№161, 27.04.2012
година, град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на двадесет и девети Март
две хиляди и дванадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
секретар П.Т.
прокурор
......................,
като разгледа
докладваното от съдията
НАХДело № 125
по описа за 2012г.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ю.А. / U. A./,
турски гражданин, жив. Р Т.,
гр. И., кв. К. Ч., Ш. Д. № ***,
против наказателно постановление № ***г.
на Главен инспектор в ОО “КД - ДАИ” Р., с което за нарушение на чл. 150а, ал.1 вр. чл.161, т.3
и т.4 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 200,00 лв.
В съдебно заседание, жалбоподателят
не се явява, за него упълномощен, проц. представител - моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва
да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На *** г. около *** ч. контролните органи от
ОО “КД - ДАИ” Р.,
в гр. Р. на входа на града посока гр. Ш.,
до А. М.,
извършили проверка на товарен автомобил „ М.”
с рег. *** и прикачено полуремарке с рег. № ***,
регистрирани в Република Т.,
извършващ международен превоз на товари от Ф.
за Т. с ТИР карнет № *** и
СЕМТ разрешително № *** и пореден лист № ***, при което установили, че автомобилът се управлява от
турския гражданин Ю.А. / U. A./,
който по време на проверката не притежава СУМПС, валидно за категорията към
която спада управляваното от него превозно средство. Същият представил турско
СУМПС, без легализиран превод. За констатираното нарушение св.М. И. съставил
АУАН бл. № *** г. прочел го на водача А. на турски език, който свидетелят владеел свободно
говоримо. Междувременно водача А. по мобилният си телефон се свързал със св. Б. – представител на транспортната фирмата собственик на
превозното средство управлявано от А., за когото се установява, че притежава
двойно гражданство българско и турско и преимуществено пребивава в Р Т., който се явил в ОО “КД - ДАИ” Р.,
където повторно прочел АУАН на турски език на водача А. и той без взражения
подписал АУАН, като собственоръчно вписал в него на турски език, че е съгласен
с написаното и го е разбрал. При разговорите си със свидетелите И., Х. и Б., А. признал, че е спестил сумата от около 90 щ. Долара,
за издаваното на междунарадно Свидетелство за управление на МПС на граничния
пункт, от който влязъл на територията на Р Б. На база съставеният АУАН, Главен инспектор в ОО “КД - ДАИ” Р., издал обжалваното НП, в което по аналогичен с АУАН
начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по на основание чл. 150а,
ал.1 вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП и на
основание чл.177, ал.3 от ЗДвП наложил на А. административно наказание
«глоба» в размер на 200,00лв. НП било прочетено на жалбоподателят от св. Б. на
турски език и му било връчено на *** г. Сътветно наложената глоба била
заплатена от св. Б., в качеството му на представител на фирмата за Р Б. Жалбата
срещу НП ,постъпила при адм. Наказващият орган на *** г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното
постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и
място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние. Доколкото
обаче адм. наказващият орган неправилно е посочил санкционната норма въз
основа, на която е определил и наложил адм. наказание – чл.177, ал.3 он ЗДвП то
налице е грубо нарушение на процесуалните правила при издаването на обжалваното
НП. Чл. 177, ал.3 от ЗДвП предвижда – „...който
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба от
1000 до 5000 лв.”. Разпоредбата е действаща към момента на постановяване
на НП, едновременно с това нито в АУАН, нито в НП са описани факти и
обстоятелства, които да формулират нарушение, което следва да бъде
санкционирано съгласно тази разпоредба.
В този смисъл съдът намира, че
са налице съществени нарушения на императивните норми на ЗАНН при установяване на нарушението и налагане на
административното наказание, които са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № ***г. на Главен
инспектор в ОО “КД - ДАИ” Рл, с което за нарушение на
чл. 150а, ал.1 вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП, на Ю.А. / U. A./, турски гражданин, жив. Р Т.,
гр. И., кв. К. Ч., Ш. Д. № *** на
основание чл.177, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 200,00 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: