МОТИВИ
към Присъда № 181/06.04.2012г. постановена по ЧХНД № 110/2012 г. по описа на Районен съд Разград
Производството е образувано по тъжба на Д. А. А., с която е обвинил М.Т.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, родена на ***г***, български гражданин, вдовица, неосъждана, че в това, че в условията на продължавано престъпление на 08.09.2011г. и на 10.09.2011г. в землището на с. Побит камък, общ. Разград, в местността “Пещерата”, по непредпазливост противозаконно е унищожила чужди недвижими вещи собственост на Д.А.А., ЕГН ********** *** – царевични насаждения с площ 13 декара и по същото време и място, по непредпазливост е повредила чужди недвижими вещи собственост на Д.А.А., ЕГН ********** *** - царевични насаждения с площ от 50 декара - престъпление по чл. 216, ал. 6 във вр. с ал.1 НК във вр. с чл. 26, ал.1 НК.
По делото бе приет за съвместно разглеждане
предявеният от тъжителя, против подсъдимата, граждански иск, за заплащане на сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от гореописаното
деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
деликта – 10.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
В открито съдебно заседание тъжителя, заедно с повереника си адв. Н.Г. ***, поддържат обвинението и предявения гр. иск.
Защитникът на подсъдимата – адвокат С.Д. ***, намира обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда. Относно гражданския иск моли за отхвърлянето му, а при условия на евентуалност, моли същият да бъде уважен в минимален размер.
Подсъдимата редовно призован не се явява и не взема становище.
По
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия:
Настоящото обвинение не е за тежко престъпление, поради което по арг. на чл. 269, ал.1 НПК, присъствието на подсъдимия не е задължително. Съдът не счита, че присъствието му е необходимо за разкриване на обективната истина, поради и което не счита, че следва да разпореди подсъдимия да се явяват по делото, на основание чл. 269, ал. 2 от НПК. За всяко едно о.с.з подсъдимата бе призовавана редовно / лично и/или чрез защитника си/.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През 2011г в местността “Пещерата” тъжителят бил собственик на царевични насаждения с площ от 50 декара. В близост до тези насаждения, в с. Побит камък, стопански двор, обор № 5 се намирала кравефермата на подсъдимата, в която тя отглеждала около 30 крави.
Подсъдимата не предоставяла на кравите достатъчно храна, поради което кравите гладували.
На 08.09.2011г. и на 10.09.2011г., при изкарването на паша на горепосочените крави от подсъдимата и наетия от нея пастир С.Х.А. подпомаган от наетата работничка св. Х. Б., огладнелите крави се отклонявали от пътя си и навлизали в гореописаните царевични насаждения за да се хранят. Ядели и отъпквали насажденията. Тъй като кравите били гладни, а и много на брой, изкарването им от царевичните насаждения било изключително трудно. Така общата площ на отъпканите царевични насаждения възлиза на 13 дка.
По доказателствата.
Горната фактическа обстановка, се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Свидетелят М.Д. ***, сочи че в хода на проверката по случая, е разговарял с подсъдимата и пастира на кравите й, като и двамата се признали, че кравите на подсъдимата са влизали в блока с царевица на тъжителя /л. 181/. Същият сочи, че защрихованата част в ортофотокартата на л. 41, сочеща площ на смачканата царевица, я е определил на око, без да го измерва с технически средства. Ето защо, съдът намира за безпредметно изчисляването на площта, на защрихованите участъци.
Свидетелят П.А. ***, също сочи в своите показания, че “М. сама си призна пред мен, че ги е изтървала, пастира също го каза, съседите също” / л. 183/.
Свидетелят Ф.С. ***, е посетил царевичния блок и е видял смачкана,царевица. Пред него С.Х.А. - пастир на кравите на подсъдимата, е признал, че тези крави са влезли в царевицата на тъжителя и не можел да ги спре.
Св. С.С. ***, снел обяснения от пастира на
кравите, също сочи, че според заявеното от пастира, кравите които е пасял са
влизали в царевичната нива на тъжителя и са я омачкали, тъй като пастира не
могъл да ги спре.
Свидетелят Ю.М.,
сочи че нееднократно е констатирал крави на подсъдимата в процесния блок с
царевицата. Същият, сочи че въпреки опитите на пастира и на помощничката
му Х. Б. да не влизат кравите в царевичния
блок, кравите са влизали. Пастира и Х. не са могли да ги спрат, тъй като
кравите били гладни.
Св. Х. Б. - жената,
която се е грижела за кравите на подсъдимата и е помагала на пастира, сочи, че
кравите нееднократно са влизали в царевичната нива на тъжителя. За това Б. е
уведомявала подсъдимата. Самата подсъдима също
е виждала това, но отвръщала “Какво
да правим” /л. 120/. Кравите влизали в царевичната нива, тъй като
подсъдимата не им осигурявала достатъчно храна. Свидетелката е категорична, че
на 08.09.2011г., подсъдимата им разпоредила да пуснат кравите от обора.
Свидетелката отказала да изпълни това разпореждане и обяснила на подсъдимата,
че ако ги пуснат те отново ще влязат в блок с царевицата на тъжителя. “Тогава
лично М. пусна животните, като отвърза
вратата, отвори я и кравите
директно влязоха в блока с царевицата на Д.А.. Кравите с телетата бяха около 28-29 броя. Това беше на 8.09.2011г.,
защото не следващия ден – 09.09.2011г. ме блъсна бика и не отидох повече на
работа..............Тя кравата, ако ухапе 2 стръка, унищожава около себе си 40-
Свидетелят Б.И. също сочи, че е установявал крави на подсъдимата в блока с царевица на тъжителя. Същият сочи, че отъпканата площ е около 15-20 дка / л. 123/.
Свидетелят С.Х., също сочи че площта на измачканите царевични насаждения, е около 15-20 дка / л.125/.
В подкрепа на твърденията на тъжителя, че
омачканата царевица не могла де са обере и е изгнила са показанията на св. Ю.М., който сочи, че
когато започнала жътвата на царевицата, смачканата царевица не могла да се
обере /л. 118/.
Показанията на
горепосочените свидетели са пълни, логични, последователни и съвпадат с
подробности, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Независимо, че част от свидетелите са полицейски служители, показанията им процесуално допустими.
Съгласно константната практика на ВКС, няма
пречка да бъде разпитан в качеството му на свидетел, полицейски служител
извършвал извън процесуални действия, в т.ч. същият да свидетелства и за
признанията които е направил подсъдимия /вж. Решение № 423 от 19.11.2009г. по нак. д. №
367/2009г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 година, ВКС II н. о., Решение № 33 от 5.03.2008 г. на ВКС по к. д.
№ 632/2007 г., I н. о., Решение № 179 от 17.07.2009 г. на ВКС, ІІ
н.о., по н.д. № 156 по описа за
Както е прието и в правната
доктрина /вж. проф. д-р М. Чинова, „Новите положения на досъдебното
производство по НПК”, издателство „Сиела”, 2007г., стр. 125-126/, игнорирането на свидетелските показания на
полицейски служител, поради явната им заинтересованост от установяване на
обвинителни доказателства, когато не почива на обективни данни, съставлява
дискредитиране на свидетелски показания по абстрактна теза и е в разрез с
изискванията за закона Р – 176-200 – І
н.о./. Полицейските служители, когато не са участвали като разследващи органи,
могат да установяват като свидетели всички фактически данни, които лично са
възприели, включително и тези, които
представляват извън процесуални изявления на други лице, дори когато
същите са придобили процесуално качество /Р-1114-2006- ІІ н.о./. Няма пречка
полицейските служители, които са извършили проверка, да бъдат разпитани по
същото дело като свидетели, относно факти и обстоятелства, свързани с
проверката. Тези служители с факта на извършване на проверката, която цели да
изясни съществуват ли достатъчно данни, за да се образува досъдебно
производство, не придобиват качество на процесуални субекти, за да важи за тях
забраната, че не могат да бъдат свидетели / Р-310-2000-ІІ н.о/. За това отказа
да се разпита като свидетел полицейски служител извършвал извън процесуални
действия, е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правата на
страните /Р- 402-2002- ІІ н.о., Решение № 891 от 14.03.2005 г. по Н. Д. №
487/2004 г., III н. о. на ВКС, Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн.
12 от
Следва да се изтъкне и че ВКС
е имал повод да посочи, в Решение
№ 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о., докладчик
съдията Елена Авдева, че Законът не ограничава свидетелските показания
единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се
установяват изявления на други лица.
Показанията
на водените от защитата свидетели – Ив.Г., Л. Р., М.В. чрез които защитата се
домогва да докаже, че вредите в царевичния блок са причинени, не от кравите на
подсъдимата, а от диви животни не водят
до промяна на възприетата от съда фактическа обстановка. В показанията си тези
свидетели сочат, че са виждали диви
животни в района, в т. ч и в
процесната царевица.
От събраните
гласни доказателства, се установява обаче че процесните вреди са причинени
именно от кравите на подсъдимата. Дори свидетеля П.А. /л. 183/ сочи, че в
процесната нива са личали стъпки “от големи животни като говеда”, а не от
прасета.
Относно оспорването на заключението на оценъчната
експертиза.
Видно от заключението на оценъчната експертиза /л. 192-195/, е че стойността на 1 дка от процесните насаждения към момента на деянието е 202.04 лв., респективно стойността на 13 дка. е 2 626.52 лв., а на 50 дка от същите – 10 102 лв.
РРС не
констатира заключението на експерта вписан
СПИСЪК на специалистите, утвърдени за вещи
лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при окръжните
и административните съдилища във Варна, Добрич, Разград, Силистра, Шумен и
Търговище към Апелативния съд - Варна, за
Относно исканите от защитата нови експертизи,
в т. ч. и с участието на агроном, както и по искането за разпит на свидетеля С.Х.А.
/който небе установен на адреса си и не можа да бъде призован и разпитан,
поради което бе заличен/ .
Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че по делото следва да се установи стойността на повредените/ унищожените вещи. Ето защо, съдът назначи вещо лице икономист, а не агроном както поиска защитата.
Св. С.Х.А. –
пастир на процесните крави, не бе разпитан, тъй като не можа да бъде установен
на адреса си. Ето защо, бе заличен.
Тези искания по доказателствата на страните, за които РРС
прецени, че не биха способствали за разкриване на обективната истина бяха
оставени без уважение.
Ако обаче, се приеме че РРС е допуснал процесуални нарушения оставяйки без
уважение доказателствени искания на страните, то тези евентуални нарушения могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, тъй като Законът
не прави разлика между реда за събиране и проверка на доказателствата на
първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133
от 30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията
Евелина Стоянова "Бюлетин на
ВКС", бр. 1/2001 г., стр. 7/.
Върховният касационен съд,
вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д. № 1005/2003г.
І н.о., “Бюлетин на ВКС", бр.
6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува съмнения за пълнотата на
доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му от закона правомощия
следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да връща делото в
първостепенния съд.
ВКС вече е посочил в Решение
№ 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, че въззивния съд е инстанция, която не само
има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства.
Както вече е посочено и в
Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о.,
"Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., въззивната инстанция е втората, по-висша
съдебна инстанция, която има
правомощието да допълва доказателствените материали и да реши делото по
същество. Тя не може да се позовава
на липсата на достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за
да постанови отменително решение. Ако
въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство и в
производството пред първоинстанционния съд не са събрани достатъчно
доказателства да разкриване на обективната истина, то тази констатация го
задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите доказателствени
средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо
е връщането на делото на досъдебното производство или на първоинстанционния съд, тъй
като липсата на достатъчно доказателства
е отстранима с оглед широките правомощия на втората инстанция, като решаващ съд
по фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
Обективна
страна:
Поведението на подсъдимата съставлява един от
факторите, който обективно е довел до настъпването на визирания в чл. 216
НК престъпен резултат - противозаконното унищожаване на чужди растения
(насаждения) с площ от 13 дка и повреждането на растенията с площ от 50 дка.
Процесните чужди растения /царевични насаждения/, съставляват недвижими вещи по
смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за
собствеността.
Конкретиката по наказателното дело – нахапването и
смачкването на царевични насаждения с площ от 13 дка, което ги прави окончателно негодни за използване и предвид
степента на вредоносното въздействие върху тях, създаващо качествено ново
състояние на инкриминираните вещи, се субсумира от обективните характеристики
на предвиденото в чл. 216, ал.6 във вр.
ал. 1 НК унищожаване като форма на изпълнително деяние.
Процесните царевични насаждения от 50 дка, се състоят
от самостоятелни вещи – царевични стръкове. Унищожаването на 13 дка от същите,
е довело до такова изменение в структурата на насажденията от 50 дка насаждения,
което я е направило частично негодна за ползване по нейното предназначение / относно в частта
от горепосочените 13 дка царевични насаждения/. Ето защо, са налице обективните
характеристики на предвиденото в чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 1 НК
повреждане като форма на изпълнително деяние, относно царевичните
насаждение с площ от 50 дка.
Субективна
страна.
Унищожаването и повреждането нямаше да настъпи, ако
подсъдимата бе положила по – голям обем грижи за животните си – ако им
осигуряваше нормално количество храна /видно от гласните доказателства същото е
било крайно недостатъчно/ и бе осигурила допълнително хора който да се грижат
за животните за да не влизат същите в царевичната нива на тъжителя.
Подсъдимата не е предвиждала обществено опасните
последици. Същата обаче е била длъжна и
е могла да предвиди обществено опасните последици – че гладните крави, ще се
отклонят от пътя си и ще влязат в царевичната нива на тъжителя, където ще
нанесат щети. Подсъдимата е могла да предвиди това, тъй като е била предупреждавана
от св. Х. Б., че ако бъдат пуснати от обора им кравите й тъй като са гладни ще
влязат отново в царевичната нива на тъжителя, а и самата тя е виждала преди,
как кравите й влязат в нивата на тъжителя, но не е предприела адекватни мерки.
Същата е съзнавала, че наетите от нея работници – св. Х.
Б. и пастира, не са в състояние да осъществят достатъчен контрол върху кравите
й и така да не се допусне навлизането им в процесната нива. Същата е отговаряла
с репликата “какво да правим”, когато
е била уведомявана от Х. Б., за
навлизането на кравите в нивата на тъжителя /л.120/. Ето защо, несъстоятелен е
довода на защитата, че след като е наела работници които да се грижат за
животните й, то подсъдимата не носи отговорност за причинените от тези животни
щети.
Ето защо, РРС приема, че от субективна страна деянието
е извършено от подсъдимата при непредпазливост – престъпна небрежност.
Процесното престъпление е осъществено с две деяния –
на 08 и 10 септември 2011г. Същите осъществяват по отделно състава на чл.216,
ал.6 във вр. с ал.1 НК, извършени са през
непродължителен период от време, при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Ето защо, е налице продължавано
престъпление по чл. 26, ал.1 НК.
По
възражението на защитата, че се касае за адм.
нарушение по Закона за опазване на селскостопанското имущество
С оглед
високата стойност на причинените вреди, съдът намира че обществената опасност
на процесните деяния е достатъчно висока за да бъдат квалифицирани същите като
престъпления, а не като адм. нарушения.
Относно наложеното наказание.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия съдът отчете лошите му характеристични данни видни от характеристичната справка, високата стойност на вредите, наличието на обстоятелства вадещи до квалификацията “продължавано престъпление”.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на дееца и напредналата й възраст.
За процесното престъпление, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или глоба от 100 до 300 лв.
С оглед горецитираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че в случая е по подходящо по тежкото от двете алтернативни наказания, а именно ЛС.
Съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца /при минимум 3 месеца, а среден размер 1 година, 1 месец и 15 дни/.
Съдът намери, че това наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл. 35, ал. 3 НК и е съобразено с нормата на чл. 54 НК. РРС в този си състав намира, че едно по - леко наказание не би могло да постигне целите на чл. 36 НК.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи изпълнението на това наказание за минималния предвиден срок от три години.
По гражданския иск:
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл
имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданските ищци вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.
И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.
Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват
парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.
По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.
Размерът на
предявения иск /2000 лв./ от гражданския ищец не надхвърля паричната
равностойност на доказаните по делото вреди /2626.52 лв/.
Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск за основателен и доказан, поради което осъди подсъдимия да заплати на гр. ищец сумата от 2000 лв., обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл. 216, ал. 6 във вр ал.1 НК, ведно със законната лихва считано от 10.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия, с оглед изхода от делото, да заплати на тъжителя за разноски по делото сумата от 190 лв. / внесен депозит за вещо лице/, и сумата от 12 лв. /държавна такса за образуване на делото/.
Съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на РРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, съгласно чл.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 36 лв. направени по делото разноски /заплатени пътни разноски на свидетели/
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Христов/