РЕШЕНИЕ

 

№150                                         19.04.2012г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на двадесет и трети март                                           две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар:  Д.Д.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №118 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от управителя на “Турсуна 2000” ЕООД гр.Разград, против НП №784-17F000497 от 21.01.2012г., на  Зам Директор на ТД на НАП - Варна, с което жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500лв за нарушение на чл.81 от ЗДДФЛ. Счита НП за незаконосъобразно, тъй като не е обсъдена от наказващия орган и приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, алтернативно - намаляване на размера на глобата.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не изпраща представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява становище за неоснователност на жалбата.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок  от надлежна страна  и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

С обжалваното Наказателно  постановление  784-17F000497  от 21.01.2012 на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, на жалбоподателя за нарушение на чл. 81 от ЗДДФЛ, е наложено административно  наказание - имуществена санкция в размер на 500лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АА № **** от 09.11.2011г., съставен на жалбоподателя,  от инспектор по приходите  при Териториална дирекция на НАП гр.Варна офис гр. Разград. Констатираните с акта обстоятелства, са отразени в  НП по следния начин: «При извършена проверка за установяване факти и обстоятлества на 08.11.2011г.  в ТД на НАП гр.Варна ИРМ Разград на «Турсуна 2000» ЕООД, е установено, че в качеството си на задължено лице по чл.3 от ЗДДФЛ и платец на доход не е изпълнил задължението си да внесе по сметка на Републиканския бюджет на компетентната ТД на НАП /която за лицето е ТД на НАП Варна офис Разград/ дължимият авансов данък по чл.42 ал.1 от ЗДДФЛ за месец юни 2011г. в законоустановения срок по чл.65 ал.11 на ЗДДФЛ. Дължимият авансов данък за м.06.2011г. в размер на 521,32лв е удържан на 31.08.2011г. Данъка по чл.42 ал.1 от ЗДДФЛ за м. юни 2011г. не е внесен до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан данъка, т.е. до 12.09.2011г. Същият не е внесен и към момента на съставяне на АУАН. Налице е закъснение с 1 месец и 27 дни. Прието е че дружеството е нарушило чл.81 от ЗДДФЛ

В заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката  И.Н. -актосъставител, която в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена проверка за спазване на данъчното и осигурително законодателство, на жалбоподателя съставила процесния АУАН, за невнасяне в срок на дължимия авансов данък за месец юни 2011г. Задълженото лице не е внесло удържания авансовия данък по чл.42 от ЗДДФЛ. Този данък работодателят в размер на 10% от възнагражденията на работниците, е удържал в края на месец август 2011г., но не е внесен в държавния бюджет, в случая до 10-12.09.2011г., в зависимост дали е почивен или работен ден. Акта е бил връчен на упълномощено лице, като не е имало възражения при съставянето му.

По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката Н., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите доказателства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.

Съгласно нормата на чл.42 ал.1 от ЗДДФЛ,  работодателят определя авансовия данък за доходи от трудови правоотношения месечно, на базата на месечна данъчна основа. Предвид разпоредбата на чл.65 ал.11 от ЗДДФЛ данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл.42, 43... се внася до 10-то число на месеца следващ месеца, през който данъкът е удържан. От обстоятелствата в акта и НП и показанията на св. Н. става ясно, че за месец юни 2011г., този данък е бил удържан от наетите от жалбоподателя лица на 31.08.2011г. Задълженото лице в случая е жалбоподателят, който е работодател и като такъв е следвало да внесе удържания авансов данък от лицата по трудово правоотношение в посочения срок по чл.65 ал.11 от ЗДДФЛ – в случая до 12.09.2011г., който е работен ден. Нарушението е правилно квалифицирано по чл.81 от ЗДДФЛ, според чиято разпоредба лицето платец на доход, което като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000лв, ако не подлежи на по-тежко наказание. Правилно наказващия орган е наложил имуществена санкция, тъй като задълженото лице работодател е ЮЛ. Неоснователно е възражението в жалбата, относно неприложението на чл.28 от ЗАНН от наказващия орган, тъй като не са последвали опасни вредни последици от деянието, което представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съотвения вид. В случая се касае за формално нарушение, което е извършено с невнасянето в срок на аванасовия данък, който е бил удържан от работещите. Установено е освен това, че наказаното лице не е внасяло същия не само за конкретния месец, , т.е. не е налице инцидентно нарушение, а системно,  поради което съдът не споделя доводите, че извършеното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид. При определяне на наказанието обаче наказващия орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Не са налице данни за други нарушения извършени от жалбоподателя, поради което размерът на наложената имуществена санкция в среден размер е завишена. Сътоветна на деянието и на дееца, според настоящия такъв е такава от минималния към средния размер предвиден в закона, а именно имуществена санкция в размер на 200лв., поради което НП следва да бъде изменено.

Водим от горното, съдът

 

 

 

                                  Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №784-17F000497 от 21.01.2012г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на “Турсуна 2000” ЕООД гр.Разград, за нарушение на чл.81 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500 лв, като намалява размера на имуществената санкция на 200лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          Районен съдия: