МОТИВИ към Присъда № ***г.

по НОХД №***г. на РС – Р.

Обвинението е повдигнато срещу С.И.Х. ЕГН **********, за това, че за периода ***г. в гр. Р., в Република Б. и град К., Република А., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у С.О. от гр. Г. Република А. и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10815,73 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Х. да бъде наложено наказанието предвидено в закона.

Защитата на подсъдимата пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и липса на умисъл в подсъдимата за извършване на деянието.

Подсъдимата Х. дава обяснения по обвинението, като твърди, че е невинна и моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата С.И.Х. – родена на *** ***, жител и живуща ***, български гражданин, с начално образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

През м. Февруари ***г. подс. Х., по неустановен начин, най-вероятно по интернет открила телефонен номер на пицария, находяща се в Р А. и стопанисвана от фирма собственост на семейството на австрийския гражданин от турски произход О.С. Тя изпратила кратко текстово съобщение от мобилен телефон, с което молела за обратно обаждане. Съобщението било препратено от работник в пицарията на моб. телефон на св. С., който отговорил с обратно позвъняване, като считал, че се касае за негов познат, изпаднал в затруднение в България. Насреща обаче му се обадила подс. Х., която му казала, че е много зле в България и иска да отиде при него на работа. Св. С. се уверил, че подс. Х. владее свободно турски език и решил да я вземе на работа в пансиона, който стопанисвала фирмата на семейството му в А. Така на ***г. св. С. извършил самолетна резервация на името на подс. Х. за пътуването й от гр. С. до гр. В., като на същата дата, след увещания от страна на Х., че й трябват пари за път от гр. С /където живеела по нейни думи/ до гр. С., й превел от гр. К., Р А., по системата „ У.” сумата от 330евро. Тази сума подс. Х. лично получила в офис на „ Б.” ЕООД – Р.с превод ***г. След като получила парите, подс. Х. отново се обадила на св. С. и му заявила, че не може да отпътува за А., защото от дълго време не била плащала здравни осигуровки и по тази причина граничните власти на летище С. няма да я пуснат да замине. За целта св. С. трябвало да й изпрати 2500евро, които щяла да покаже на границата, за да може да се качи в самолета, и които пари щала да му предаде веднага след като пристигне в гр. В.. Св. С. не бил наясно с българското законодателство и след като вече бил поел ангажимент към подс. Х. относно пътуването й до А., на ***г. отново по системата „ У.” й превел сумата от 2500евро, която подс. Х. лично получила в офис на „ Б” ЕООД – Р. с превод ***г. Въпреки, че изначално подс. Х. нямала никакво намерение да пътува по къкавто и да е повод до Р А., тя отново се обадила на св. С. и му заявила, че сумата от 2500евро й била отнета от служители на летище С., които искали от нея да им представи и сума в размер на 2700евро, с което да установи, че има средства да финансира престоя си в Р А.. Св. С. отново на ***г. пак по системата „ У.” направил паричен превод на подс. Х. в размер на исканите от нея 2700евро, които тя лично получила в офис на „ Б.” ЕООД – Р. с превод ******г. След като получила тази сума, подс. Х. изключила телефона, от който се свързвала със св. С., като в последствие продължила да търси и осъществьява връзка с него от различни телефонни номера, като заявила, че след като получила последната сума била нападната на летището, пребита и ограбена, включително и парите, които й изпратил св. С. и продължила с настоятелните си молби, С. да й изпраща още пари за лечението на родителите й. В крайна сметка подс. Х. така и не отпътувала за Р А.. При това положение св. С. основателно се усъмнил, че е станал жертва на измама и предприел необходимите действия пред компетентните австрийски и бълтарски власти за изясняване на случая.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебносчетоводна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че общата стойност на паричните преводи, извършени от св. С. и получени от подс. Х. е в размер на 10815,73лв.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебнопочеркова експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че подписите за „ Клиент” в бланки за превод на суми по системата „ У.” с №№ ******г. , ******г. и ******г. са положени от подс. Х.. Подписите за „ Декларатор” в двете декларации по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5,т.3 от ЗМИП от ***г. са положени от подс. Х., саморъчните текстове в тези декларации са изпълнени от едно и също лице, но това лице не е подс. Х.. В графа „ произход” на Декларациите е вписано „ за лечение”.

Подсъдимата С.Х. е неосъждана, пенсионер по болест с призната нетрудоспособност – 75% с ЕР № ***г. на ТЕЛК при МБАЛ „ Св. И. Р.” – Р. с приложени епикризи.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Юм. С. / приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК/, Г. Х., Ю. Ю., Ем. А., Хр. Х., от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, от заключението на вещото лице по назначената съдебнопочеркова експертиза, от заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебнопочеркова експертиза. От писмените доказателства: бланки за превод на суми по системата „ У.” с №№ ******г. , ******г. и ******г., две декларации по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5,т.3 от ЗМИП от ***г., Справки за ползватели на мобилни телефонни номера от мрежата на „ Космо България Мобайл”, Автобиография, Справка за съдимост на подсъдимата, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Показанията на св. С. са последователни, логични и непротиворечиви. Твърденията му обективират началния момент на деянието – възбуждането на заблуждение ***г. денят, когато мотивиран от подс. Х. е наредил превод за сумата от 330евро в гр. К., Р А.. Именно молбите на подс. Х. за помощ за тежката ситуация, в която се намира в България и обещанието й да започне работа в семейната фирма на св. С., за да възстанови сумата изпратена й за път са се оказали достатъчни да мотивират О.С. да се разпореди в полза на подсъдимата със свое имущество. В последствие на ***г. и на ***г. подс. Х. е поддържала това заблуждение у св. С., че ще отиде в пансиона стопанисван от семейната фирма на С., за да работи и да му върне всички пари изпратени й от него за отпътуването й до Р А.. От действията и поведението на подс. Х. се налага единствения извод, че същата изобщо не е имала намерение да пътува по каквато и да е причина за Р А., в този смисъл съдът цени и показанията на останалите свидетели по делото. По този начин съдът тълкува, като несъстоятелно и твърдението й, че парите са получавани с цел лечение, защото видно от приложените Епикризи по делото се установява, че към момента на извършване на деянието подс. Х. не се е лекувала в лечебно заведение, което да налага разходи на стойност над 10 000,00 лв. От друга страна безспорно по делото се установява, че подс. Х. лично е получила и разпоредила с парите преведени й от св. С., като това е била единствената й цел – да се облагодетелства неправомерно за чужда сметка, като за целта е въвела и поддържала заблуждение у последния, че ще започне работа в Р А. и ще възстанови получените от нея суми.

Досежно възраженията на защитата на подс. Х., че обвинението се крепи единствено и само на показанията на пострадалото лице – Ю. С., съдът намари същите за неоснователни. Показанията на св. С. ценени самостоятелно, съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви. Ценени в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът ги намира за достоверни. Свидетелите разпитани по делото заявяват, че или са в родствени или приятелски връзки с подс. Х., т.е. познават се много добре. Видно от Справки за ползватели на мобилни телефонни номера от мрежата на „Космо България Мобайл” се установява, че телефонните номера заявени от св. С. са именно на тези свидетели, а по делото няма данни те да са влизали в контакт с него, което налага извода, че са предоставили телефоните си на подс. Х. в противовес на техните твърдения. От друга страна в Протокол за претърсване и изземване от *** г. /л.188-189 от ДП/, подс. Х. заявява, че е контактувала със св. С. от моб. телефон „Н.”, който изхвърлила след като била извикана в „ Полоция” – та. Не на последно място имотната облага в следствие на деянието е настъпила директно за подс. Х.

Съдът намира, че са налице преки доказателства – показанията на св. С., 3 бр. бланки за парични преводи, 2 бр. декларации и достатъчно косвени такива - Справки за ползватели на мобилни телефонни номера от мрежата на „ Космо България Мобайл”, заключения на вещи лица по назначени и извършени съдебни експертизи, показания на свидетели, които по категоричен и безспорен начин доказват извършеното от подс. Х. престъпление.

Съдът не цени преводи на кратки текстови съобщения и оптичен диск, защото не са събрани по предвидения в НПК ред.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата С.И.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна - за периода ***г. в гр. Р., в Република Б. и град К., Република А., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага С.Х. е възбудила и поддържала заблуждение у С.О. от гр. Г. Република А. и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10815,73 лв.

Подсъдимата Х. въвела и поддържала заблуждение у О.С., че има желание да отиде и да работи във фирма на неговото семейство, като за целта трябва да й изпрати пари на обща стойност 10815,73 лв., които ще му възстанови след като почне работа във фирмата. За да въведе св. С. в заблуждение подсъдимата е използвала твърдение, което не отговаря на истината, че ще отиде да работи в Р А.. След първоначалното въвеждане в заблуждение на св. С. то е поддържано, чрез твърдения, че е възпрепятствана да замине един път поради обстоятелството, че не е заплащала здравни вноски в размер на 2500евро и в последствие, че трявба да представи доказателства /пари/ пред българските гранични власти, че има средства за престоя си в Р А. в размер на 2700евро.

Самото деяние осъществено от подс. Х., с оглед високата степен на обществена опасност, както на деянието, така и с оглед личността на подсъдимия, следва да бъде квалифицирано като немаловажен случай. Деянието е извършено през непродължителен период от време – два дни, то осъществява двете проявни форми на извършване – въвеждане и поддържане на заблуждение по отношение на едно лице – св. С. и по тази причина следва да бъде квалифицирано като извършено в условията на продължавано престъпление.

От субективна страна - подсъдимата Х. е действала при условията на пряк умисъл, като е знаел, че възбужда и поддържа заблуждение в св. С., съзнавала е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването на тези последици - да възбуди и поддържа възбуденото заблуждение и да получи от това имуществена облага за себе си, като е постигнала целта си.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимата Х. за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата и желанието да се облагодетелства неправомерно без полагане на труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не е налице и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в размер под средния, предвиден в Закона – две години „лишаване от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, с оглед на факта, че подс. Х. е неосъждана. От друга страна, налице е една престъпна упоритост у подсъдимата, през непродължителен период от време да осъществява двете проявни форми на деянието, демонстрирайки явно незачитане на Закона и общочовешки морални ценности, което следва да бъде санкционирано. Изтърпяването на определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок, като подходящ такъв съдът намира – 4 години, което би осъществило възпираща роля по отношение личността и поведението на подсъдимата.

По разноските по делото:

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Х. да заплати по сметка на Републиканския бюджет разноските по досъдебното производство в размер на 150,00лева, а по сметка на РРС сумата от 65,00лева, представляващи разноски по съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: