РЕШЕНИЕ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

117                            10.04.2012г.               град Разград

 

Разградският районен съд 

На дванадесети март                 две хиляди и дванадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АТАНАС ХРИСТОВ

Секретар:  Г.А.                                                                      

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията АНД № 97 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Постъпила е жалба от Д.С.Б. ***, срещу Наказателно постановление №***г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - С., с което на  същият е наложено административно наказание глоба  в размер на 1200 лв.  на основание чл.131 ал.3 от ЗОП, за нарушение на чл.42 т.2 от същия закон.

В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Моли се за неговата отмяна, а при условие на евентуалност се моли за намаляване на размера на наказанието.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателя при редовност в призоваването не се явява.

Защитникът поддържа жалбата, като намира, че са изтекли сроковете по чл.127 от ЗОП, тъй като нарушението е контатирано от органите на сметната палата преди АДФИ. Излага и съображения за несъставомерност на деянието.

Ответната страна, Агенция за държавна финансова инспекция гр.С.,  чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно, моли да бъде потвърдено.

За РРП, при редовност в призоваването, не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна  и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна /относно размера на наказанието/.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № *** от ***г., съставен на жалбоподателя от главен финансов инспектор при наказващия орган. В акта и впоследствие в обжалваното наказателно постановление, нарушението е описано идентично по следния начин: «На *** в гр. Р., Д.С.Б. в качеството си на кмет на Община Р. и възложител на обществени поръчки - по смисъла на чл.7 т.1 от ЗОП /ДВ бр. 37/2006г/, е сключил с ЕТ «М. – М. А.» гр. Р. Договор № *** за възлагане на периодични доставки по предварителни писмени заявки на риба и рибни консерви за потребностите на заведения за социални услуги на територията на Община Р., без при подписване на договора определеният за изпълнител на поръчката участик да е изпълнил задължението си по чл.47 ал.9 от ЗОП във вр. с чл.47 ал.1 т.1 от ЗОП, а именно: без да е представил свидетелство за съдимост, както и удостоверение за липса на парични задължения към общината по смисъла на чл. 162, ал.2 от ДОПК. С  гореустановеното е нарушена разпоредбата на чл.42 т.2 от ЗОП /ДВ бр.37/2006г/».

С оглед така приетото нарушение, на жалбоподателя с процесното НП е наложена глоба  в размер на 1200 лв. на основание чл. 131 ал.3 от ЗОП.

Предвид събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят като кмет на Община Р. е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7 т.1 от ЗОП. С решение № *** г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка на основание чл. 16 ал. 8 от ЗОП с предмет - доставка чрез покупка на хранителни продукти за потребностите на заведенията за социални услуги на територията на Община Р., по девет обявени позиции. На ***г. бил подписан договор № *** между жалбоподателя и ЕТ «М. – М. А.» гр. Р., определен за изпълнител на обществената поръчка.

При подписване на договора, не бил представен документ за удостоверяване на обстоятелства за липса на парични задължения към общината по смисъла на чл.162, ал.2 ДОПК – видно от дата на издаването му, Удостоверение изх. №  *** г. от Община Р. за липса на задължения на ЕТ «М. – М. А.» гр. Р. не е представено при подписване на договора, а свидетелство за съдимост рег. № *** г. от РРС на собственика М. А. А. е издадено около 4 месеца след сключването на договора.

По доказателствата:

В съдебно заседание са приложени като писмени доказателства и копие от одитен доклад № *** приет с решение на Сметната палата  *** г., както и съкратен вариант на същия доклад.

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят дава показания които потвърждават гореприетата фактическа обстановка.

Поискания от защитата свидетел С. Р. – юрисконсулт в Община Р., в своите показания сочи, че процесното свидетелство за съдимост е било представено преди сключването на договора, но след сключването на договора по искане на лицето, свидетелството му е било върнато. Самият свидетел сочи, че такова искане за връщане не е било входирано, нито връщането на свидетелството е било надлежно документирано, с изключение на бележка без отбелязване на автор и дата. Житейски нелогично е, ако свидетелство за съдимост е било представено към момента на сключване на договора, но в последствие лицето си го е взело обратно, то след това да бъде представено ново свидетелство за съдимост, изготвено след около 4 месеца след сключването на договора, а не да се върне предишното свидетелство. С оглед това, липсата на надлежно отбелязване, че свидетелството за съдимост е било взето обратно, а и служебната зависимост на свидетеля от жалбоподателя, РРС не кредитира с доверие показанията на свидетеля Р., че процесното свидетелство за съдимост е било налично към датата на сключване на процесния договор.

По делото няма спор, че при подписване на договора, не бил представен документ за удостоверяване на обстоятелства за липса на парични задължения към общината по смисъла на чл.162, ал.2 ДОПК.

Гореприетата фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма. По приписката е приложена Заповед № *** от *** г. на Министъра на финансите за оправомощаването на  директора на АДФИ за издава НП по актове за установяване на административни нарушения по ЗОП, какъвто и настоящия. Процесното нарушение е доказано по несъмнен начин.

Неоснователно е възражението, че АУАН не е съставен  в срока по чл.127 ал.1 от ЗОП, тъй като нарушението е било констатирано в Одитния доклад на Сметната палата, който е приложен по делото. В случая нарушението описано в акта и НП, не е установено в този доклад. Т.е. не може да се приеме, че АУАН е съставен след преклузивния срок по чл.127 ал.1 от ЗОП, тъй като нарушението и нарушителят не са били открити в по-ранен момент от органите на Сметната палата, а от момента на проверката на контролните органи на АДФИ.

 

По възражението, че в АУАН и НП е посочено, че разпоредбата на чл. 42, т.2 ЗОП е била обнародвана с ДВ бр. 37 от 05.05.2006г.,  а тя е била изменена с цитирания ДВ.

Безспорно изменението на въпросната разпоредба, се извършва чрез обнародване в ДВ, поради което не е на лице соченото нарушение.

 

По възражението, че тъй като в чл. 47, ал.2, т.3 ЗОП се използва съюза “или”, то законодателят е предвидил алтернативна възможност, а не кумулативна даденост за представяне на документи удостоверяващи липса на парични задължения към държавата или общината.

 

Съгласно чл. 47, ал.2, т.3  ЗОП (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) :

“Възложителят може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, който:

има парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване или на данъци съгласно правните норми на държавата, в която кандидатът или участникът е установен.”

Ал.9 на същия член, гласи че: “При подписване на договора за обществена поръчка участникът, определен за изпълнител, е длъжен да представи документи от съответните компетентни органи за удостоверяване липсата на обстоятелствата по ал. 1 и 2.”

След като според горния текст на ал.2, се отстранява участник който има парични задължения към държавата или към община, то следва, че съгласно, ал. 9 участникът следва да представи доказателства, че няма задължения както към държавата, така и към общината. Т.е. налице е кумулативност, а не алтернативност относно представените документи.

 

Изложените обстоятелства в НП правилно са подведени  под състава на визираното нарушение за което е приложима санкционната норма на чл.131 ал.3 от ЗОП, която към момента на деянието, предвижда наказание глоба от 1000 до 5000лв. Предвид липсата на отегчаващи обстоятелства в случая, съдът намира, че наказанието следва да бъде  в минималния размер предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000 лв, поради което НП следва да бъде изменено.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И

 

        ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №***г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - С., с което на Д.С.Б. ***, е наложена глоба  в размер на 1200лв  на основание чл.131 ал.3 от ЗОП, за нарушение на чл.42 т.2 от същия закон, като намалява размера на глобата на 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                        Районен съдия: