Р Е Ш Е Н И Е

Номер 135 24.04.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети април две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№161 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.344 ал.1 КТ т.1,2 и 3.

Депозирана е искова молба от Т.А.А., с която са предявени обективно съединени искове срещу ПГ по ВМЗ “Александър Стамболийски” гр.Л. за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, за възстановяване на същата на преди заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 4 458 лв. за първата ищца. Претендира и за заплащане на разноските по делото. Сочи, че е секретар на синдикалната организация в ответното училище към “Синдикат Образование” при КТ “Подкрепа” и челн на синдикалното ръководство по смисъла на пар.1 т.6 от ДР на КТ, както и че съгласие за прекратяване на нейното трудово правоотношение не е дадено от страна на синдиката. Твърди също така, че с предходни преназначавания е намален преподавателския норматив на ищцата.

Ответникът ПГВМЗ Л. счита, исковата молба за нередовна предвид непосочването на ЕИК на ответното училище. Сочи нередовност и на третия от обективно съединените искове. Твърди, че е извършено съкръщение в щата, че при определянето на лицето, чието трудово правоотношение ще бъде прекратено е извършен подбор. Възразява срещу приемането на писмото като писмено доказатлство по делото. Твърди, че синдикалната структура в училището е нелигитимна, че отговорът на синдикалната организация е нередовен и неотговарящ на законоустановените норми. Заявява, че предявява в условията на евентуалност процесуално възражение за прихващане на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ с насрещни задължения – получени на отпаднало основание обезщетения по чл.220 и чл.222 от КТ в размер съответно 1 430,59 лв. и 715,29 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата Т.А. работи в ответното училище от 12.02.2001 г. по трудово правоотношение на различни длъжности първоначално за определено време, а от 18.09.2011 г. – за неопределено време. Последното допълнително споразумение към трудовия договор е от 02.05.2011 г., с което ищцата е преназначена от длъжност “учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” на длъжност “старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” за неопределено време.

С писмо изх.№874/28.09.2011 г. директора на ответното училище е уведомил ищцата, че след извършен подбор е определена за съкръщаване и я е поканил в срок от 5 работни дни да предостави информация дали попада в някоя от категориите защитени лица по чл.333 от КТ, като представи и документ, който удостоверява това обстоятелство. Същото е връчено на ищцата на 29.09.2011 г. С декларация от 05.10.2011 г. ищцата е уведомила работодателя, че е секретар на КТ “Подкрепа” при ПГ по ВМЗ. В декларацията пише, че към нея се прилага уведомление от синдикалната организация.

В писмо изх.№1197/17.11.2011 г. до директора на ПГВМЗ Лозница председателят на синдикат образование към КТ”Подкрепа” е заявил, че отказва да даде съгласие на основание чл.333 ал.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на Т.А..

С предизвестие от 05.12.2011 г., което ищцата е отказала да приеме, директорът на ответното училище я е уведомил, че след изтичане на двумесечен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2, пр.2 от КТ поради “съкръщаване в щата”. Със заповед от същата дата, която ищцата отново отказала да приеме при връчването, трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 06.12.2011 г. поради съкръщаване в щата.

След прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата и е начислена сумата 1 430,59 лв. обезщетение по чл.220 за неспазено предизвестие, като чистата сума за получаване е 1 335,31 лв. На същата е начислено и обезщетение по чл.222 от КТ в размер на 715,29 лв., от които чистата сума за получаване е 572,30 лв. Чистите суми са преведени по смекта на ищцата. Последната признава тяхното получаване по банков път.

По делото е представено решение на директора на ответното училище от 14.09.2011 г. за премахване на длъжността учител общообразователен предмет в гимназиален етап – информатика и информационни технологии. Във връзка с това решение е назначена комисия /заповед от 14.09.2011 г./ за извършване на подбор. Според протокола от 15.09.2011 г. комисията е извършила подбор между ищцата и Й. Й. Д., като е оценила същият със 78 т., а ищцата – с 46 т.

Според представеното поименно щатно разписание, в сила от 28.09.2011 г. в него има 18 учители по общообразователен предмет. В следващо поименно щатно разписание от 30.11.2011 г. учителите по общообразователен предмет са 17. Във второто липсва името на Т.А..

Видно от представената регистрационна карта от Бюрото по труда Т.А. е регистрирана като безработна след прекратяване на трудовото правоотношение. През м.ноември – последният отработен цял месец от нея в ответното училилище същата е получила брутно трудово възнаграждение от 743,29 лв.

Във връзка със спора между страните дали ищцата е защитено лице по смисъла на чл.333 от КТ на същата й е издадено удостоверение от Синдикален регионален съюз на Подкрепа, подписано от председателя на СРС Подкрепа, в което се посочва, че то се издава на Т.А.А. секретар в Синдикалната секция към КТ”Подкрепа” в ПГ по ВМЗ. Във връзка с легитимирането на синдикалната организация е представено удосотверение, издадено от Конфедерация на труда”Подкрепа”, в което се сочи, че секцията на КТ “Подкрепа” в ПГ на ВМЗ Лозница е легитимна, че същата е редовно регистрирана към СРС на КТ “Подкрепа”. Посочено е също така, че секцията се представлява от Ст. Ив. К..

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за признаване, че уволнението, осъществено със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение 242/05.12.2011 г. е основателен и доказан. Нашият КТ е възприел принципа, че при спор работодателят е този, който следва да докаже, че упражненото от него потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно- че са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила. В настоящия случай са представени доказателства за започнала процедура за съкръщение в щата – реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще на определени бройки /длъжности от утвърдения общ брой на служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред. Според чл.12 на Наредба №3/18.02.2008 г. на Министъра на образованието числеността на персонала в системата на народната просвета се утвърждава за училищата в списък – образец №1 за всяка учебна година от директора на училището. Следователно в правомощията на директора на училището като работодател е да определи числеността на персонала, но след съгласуване с началника на инспектората. В случая липсват доказателства за такова съгласуване, представена е кореспонденция преди изготвянето на Образец №1, изходяща от ответника, но не и становището на началника на РИО за новото щатно разписание.

От представените по делото доказателства не става ясно защо подбора е извършен само между ищцата и още едно лице, след като в предходното щатно разписание има 18 лица, назначени на една и съща длъжност – учител общообразователен предмет.

Освен това ответникът не е спазил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение и по-специално не е получил съгласие за това от синдикалния орган. Налице е предварителна синдикална закрила от уволнение, която не е преодоляна. От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че работодателят е бил в известност от 05.10.2011г., че ищцата е секретар на синдикална организация към КТ“Подкрепа“. Тогава ищцата е депозирала декларация и приложила към нея уведомление. Законът не поставя изискване за специална форма и съдържание при удостоверяване на лицата от ръководството на синдикалната организация в училището. Известността на работодателя се доказва и от по-нататъшните му действия - искане на съгласие от централния синдикален орган. Такова съгласие липсва. Напротив, работодателят е получил изричен отказ да се даде съгласие за прекратяването на трудовия договор на ищцата. Твърденията на процесуалния представител на ответника, че този отказ е незаконосъобразен, респ. че не е ясно от кого е даден не преодоляват закрилата по чл.333 от КТ , тъй като не доказват наличието на съгласие, каквото е необходимо на работодателя, за да бъде уволнението съобразено с горепосочената разпоредба. Същата предвижда закрила и на членовете на синдикалното ръководство в предприятието, а според дефиницията, дадена в пар.1 т.6 от ДР на КТ синдикалното ръководство е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Представеното удостоверение от Синдикален регионален съюз на Подкрепа, въпреки че не е издържано според правилата на синтаксиса, удостоверява именно качеството на секретар на ищцата. В него ясно се сочи, че ищцата е секретар на синдикалната секция и че се издава, за да послужи пред съда. Предвид гореизложеното съдът намира уволнението за незаконосъобразно и на това основание, което според разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ е достатъчно за неговата отмяна.

Ето защо ищцата следва да бъде възстановена на преди заеманата от нея длъжност – “старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” така, както е посочена в последното допълнително споразумение от 02.05.2011 г.

Ищцата има право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа след уволнението. Оставането без работа в настоящия случай е удостоверено с писмени доказателства, издадени от БТ. Размерът на обезщетението следва да се изчисли на базата на брутно месечно трудово възнаграждение от 743,29 лв. и то следва да бъде присъдено от първоинстанционния съд от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото /тъй като Съдът следва да вземе предвид всички факти, осъществили се до този момент/ и е в размер на 3 209,66 лв. / за четири месеца и седем работни дни/. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, каквато претенция е заявена в хода на устните състезания. В останалата част иска на ищцата следва да бъде отхвърлен като неоснователен .

Предявеното с писмения отговор възражение за прихващане е частично основателно и доказано. На ищцата като обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, т.е. за това че трудовото й правоотношение е прекратено на определено основание и в срок до един месец тя не си е намерила работа, е платена сумата 572,30 лв.. В случая след отмяна на това прекратяване с обратна сила отпадат всички негови последици, вкл. и правото на ответника да получи обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Тъй като сумата 572,30 лв. е получена на отпаднало основание, за ищцата възниква задължението да я върне. Това последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетението по трудовото правоотношение от работника/служителя няма отношение към добросъвестността по смисъла на чл.271, ал.1 от КТ. Добросъвестността по смисъла на този текст се преценява към момента на получаване на сумата, но само в хипотезата на начална липса на основание. Ето защо заявеното възражение за прихващане следва да бъде уважено до размера на сумата 572,30 лв., но не в заявения от ответника размер от 715,29 лв., тъй като ищцата дължи връщане само на това, което е получила/в случая по банков път/.

Частично основателно е възражение за прихващане със сумата, получена от ищцата като обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестието. Последното подлежи на прихващане с обезщетението по чл.225 от КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, в случая ищцата, а именно оставането й без работа. И в този случай на връщане подлежи сумата, която ищцата е получила – 1335,31 лв.

След извършване на прихващанията ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 302,05 лв., като до размера на 1907,61 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен като погасен чрез възражение за прихващане.

С оглед основателността на исковете на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата 300 лв. за направените разноски.

За два неоценяеми иска ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 30 лв., а за оценяемия – 50 лв.

Разноски по делото от бюджета на съда не са направени.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА уволнението, наложено на Т.А.А., ЕГН ********** *** със заповед №242/05.12.2011 г. на директора на Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Л., обл.Разград за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и Я ВЪЗСТАНОВЯВА на преди заеманата от нея длъжност “старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап”.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Л., обл.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.А., ЕГН ********** *** сумата 1 302,05 лв. / хиляда триста и два лева и пет стотинки/ обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 06.12.2011 г. -18.04.2012 г. вкл. ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и 300 лв. /триста лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до размера на 1 907,61 лв., като погасен с възражение за прихващане на насрещно вземане за връщане на обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 1 335,31 лв. и на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 572,30 лв. и като НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата част до първоначално предявения размер от 4 458 лв.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие “Александър Стамболийски”, гр.Л., обл.Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 110 лв. /сто и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 02.05.2012 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: