МОТИВИ към Присъда № 183/09.04.2012г. постановена по НЧХД № 254/2011г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия А.Б.Д. *** е по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 03.03.2011г. в с.Черковна умишлено е причинил на П.П.Г. *** лека телесна повреда, изразявща се в причинена травма на лявата подбедрица- хематом и разкъсно-контузна рана, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Тъжителят П.П.Г. е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 3000 лв., като обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от 03.03.2011г. до окончателното й изплащане. В с.з. тъжителят, черз неговия повереник- адв.Атанасов поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие, като моли съда след като признае подсъдимия за виновен да постанови осъдителна присъда, като му наложи справедливо наказание, както и да уважи предявения граждански иск и разноските по делото.

Подсъдимият А.Б.Д. не се признава за виновен, като в дадените обяснения твърди, че не го е удрял, а тъжителят сам се е спънал в бастуна му и му е взел шапката. Защитникът му- адв.Енчев счита, че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано по един безспорен и несъмнен начин, като не е доказана вината му за причинените телесни увреждания. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитният му за невинен и го оправдае по така повдигнатото обвинение, както и да отхвърли предявения граждански иск.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият А.Д. и тъжителят П.Г. се познавали отпреди като съселяни, тъй като последният живеел и в с.Черковна. Във връзка с работата си като художиник-дърворезбар, тъжителят ползвал помещение в сграда на Кметство-с.Черковна, находяща се в центъра на селото. В същата сграда се помещавал и хранителен магазин, където работела св.К.. На общата площадка пред магазина и това помещение имало няколко дървени пейки, които се ползвали от жителите на селото, тъй като там спирал и автобуса.

На 03.03.2011г. тъжителят Г. работел в помещението, като при него бил и св.П.П.. Около обяд решил да отиде до магазина, тъй като нямал хляб. Излязъл от работилницата и тръгнал към магазина по общата площадка. Междувременно, на пейката, намираща се най-близо до вратата на магазина бил седнал да си почине подс.А.Д., като бастуна му бил в ръката му изпънат напред. Същият предвид заболяванията си се придвижвал трудно и се нуждаел от чести почивки. Минавайки покрай последния тъжителят Г. се спънал в бастуна на подс.Д. и му взел шапката. Според св.П. в този момент подс.Д. замахнал и ударил тъжителя, но не може да уточни къде. Впоследствие тъжителят влязъл в магазина, като заявил на св.К., че подс.Д. го е ударил и много го боли крака, при което свидетелката му отговорила, че се майтапи. След това се върнал в ателието, където след около 10-15 минути отишла и св.К., пред която и пред св.П. тъжителят показал нараняванията на крака си. Според св.К. същият е бил обут с чорапогащник, наполеонки, гащеризон и гумени ботуши ловджийски до коляното. След като си показал крака двамата свидетели видяли счепване в средата на подбедрената кост, цицина, подутина и синьо. Нямало е кръв, само леко сцепено /св.К./.

В обясненията си подс.Д. твърди, че процесния ден не е удрял Г. с бастуна си, напротив седейки на пейката покрай него минал Г. и се спънал в бастуна му, при което му взел шапката и я хвърлил в коша, напсувал го и го ударил по главата. Същото заявява и св.Г.- фактическа съжителница на подсъдимия.

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че при прегледа на П.Г. на 07.03.2011г. е констатирана травма на лява подбедрица, изразяваща се в: - хематом и –разскъсно-контузна рана. По своята медико-биологична характеристика уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Те са причинени по общия механизъм на удар с/върху твърд тъп или тъпоръбест предмет. Морфологичният вид на уврежданията сочи, че е възможно да е реализиран един удар, попаднал в средната трета на лицева повърхност на лява подбедрица, а по давност отговаря да са получени на 03.03.2011г. общият оздравителен процес е около 15 дена. При разпита си в с.з. вещото лице заявява, че предвид полученото разцепване трябва веднага след удара да шурти кръв, тъй като кървенето започва веднага предвид разкъсаните кръвоносни съдове, като е възможно веднага да се получи оток и зачервяване, докато в класическия си вид хематома се получава след 24 часа. Дрехите, обувките оказват влияние колкото да омекотят удара.

От заключението на вещото лице досежно здравословното състояние на подс.Д. се установява, че същият страда от хипертонична болест, за което има документи от 2005г. и хронична обструктивна белодробна болест, диагностицирана през февруари 2009г. За тези заболявания Д. е диспансеризиран и провежда редовно лечение от тогава и към настоящия момент с медикаменти, предписвани по рецептурна книжка. През 2005г. е бил на лечение по повод декомпенсирана чернодробна цироза, а през октомври 2010г. е преживял кръвоизлив от стомашно-чревния тракт. Медикаментозно и оперативно е лекуван по повод разпространена мекотъканна инфекция на десния крак /флегмон/- ноември 2011г. Към 03.03.2011г. артериалната хипертония и хроничната обструктивна белодробна болест са медикаментозно компенсирани /редовно предписване на лекарства/. Експертизата счита, че е възможно да има известно ограничение на физическия капацитет на Д. при изминаването на разстоянието от дома до магазина, но свидетелите и обвиняемия сочат, че тоя е седял на пейката достатъчно за възстановяване време, преди да нанесе удар с бастуна си. Не може с категоричност да се посочи какъв е бил интензитетът на удара, нанесен на пострадалия, но попаднал върху костния ръб на големия пищял- лицева повърхност на средна трета на лява подбедрица, е довел до получаване на разкъсно-контузната рана и подлежащия хематом. В с.з. вещото лице, че най-вероятно удара е нанесен със замах и сила, и при съприкосновение с костния ръб се получава разкъсването на кожата.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните по делото писмени и глесни доказателства, съдебномедицинската експертиза, справката за съдимост. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.П., тъй като същите намира за необективни, пристрастни и логически неиздържани. Същият твърди, че е видял цялата случка, като сочи, че подс.Д. е замахнал и ударил тъжителя Г., но не може да посочи точно къде. Видял е удара, но не е видял Г. да взема шапката и да я хвърля. Следователно съдът намира, че показанията му са избирателни, с цел да потвърдят тезата на тъжителя. Безспорно се установява, че около 10 минути след случката тъжителят е показал крака си на свидетелите П. и К., които са видели разкъсно-контузната рана, отока и синината, като е нямало кръв. Съобразявайки тези обективни факти със заклъчението на вещото лице, съдът намира, че не се установява по един безспорен и несъмнен начин, че именно подс.Д. е причинил телесното увреждане на пострадалия Г.. Никой от свидетелите не сочи, че непоследствено след удара да е имало кръвотечение от разкъсно-контузната рана, което е в противоречие със заключението на вещото, че при разкъсно-контузната рана е следвало да шурти кръв. Освен това свидетелите са видели оток и синина, но според вещото лице хематом в класическия му вид се получава след 24 часа. С оглед заключението на вещото лице, а и предвид обективното състояние на подс.Д. съдът намира, че същият за да причини описаното телесно увреждане следва да е нанесъл удар със замах и силен интензитет, какъвто обаче според съда той не може да възпроизведе. В тази връзка следва да бъде съобразен и факта, че процесния ден тъжителят е бил добре облечен с няколко ката дрехи и ловджийски ботуши до коляно и следователно интензитета на удара следва да преодолее и тях щото да причини разкъсно-контузна рана. С оглед характера на работата на самия тъжител, съдът намира за по-вероятно същият да се е наранил в ателието си предния ден или по-рано същия ден, но не и да е бил ударен от подс.Д.. Ето защо следва да се приеме, че подсъдимият с каквито и да било действия от своя страна не е причинил умишлено телесните увреждания на пострадалия Г..

С оглед на така възприетата фктическа обстановка, съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по един безспорен и несъмнен начин и същия следва да бъде оправдан по обвинението по чл.130, ал.1 от НК. В случая, след анализ на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че получените от Г. телесни увреждания не се дължат на удар от страна на подс.Д., тъй като същият не е в състояние да нанасе достатъчно силен удар, който да причини тези увреждания, от една страна, а от друга с оглед на събраните по делото доказателства не се установява по един безспорен начин същите да са причинени от него.

Лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Безспорно се установява, че Г. е получил такива увреждания, които се явяват лека телесна повреда по смисъла на закона, но същите не са причинени от умишлените действия на подсъдимия Д.. По този начин съдът намира, че деянието на подс.Д. не е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

С оглед оправдателната присъда, съдът намира, че предявения граждански иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. В случая безспорно се установява наличието на основание за обезвреда- причинени телесни увреждания, но съдът намира, че не се доказва противоправно поведение, вина и причинно следствена връзка между поведението на подс.Д. и причиненото телесно увреждане по изложените по-горе мотиви. Ето защо съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: