Р Е Ш Е Н И Е
№ 41/05.03.2012
г.,гр.Разград
секретар : Г.А.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2200 по описа за 2011г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са два иска: по чл.318 във връзка с чл.327
от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати: сумата 1750,41 лева, представляваща незаплатена цена
на продадена и получена стока по 11 броя фактури, ведно със законна лихва от
постъпване на молбата в съда до окончателното плащане, както и сумата от 146,70
лева обезщетение за забава от датата на фактурите до постъпване на ИМ в
съда-22.11.2011г. и направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор, явява се едва в
съдебно заседание и заявява, че признава двата иска и по основание и по размер,
настоява сключване на спогодба, според
която да започне плащане считано от м.септември 2012г., което предложение
ищецът не прие.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, а видно от представените 11 броя фактури ищецът
е продал и ответникът получил стока: моторни масла, антифриз, спирачна течност,
акумулатори и други консумативи и резервни части на обща стойност 2 032,21
лева. Във всяка от фактурите е посечен начин на плащане-по банкова сметка ***.
Съгласно извлечение от аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка,
ответникът е извършил частично плащане в размер на 461,80 лева по фактура
№8281/30.07.2010г., по останалите фактури плащане не е извършено. Няма спор ,че
неплатената цена на закупените стоки е в размер на 1 750,41 лева.
Няма спор и относно размера на изтеклата законовата
лихва, считано от датата на всяка фактура до 22.11.2011г.-датата на постъпване
на ИМ в съда е 461,80 лева.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното: Предявеният иск е основателен и доказан. В случая, се касае за
търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Купувачът-ответник, е
закупил вещи, но не е платил цената им, затова на основание чл.327 ал.1 от ТЗ, следва
да бъде осъден да заплати претендираната сума от 1750,41 лева. От датата на
получаване на стоката и снабдяването му с данъчна фактура, ответникът е
изпаднал в забава и дължи лихва- чл.294 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, в размер на
законовата такава, която до постъпване на исковата молба в съда е в размер на 461,80
лева. Върху главницата следва да се присъди и лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото разноски, които съгласно представения
списък по реда на чл.80 от ГПК, са в размер на 500 лева.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ВАРОШ МГ”ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на
управление-гр.Разград, ул.”Мидия” №4А, представлявано от управителя М. Г. М. да
заплати на “МОТОР ОЙЛ”ООД с ЕИК-****- гр.Разград, ул.”Жеравна” №106, ап.1, представлявано
от управителя Й. Д. Г., сумата от 1750,41
лева/хиляда седемстотин и петдесет лева и четиридесет и една/, представляваща незаплатена цена на получена стока по 11 броя
фактури, ведно със законна лихва, считано от 22.11.2011г. до окончателното
плащане, както и сумата 461,80 лева/четиристотин шестдесет и един лева и
осемдесет стотинки/, обезщетение за забава в размер на изтеклата законова лихва
от датата на всяка фактура до 22.11.2011г. и
500 лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :