Мотиви към Присъда №204/17.04.2012г., постановена по НОХД №141/2012г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу: 1.Подсъдимия И.Г.Д., за това,
че за времето от 01.01.2011г до 20.02.2011г. в с.П.,
общ.Р. в условията на продължавано престъпление и на повторност, след
предварителен сговор като съизвършител с В.М.П. ***, Д.А.З. ***, и Н. А. А.
/невменяем/ като случая не е маловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство – ножица за
арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи –
2. Подсъдимия Д.А.З., за това, че за времето от от 01.01.2011г
до 20.02.2011г.
в с.П., общ.Р., в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор като съизвършител с В.М.П., И.Г.Д. и Н. А. А. /невменяем/,
като случая не е маловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на техническо средство – ножица за арматурно
желязо, е отнел чужди движими вещи –
3.
Подсъдимия В.М.П. за времето от
01.01.2011 г. до 20.02.2011 г. в с. П., общ. Р., в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор като съизвършител с Д.А.З.,
И.Г.Д. и Н. А. А. /невменяем/, като случая не е маловажен, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо
средство – ножица за арматурно желязо, е отнел чужди движими вещи –
В
заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за
доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимите наказание към минималния размер лишаване от
свобода предвиден в закона, като се приложи разпоредбата на чл.66 НК, за подсъдимите
Д. и З..
Като граждански ищци са конституирани
пострадалите Р.С.М. и Н.М.Н., като същите са предявили срещу съответните
подсъдими гр. искове съответно в размер на 310,10лв от първия и 110лв от
втория, представляващи обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди.
Спрямо
подсъдимите И.Д. и Д.З. делото се води в условията на задочно производство, при
условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК за първия и чл.269 ал.3 т.1 от НПК за
втория. Подсъдимият Д. е бил обявен за ОДИ и не е установен. Подс.З. не е намерен на посочения адрес, същият се е
отказал от участие в процеса, тъй като за първото по делото заседание е спазена
процедурата по чл.255 от НПК на същия е връчен препис от обвинителния акт и му
е съобщено, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК /В този смисъл
Решение 234/29.04.10г. на ВКС/.
Защитниците
на тримата подсъдими пледират за налагане на минимално наказание като са
солидарни със становището на прокурора относно размера на наказанията. Излагат обаче
доводи, за отхвърляне на допуснатите граждански искове, тъй като се нарушавали
правата на подсъдимите, предвид участието в деянията и на друго лице/Н.А./ - невменяем,
който следва да носи гражданска отговорност.
Подсъдимият
В.П. дава обяснения в с.з, като признава вината си за извършеното и изразява
съжаление за стореното, като моли за минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка
на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Г.Д. е роден на ***г***, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан.
Подсъдимият Д.А.З. е роден на ***г. в
гр.Р., живущ ***, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият В.М.П. е роден на ***г***,
със средно образование, безработен, неженен, осъждан.
Тримата подсъдими се познавали и били
приятели. На неустановен ден в началото на месец януари 2011г. подсъдимите П. и
З. се срещнали със свой познат – Н. А., който притежавал къщи в с.П.. Станало
на въпрос, че в селото има необитаеми имоти през зимата, тъй като собствениците
не живеели там. През нощта тримата излезли и започнали да оглеждат къщите на
ул.”***” в с.П., като били взели ножица за рязане на арматура. Така стигнали до
имота на св.Ц. ***. Подс.П. махнал едно от стъклата
на къщата и от там влезли вътре. Взели 10бр. вилици, 7бр. лъжици, 2бр. лозарски
ножици и едно менче, които вещи сложили в куфар, който намерили там. Излезли
навън и продължили да вървят по същата улица. Стигнали до къщата на св.Н. ***. Входната
врата била заключена с катинар. Един от подсъдимите срязал катинара с ножицата
и така проникнали вътре. След това със сила бутнали входната врата на къщата и
тази на избеното помещение. От къщата и мазата взели 3 бр. удължители по 15м,
водопроводни тръби ¾ цола. Изнесли вещите навън и продължили по улицата.
Стигнали до другата къща на св.Н. ***. Отново с помощта на ножицата един от тях
срязал катинара на входната врата и така влезли вътре. Със сила блъснали
вратите на избеното помещение и вратите вътре в къщата като започнали да търсят
метални предмети, които по-късно щели да предадат за отпадъци. Взели 1
захранващ кабел от телевизор, един
захранващ ел. кабел от печка, удължител 40м и бронзово кранче за чешма с 2м
водопроводна тръба към него. Занесли всички вещи в къщата на А., като изгорили
изолацията на взетите кабели и ги сложили в чували. През следващите дни, подс-.З. се обадил на свой познат – св.С. Н., който
притежавал л.а. “Сеат толедо”
с рег. №**** и го помолил да закара вещите до
пунктове за изкупуване на метали. Подсъдимите П. и З., заедно с А. и св.Н. на
22.01.2011г. предали отнетите вещи описани по-горе в пункт за изкупуване на
метали в гр.Разград на ул.”Перистър” със закупчик св.С..
За предаденото количество издал ПИС №29922/22.01.2011г. на името на подс.П..
От
заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на отнети
вещи от имота на св.Н. възлиза на 110лв, а от имота на св.Ц. – на стойност
30лв.
В
средата на месец януари 2011г. подс.П. *** с подс.Д., като го попитал дали иска да изкара набързо пари. Подс.Д. се съгласил и същата вечер подсъдимите Д., П. и З.
с А. отишли в къщата на последния в с.П.. Там пили алкохол, след което
вечерта излезли и тръгнали да оглеждат
за необитаеми къщи в селото. Стигнали до имота на св.М., който живеел в
гр.София. Всички влезли в двора, като прескочили оградата и след това започнали
за вадят тухли от стена на постройката, при което се получил отвор. През него
влезли вътре в къщата и взели 50м кабел СВТ 3х4+2,5 кв.мм. и 20м. кабел СВТ
3х10+6 кв.мм, след което излезли навън с вещите и отишли до друга къща собственост
на св.К. ***, която не живеела в него. Един от тях срязал с ножица, която носел
двата катинара на входните врати, след което един от подсъдимите влязъл вътре и
подавал на останалите метални вещи, които взели от къщата и от работилницата,
чиято входна врата заключена с катинар отворили по същия начин. От имота на св.К.
подсъдимите взели следните вещи: 1 бр.
тенджера
От
заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на вещите
от дома на св.М., възлиза на стойност 310 лв., а от дома на св.К. – на стойност
333лв.
След
разкриване на деянието с протокол за доброволно предаване св.К. предала на
служител на РУП-Разград, 2 бр. катинари със срязани
халки и 1бр. метална халка срязана от вратите на къщата и.
С
протокол за доброволно предаване Н. А. предал на органите на полицията,
ножицата с която са били рязани катинарите както и: 1 бр. алуминиев съд с вместимост около
С прот.
определение от 12.09.2006г. по нохд №517/2006г. на РС-Разград, подс. Д. е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.197 т.3 във вр с чл.195 ал.1
т.5 от НК, като му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване на основание чл.66
ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години.
Подс.П. е осъждан със седем влезли в сила съдебни акта,
като последните му наложени ефективни наказания лишаване от свобода в размер на
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява
от показанията на свидетелите Ц., Н., П. и С., както и от приобщените
по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите К., М.,
С.С., С.С., С.Н., заключението на оценъчна експертиза, протоколи за доброволно
предаване от 10.02.2011г и 08.02.2011г., ПИС с №29922
от 22.01.2011г., договор за покупко-продажба и декларация, характеристична
справка, копие от сметка, веществените доказателства - 1 бр. ножица за рязане на арматура, 1 бр. алуминиев
съд с вместимост около
От
съществено значение са показанията на св. С., пред когото подсъдимите са
признал за извършването на деянията и са посочили мястото и начинът на
извършването. Показанията на този свидетел се допълват от показанията на свидетелите
С.С., П. и С. – закупчици в пунктове за изкупуване на метали, а също така и
признанията на подсъдимия П., дадени в с.з. и признанията на подсъдимите Д. и З.
пред св.С.С..
Относно
вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св.Х.Ц.,
Н.Н., Р.М. и М.К., които установяват, че липсващите вещи са тези за които е
повдигнато обвинение на подсъдимите. Именно част от тези вещи – медта от
обгорения кабел, който взели от имота на св.Н., подсъдимите З. и П. предали в
пункта на св.С.С., за което им издал ПИС №29922/22.01.2011г. В пунктовете със
закупчици свидетелите П. и С., са предадени от тримата подсъдими като отпадъци
вещите, които взели от имота на св. М. и св. К.. Чрез показанията на св.С.С. се
установява, че извършители на кражбата са тримата подсъдими, които са го завели
и до пунктовете, където са продали вещите за отпадъци. Относно приетата
стойност на вещите, съдът се позовава на заключението на вещото лице по оценъчната
експертиза, което заключение е компетентно, обосновано и пълно. Показанията на
цитираните свидетели са логични, последователни, подкрепящи се от останалите
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С
деянията си подсъдимите Д., З. и П., са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 т.4 пр.2,
т. 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като подс. Д. и по т.7 на чл.195
от НК, а подс. П. по чл.196 ал.1 т.2 от НК, тъй като на неустановени дни през периода от 01.01.2011г. до
20.02.2011 г. в с. П., в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор като съизвършители помежду си в различно съучастие, като
случаят не е маловажен чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот и чрез използване на техническо средство - ножица за арматурно желязо,
са отнели процесните вещи, без съгласието на
собствениците им с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. Д. е действал в условията на повторност, а подс. П. в условията на опасен рецидив. Подсъдимите, са отнели посочените вещи,
без съгласието на собствениците, като по този начин, са ги лишили от владение
върху същите, и са установили свое владение върху отнетото. С изнасянето на
посочените вещи от имотите на свидетелите Ц., Н., М. и К. и отдалечаването от
мястото на престъплението, е прекъснала фактическата власт на собствениците,
установявайки своя трайна власт върху предметите на деянието.
Подсъдимите
са използвали сила, за да отворят вратите в имота на св.Н. и са извадили тухли
от постройка в имота на св. М., за да се получи отвор и така си осигурили
достъп до вътрешността на имотите на тези свидетели, с което са осъществили
квалификацията на чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Видно
от данните по делото, при деяния от двата имота на св.Н., в имота на св.К.
подсъдимите са използвали ножица за арматурно желязо с която са срязали катинара на входните врати, за да
осигурят достъп до вътрешността, като по този начин са осъществили квалификацията
на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК. Тримата подсъдими са действали задружно в
различно съучастие като съизвършители - всеки от тях е участвал в изпълнението
на престъплението, като преди това се уговорили за извършването им и по този
начин са осъществили квалификацията на чл.195 ал.1 т.5 от НК.
Разглежданата
престъпна дейност на подсъдимите следва да се определи като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК– налице са няколко деяния, които
осъществяват поотделно различни състави
на едно и също престъпление,
извършени в кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, извършени са при пряк умисъл.
Подс. Д. е осъществил квалификацията “повторност”, предвид
осъждането му посочено по-горе, за извършено такова деяние, което не е
маловажен случай, като деянието по
настоящото дело е извършено в срока по чл. 30 ал.1 от НК. Подсъдимият П. е
осъществил квалификацията “опасен рецидив”, по смисъла на чл.29 ал.1 от НК,
която се обуславя от посочените му по -
горе осъждания, които са за тежки умишлени престъпления, като му е
наложено наказание лишаване от свобода повече от година и при това ефективно и процесните деяния са извършено в срока по чл.30, ал.1 от
НК.
От
субективна страна подсъдимите са
действали при пряк умисъл – съзнавали са
обществената опасност и противозаконността
на действията си, предвиждали е общественоопасните им последици и са целели
настъпването на тези последици. Намеренията им са били противозаконно да
присвоят отнетите вещи, видно от последващите им действия по продажбата им.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимите,
съдебният състав отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
което определи наказанието на всеки един от подсъдимите при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита за всички подсъдими
техните признания още на досъдебното производство и
съдействието им на полицейските служители което е довело до разкриване на
деянията, не особено високата стойност на отнетите вещи, за подс.П.
изразеното съжаление, за подс.З. и чистото съдебно
минало. Като отегчаващи такива, намира високата обществена опасност на
деянието, не възстановените имуществени вреди, наличието на квалифициращи
признаци при извършване на деянието. В случая макар и не повече като брой, но с
по-голяма тежест съдът отчете наличието на смекчаващите обстоятелства, тъй като
намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. Предвид на което съдът намира, че на подсъдимите следва да се наложи наказание под минимума предвиден
в закона, което е съобразно с целите на чл.36 от НК. Като съответно на деянието
на подс. З., намира такова от 6 месеца лишаване от свобода, за подс. Д. – 10 месеца лишаване от свобода и за подс.П. –
Основателни
и доказани са предявените граждански искове. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От деянието на
подсъдимите З. и П., са били причинени на пострадалия Р.С.М. имуществени реди в
размер на 310,10 лв, а от деянията на тримата
подсъдими на пострадалия Н.М.Н., са били причинени имуществени вреди в размер
на 110 лв
Неоснователни
са възраженията и доводите на защитата, че така предявените граждански искове
не следвало да се уважат, щели да се нарушат правата на подсъдимите, тъй като с
тях е участвало друго лице, /Н.А.-невменяем/ който следвало да носи гражданска
отговорност с останалите подсъдими, като в един граждански процес, същите
следвало да са необходими другари. Не била посочена и начална дата от която се
иска обезщетението. На първо място, предявените граждански искове от пострадалите
са допуснати от съда за съвместно разглеждане, тъй като молбите отговарят на
изискванията на НПК – предявени са от пострадали от деянията лица, посочен е
размерът на исканото обезщетение и са посочени лицата - подсъдимите, срещу
които са предявени. Непосочването на начална дата
като момент, от който се иска обезщетението от страна на пострадалите, не е
основание за недопускането на претенциите им, тъй като не са поискали да им
бъде заплатена и законната лихва, която следва от деня на увреждането /времето
на извършване на престъплението/ Поради тази причина и съдът не е постановил
осъждането на съответните подсъдими, да заплатят и законната лихва, тъй като не
е била поискана – недопустимо е служебно присъждане на законната лихва. На
следващо място, неучастието в делото на лицето Н. А. /който бил необходим
другар и също носел гражданска отговорност според защитата/, по никакъв начин
не нарушава правата на подсъдимите. Подсъдимите не са необходими, а обикновени
другари в гражданския процес, като такъв е и евентуално Н.А.. Увреденият има
право на избор към кого да насочи иска си за обезщетяване. Именно това следва
от солидарната отговорност на подсъдимите съгласно чл.53 от ЗЗД. По смисъла на
чл.122 от ЗЗД увредените в случая лица, могат да искат изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците и предявяването на иск срещу
солидарно задължените в случая подсъдимите, не засяга правата спрямо друго
задължено лице. В този смисъл не е налице нарушаване на правата на подсъдимите
в какъвто смисъл са доводите на защитата.
Веществените
доказателства, следва да бъда отнети в полза на Държавата на основание чл.53
ал.1 от НК.
С
оглед изхода на делото, подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските по делото.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: