№ 169 11.04.2012г. град Разград
Разградският районен съд
На трети април две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №190 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Постъпила е жалба от И.Х.Д. ***, срещу Наказателно постановление №383/12 на ВНД
началник група «Миграция» при ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на
основание чл.81 ал.1 т.5 и чл.81 ал.2 т.2 пр.1 от Закона за българските лични
документи, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв за нарушение на чл.10
ал.1 т.5 и чл.7 ал.1 от същия закон. В жалбата се моли да отпадне санкцията по
чл.81 ал.2 т.2.
В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят лично поддържа жалбата. Моли да му бъде
отменено наказанието глоба, поради това, че задграничния паспорт не е бил
изгубен, а е предаден на паспортна служба от жалбоподателката на 01.03.2012г.
За наказващия орган, не се явява представител.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страната и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №383/12 от 22.02.2012г.
издадено от ВНД началник група «Миграция» при от ОД на МВР на гр.Разград, на основание чл.81 ал.1 т.5 и чл.81
ал.2 т.2 от Закона за българските лични
документи, за нарушения на чл.10 ал.1 т.5 и чл.7 ал.1 от същия закон, е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №393/17.02.2012
съставен от командир на отделение «Конввой» сектор «Охранителна полиция» при ОД
на МВР гр. Разград, за това, че жалбоподателката на 17.02.2012г. в гр.Разград в сградата на
ОД на МВР-Разград, в срок до 30 дни не е подала заявление за издаване на л.к.
срокът на валидност на която е изтекъл на 17.12.2011г и не е положила
достатъчно усилия за опазване на паспорт №351523565 вследствие на което е
допуснала неговото изгубване. Прието, че са нарушени нормите на чл.10 ал.1 т.5
и чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят. Процесният ден
жалбоподателката се явила в служба
«Български документи за самоличност», като на гишето за проверка на документите
се установило, че срокът на личната и карта бил изтекъл, освен това имала
задграничен паспорт, който трябвало да върне, но тя декларирала, че
задграничния паспорте изгубен. За двете нарушения, св.Й. съставил процесния
АУАН.
В с.з. са приложени както процесния АУАН, копие от декларация по чл.17 от
ПИБДС от 17.02.2012г., както и служебна бележка издадено от ОД на мВР на
жалбоподателката.
По изложените факти не се спори, поради което съдът намира за установена
фактическата обстановка отразена в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до огриначаване правото на защита на наказаното
лице.
Видно от обстоятелствата както в акта, така и в НП, деянията на
жалбоподателката са квалифицирани като нарушения на чл.10 ал.1 т.5
и чл.7 ал.1 от ЗБЛД, т.е. се касае за извършени
две нарушения, а е наложено едно административно наказание – глоба в размер на
50лв на основание чл.81 ал.1 т.5 и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. Недопустимо е за
отделни, различни нарушения да се налага едно наказание, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН наложените наказания се изтърпяват отделно. Допуснато
е съществено процесуално нарушение от наказващия орган, което е опорочило
правото на защита на наказаното лице, да разбере именно за кое от описаните и
отделно квалифицираните нарушения, е наложено това наказание. Това според съда е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
На следващо място, съдът намира, че първото нарушение квалифицирано по
чл.10 ал.1 т.5 от ЗБЛД е неправилно подведено под фактическия състав на тази
норма. Видно от акта и НП, вмененото на жалбоподателката първо нарушение е в
това, че в срок до 30 дни не е подала заявление за издаване на лична карта,
срокът на чиято валидност е изтекъл на 17.12.2011г. Според състава на чл.10
ал.1 т.5 от ЗБЛД приет за нарушен, Българските документи за самоличност се
предават на органа, който ги е издал, при изтичане на тяхната валидност. В НП
обаче е описан състав на друго нарушение, което се подвежда под нормата чл.31
ал.2 от ЗБЛД - визиращо 30дневния срок за подаване на зявление за издаване на
нова лична карта, чийто срок е изтекъл. Действително санкционната норма
приложена от наказващия орган е съответната в случая - чл.81 ал.1 т.5 от ЗБЛД, предвиждаща
наказание глоба от 20лв до 150 лв, за лице, което не подаде такова заявление в
този срок. На същата обаче е съответна разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗБЛД
посочена по-горе.
Жалбоподателят е в невъзможност да разбере, за кое нарушение му е наложено
наказанието, а и за съда остава неясно, каква е действителната воля на
наказващия орган.
По отношение на второто нарушение, квалифицирано по чл.7 ал.1 от ЗБЛД:
«Гражданите притежатели на български лични документи, са длъжни, да ги пазят от
повреждане, унищожаване или изгубване», като приложимата на този състав
санкционна норма е тази на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД. Отново на първо място за
наказаното лице, а и за съда е неясно, дали определеното наказание глоба в
размер на 50лв се отнася за това нарушение. На следващо място, не е посочено по
отношение на това деяние времето и мястото на извършването му – кога и къде е
бил изгубен процесния задграничен паспорт. Тези обстоятелства са от значение
относно компетентността на наказващия орган, както и за срока по чл.34 от ЗАНН,
чието неспазване опорочава съществено производството. На последно място, по
отношение на второто нарушение не са събрани безспорни доказателства за
извършването му. В с.з. се установява, че жалбоподателката е намерила паспорта,
който на 01.03.2012г. е предала в група «БДС» при ОД на МВР – Разград, видно от
приложената служебна бележка на л.11 от материалите по делото. Т.е. такова
нарушение не е било извършено от нея.
Поради изложените съображения съдът
намира, че процесното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №383/12 на ВНД началник група «Миграция при ОД на МВР Разград, с
което на И.Х.Д. *** на основание чл.81 ал.1 т.5 и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, за
нарушение на чл.10 ал.1 т.5 и чл.7 ал.1 от ЗБЛД, е наложено наказание глоба в размер
на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: