№154 10.04.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №158 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “К.-**” ЕООД, против НП №1930-170069960 от 10.02.2012г.,
на директор на офис Р. при ТД на НАП -
В., с което жалбоподателя, са наложени три административни наказания имуществена
санкция в размер на по 500лв за нарушения на чл.7 ал.3 от КСО във вр. с чл.355 ал.1 от КСО. Счита НП за незаконосъобразно и
моли да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не изпраща представител. Представителят на
наказващия орган ТД на НАП – В. офис-Р., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление
№1930-170069960 от 10.02.2012 на Директора
на офис гр.Р. при
ТД на НАП В., на жалбоподателя за нарушение на чл. 7 ал.3 КСО, са наложени три
наказания имуществена санкция в размер на 500лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер. АА №0069960 от 21.12.2011г., съставен на жалбоподателя,
от гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.В. офис
гр. Р. Констатираните с акта обстоятелства, са отразени в НП по следния начин: «При извършена проверка за
установяване факти и обстоятелства на 12.12.2011г. в ТД на НАП гр.В. ИРМ Р. на «К.-**» ЕООД, е
установено, че в качеството си на работодотел и осигурител, не е внесъл по
сметка на компетентната ТД на НАП, която за лицето е ТД на НАП В. офис Р.,
осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване/ДОО/, за месеците
март, април и май 2011г., които да
сметка на осигурителите и осигурените лица в законоустановения срок по чл.7 ал.3
от КСО. Дължимите възнаграждения за: 1. Месец март 2011г. са начислени на 29.04.2011г.
но не са изплатени. Осигурителните вноски за месец март 2011г.-203,23лв не са
внесени в законоустановения срок – до края на месеца следващ месеца, през който
е положен труда, т.е. до 30.04.2011г.; 2.Месец април 2011г. са начислени на
31.05.2011г. но не са изплатени. Осигурителните вноски за месец април
2011г.-203,23лв не са внесени в законоустановени срок – до края на месеца
следващ месеца, през който е положен труда, т.е. до 31.05.2011г.; 3. Месец май
2011г. са начислени на 30.06.2011г. но не са изплатени. Осигурителните вноски
за месец май 2011г.-203,23лв не са внесени в законоустановения срок до края на месеца следващ месеца, през който
е положен труда, т.е. до 30.06.2011г . Прието е че по този начин е нарушен чл.7
ал.3 от КСО
В
заседанието пред РРС, е разпитана свидетелката П.С. -актосъставител, която в
показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена
проверка за спазване на осигурителното законодателство, на жалбоподателя съставила
процесния АУАН, за невнасяне в срок на дължимите осигурителни вноски, които са
били начислявани, за месеците март,
април и май 2011г.
По
изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа
обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени
доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з., показанията
на свидетелката С., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите
доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.
Съгласно нормата на чл.7 от КСО, осигурителните вноски за държавно обществено
осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с
изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него, а съгласно чл.7 ал.3
от КСО, когато възнагражденията са начислени, осигурителят е длъжен да
внесе осигурителните вноски до края на
месеца, следващ месеца през който е положен трудът. От обстоятелствата в акта и
НП става ясно, че тези възнаграждения са били начислени в посочените месеци, като
е следвало да се внесат дължимите осигурителни вноски, до края на месеца, който
ги следва. Осигурителят в случая е жалбоподателят, който е задължен, да внасяне
осигурителните вноски на наетите физически лица, в какъвто смисъл е и
дефиницията на чл.5 ал.1 КСО. В този смисъл именно наказаното лице е субект на
това задължение. Нарушението е било правилно квалифицирано по чл.355 ал.1 от
КСО, като е наложено за всяко нарушение минималното предвидено наказание – в
случая имуществена санкция в размер на 500лв., поради което не може да бъде
изменяна.
Поради изложените съображения, наказателното постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1930-170069960 от 10.02.2012г. на директора на офис Р. при
Териториална дирекция на НАП гр.В., с което на“К.-**” ЕООД, за нарушение на чл. 7
ал.3 КСО са наложени три административни
наказания имуществена санкция в размер на по 500 лв, на основание чл.355 ал.1
от КСО.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: