вр. с чл. 79 от ЗЗД, сумата 1 939,73лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 11.11.2011 г. и на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 183,36 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода 10.12.2010 г. – 08.11.2011 г.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: