Р Е Ш Е Н И Е

№ 121 27.04.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар В.Д.

Прокурор

Като разгледа доклаваното от съдията

Гражданско дело № 745 по описа за 2011 г.

Искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Мултипартнер” ЕООД срещу “Ред форест” ЕООД, с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 4 996,32 лв. за доставка на дървен материал, сумата 209,05 лв. – мораторна лихва за периода 27.09.2010 г. – 25.02.2011 г., както сумата 604,11 лв. - по разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 от ГПК по гр. дело № 359/2011 г. по описа на РРС. Ищецът твърди, че с ответника са били в търговски взаимоотношения, по силата на сключвани между тях сделки за продажба на дървен материал, за които е издал фактури № № 193/04.08.10 г., 209/12.08.10 г., 2231/26.08.10 г. и 290/27.09.10 г. Сочи че ответникът е изпълнявал задълженията си за заплащане на продажната цена по част от договорите. Твърди частично неизпълнение на това му задължение по договор за продажба на чамови сурови дъски, за която е издал фактура 290/27.09.2010 г. Сочи, че от общата продажна цена на вещите в размер на 6 995,52 лв. / с ДДС/ по тази сделка ответникът е платил само 1 999,20 лв., като разликата от 4 996,32 лв. не са платени и понастоящем. Сочи се, че върху тази главница се дължи и обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода 27.09.2010 г. – 25.02.2011 г. Твърди, че за процесните суми, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 604,11 лв. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по гр. дело № 359/11 г. срещу която е постъпило възражение от ответника.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства заверени копия от: фактура № 290/27.09.2010 г., обратна разписка, аналитична оборотна ведомост, нотариална покана № 148/15.10.2010 г., писмо изх. от 05.10.10 г., заявка от 17.08.10 г., извлечение от разплащателна сметка.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, с който оспорва исковете. Не оспорва твърденията, че действитело с ответника са били в договорни отношения, както и това, че не е заплатил изцяло продажната цена за доставката на дървен материал от ищеца, по издадената от последния фактура № 290/27.09.2010 г. Твърди, че последното обстоятелство се дължи на неточно изпълнение на договорното задължение на ищеца да достави чамов материал от първо качество. Сочи, че при процесната доставка е приел вещите предмет на продажбата, тъй като не е установил недостатъци. Впоследствие обаче дървеният материал потъмнял, което било характерно за дървесина от чер бор, която не покривала показателите за първо качество. Освен това стойността на този вид чамова дървесина била с 25% по – ниска от договорената продажна цена по сделката. За потъмняването ответникът уведомил ищеца с писма от 29.09.2010 г. и 01.10.2010 г., в отговор на които получил указания от последния за специфична обработка на дървесината. Ответникът третирал материала по указания начин, като изразходвал средства за това в размер на 1018,80 лв. Независимо от това изготвените от него по поръчка с трето търговско дружество дървени панели, продължили да почерняват. Това довело до предприемане на санкции от страна на този търговски партньор на ответника, изразяващи се в приспадане на дължими към последния плащания в размер на 7081,10 лв. Въз основа на тези обсотятелства основава направеното възраженение за прихващане със сумата 10 673,45 лв., от които 2 573,55 лв., с които платежната цена по всички сключени между страните договори за доставки, следва да бъде намалена поради недостатъци на вещите и 8 099,90 лв., представляваща обезщетение за реално претърпените в резултат на неточното изпълнение от ищеца вреди. В хода на производството и съобразно дадените от съда указания ответника уточнява, че претенцията му за намаляване на цената по процесната сделка възлиза на 420,00 лв. , а претенцията за обезщетение за претърпени вреди възлиза на 8 158,48 лв., от които стойността на закупени препарати за обработка – 360,00 лв., възнаграждение при положен труд за обработка на гредите – 1046,37 лв. и прихващане от съконтрагента на ответника , поради лошо качество на изготвените с доставените от ищеца материали в размер на 6 752,11 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Не се спори между страните, че същите са били в търговски отношения, като ищецът е доставял на ответника иглолистна дървесина /дървен материал/. Безспорно установено е и, че от ищеца на ответника били извършени три доставки на чамови греди – на 12.08.2010 г. били доставени 23,480 куб.м., за стойността на които били издадени фактури № 193/04.08.2010 г. за 6007,68 лв. платени от ответника; на 26.08.2010 г. били доставени 30,100 куб.м., за стойността на които била издадена фактура № 231/26.08.2010 г. за 7585,20 лв. платени от ответника и на 26.09.2010 г. били доставени 27,760 куб.м., за стойността на които била издадена фактура № 290/27.09.2010 г. на стойност 6 995,52 лв. , от които били заплатени 1 999,20 лв. на 23.09.2010 г., а разликата от 4 996,32 лв. не е заплатена. За посочената сума, както и за обезщетение за забава върху нея в размер на 209,05 лв. за периода 27.09.2010 г. – 25.02.2011 г., както и за сумата 604,11 лв. - разноски по заповедното производство, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 359/2011 г. по описа на РРС.

По отношение направените от ответната страна възражения за прихващане. Установено е, че последният е направил заявка за процесната доставка на 14.09.2010 г. поръчвайки 35 куб.м. дървен материал – чамови сурови греди с различни сечения, при договорена цена 210,00 лв. на куб.м. Както бе посочено и по горе, установява се, че доставката на гредите по процесната сделка е осъществена от ищеца на на 26.09.2010 г., когато са доставени 27,760 куб.м. няколко дни след доставката дървенията материал започнал да потъмнява, за което ответникът уведомил ищеца с писмо изходящо от електронната му поща, от 29.09.2010 г., като го уведомил, за недостатъците и заявил, че плащането по третата доставка ще бъде извършено след разрешаване на проблема. С писмо изходящо от електронната поща на ищеца от 30.09.2010 г. , последният уведомил ответника, че материалът се нуждае от допълнителна обработка и при липса на такава, почерняването е неизбежно. Поканил ответника да го уведоми дали желае да задържи материала, или същия ще му бъде върнат.

С писмо изх. № от 01.10.2010 г., ответникът уведомил за потъмняване на дървен материал и по предходните две доставки и предложил доброволно уреждане на отношенията с ищеца. В отговор на писмото е и приложения към исковата молба отговор на ищеца от 05.10.2010 г., с който ответното дружество е уведомено, че изложените проблеми касаят съхранението обработката и експедицията на материала, за което доставчикът не носи отговорност.

Липсват доказателства установяващи договореното между страните качество на предмета на сделката, както и договорено предназначение. Приложената кореспонденция /писмо изходящо от ищеца – л.32/ от електронна поща, в която се сочи изрично качеството на дървесината, следва да се приема, че касае извършена предходна доставка, доколкото е с дата предхождаща тази на заявката на ответника за доставка по процесната сделка.

Установява се от заключението по назначената по делото лесотехническа експертиза, че доставеният дървена материал по процесната сделка от ищеца на ответника е бил нападнат от синевинни гъби /Ophiostoma/, които предизвикват почерняване и посиняване на дървесината , влошават външния вид и намаляват търговската й стойност. Вещото лице сочи още, че процесът на потъмняване се засилва при по-нататъшно, следващо добиването на матерала, обработване, както и че периода, в който следва да се вземат мерки предотвратяващи развитието на болестния процес е приблизително три месеца след добива. В съдебно заседание уточнява, че според категоризацията на дървения материал, доставените на ответника по сделката греди не са първи “А” клас, съответстващ на първо качество. Сочи още, че както дървесината от бял, така и дървесината от чер бор, може да притежава характеристики позволяващи окачествяване от този клас. Сочи, че доставената дървесина е била и от двата дървесни вида, като и двата са били заболели и че потъмняването, дължащо се на гъбичното заболяване се е подсилило при обработката с лак. Такова потъмняване при здрава дървесина е изключено. Според заключението на вещото лице заболяването не влияе върху механичните свойства на дървесината, а оказва единствено влияние на нейното оцветяване. При условие, заключава експерта, че външния вид не е от значение, дървесината е напълно годна да изпълнява предназначението си.

Според заключението по назначената в хода на поризводството съдебно-счетоводна експертиза, размерът на непогасеното задължение на ответника към ищеца по процесната сделка, възлиза на 4 996,32 лв., а обезщетението за забава за периода 27.09.2010 г. – 21.02.2011 г. е в размер на 209,05 лв. За периода от 01.08.2010 г. до 30.09.2010 г. единственият доставчик на дървен материал /греди/ за ответника е бил ищеца, като последна предходна доставка преди тази от 26.09.2010 г. по процесната сделка е била извършена на 26.08.2010 г. пак от ищеца. От тази предходна доставка са произведени панели и реализирани от ответника на 17.09.2010 г. В счетоводството на ответника надлежно е документирано третирането на чамовия ватериал по процесната сделка, като направените в тази връзка разходи възлизат на 360,00 лв. по фактура от 13.10.10 г. за закупуване на препарат против плесен и изплатени възнаграждения във връзка с работна операция “химическа обработка на панели”, отразена в работните картите на работещите в предприятието на ответника работници, на стойност 1046,37 лв. Пак според заключенето по тази експертиза се установява, че в счетоводната документация на ответника е отразено направено прихващане на сумата 6 752,11 лв. с основание – “предоставена отстъпка за лошо качество” , относимо към продажбата на панели реализирани на 08.11.2010 г., доставката на материала за които е извършена на 27.09.2010 г. по процесната сделка от ищеца.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Установено е наличието на задължение на ищеца към ответника възлизащо на 4 996,32 лв. - неплатена част от цена по процесната сделка с предмет доставка на дървесина. В качеството си на купувач по договора ответникът е следвало да изпълни задължението си по чл. 327 вр. с чл. 318 от ТЗ и да заплати цялата продажната цена договорена между страните. Неплащането на процесната сума на датата на изпълнение на задължението на продавача да предаде вещите /26.09.2010 г./ е поставило ответника в забава и от тази дата той дължи обезщетение в размер на законната лихва върху неплатената част, възлизащо на 209,05 лв. – мораторна лихва за периода 27.09.2010 г. – 25.02.2011 г. Безсперно установено е, че за тези суми по подадено от ищеца заявление до РРС е образувано гр.дело № 359/11 г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 от ГПК. Ето защо и предявеният иск по чл. 422 от ГПК се явява основателен и доказан.

По отношение възраженията направени от ответника, намиращи своето правно основание в чл. 324 от ТЗ вр. с чл.195 от ЗЗД. От представените по делото доказателства съдът намира за установено, че получените по третата доставка дървени греди са страдали от недостатъци, за които ищецът е бил незабавно уведомен след установяването им от ищеца. Потъмняването на дървесината се е дължало не на неправилното й третиране от ответната страна, а от обстоятелството, че същата е страдала от заболяване, водещо до промяната във вида й. Недоказано обаче остана твърдението на ответната страна, че вида на доставения дървен материал – чер бор, се различавал от договорения между страните. Ето защо и направеното възражение за отбив от цената на процесната сделка вразмер на 420 лв. се явява неоснователно. Установено е, че качеството на дървесния материал не е било клас “А” /съответстващ напърво качество/, но това се дължи не на вида на иглолистната дървесина, на каквото основание е направено възражението, чиято стойност е формирана от разлика между цена на двата дървесни вида /която не бе и установена категорично от доказателствата по делото, доколкото според вещото лице определящ е класа, а не вида на материала/. Що се отнася до другото възражение – за претърпени от ответника вреди в резултат на некачествената продукция доставена му от ищеца, съдът намира същите отново за неосноватени. Основания за ангажиране отговорността на продавача по чл. 193 от ЗЗД са налице в случаите, когато продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Недоказано остана в производството обстоятелството, че установените недостатъци на дървесината, съществено са намалили нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Не се доказа между страните да е имало договорка за доставка на дървесина от първо качество, на изискванията за които процесните греди не са отговаряли. Не е установено и договорка за специално предназначение на доставения дървен материал , при които външния вид на гредите да е от решаващо значение и при които случаи тяхната търговска стойност би била занижена. Напротив, установява се от доказатателствата по делото, че панелите, за изготвянето на които са били предназначени гредите, са били изработени от ответника. И след като от заключението по назначената лесотехническа експертиза не се установява, заболяването на дървесината съществено да намаляват нейната годност за обикновеното й употребление, следва да се приеме, че възраженията са неоснователни. Поради изложеното не може да се направи и извод, че ответника е претърпял вреди, като пряка и непосредствена последица от недостатъците на вещта, в размер на 6 752,11 лв., с която са били прихванати негови вземания към трето на правния спор лице – получател на изготвената от ответника продукция от доставения материал, както и такива на стойност 1 406,37 лв. - размерът на средствата на разходите за труд и препарат за третирането й.

Изложеното по – горе предпоставя и извод за основателност на предявените искове за установяване наличието на задължение на ответника към ищеца в претендираните размери.

Воден от изложеното до тук, Разградският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Мултипартнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. “Б. Ш.” № ***, че ответникът “Ред форест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “М. М.” № * му дължими сумите 4 996,32 лв. - за доставка на дървен материал, сумата 209,05 лв. – мораторна лихва за периода 27.09.2010 г. – 25.02.2011 г., както сумата 604,11 лв. - по разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 от ГПК по гр. дело № 359/2011 г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС Разград в двуседмичен срок от получаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: