МОТИВИ

към Присъда № 229/20.04.2012г. постановена по НОХД № 157/2012 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е повдигнала обвинение срещу М.Р.А., роден на ***г***, жител и живущ ***, с българско гражданство, образование – 6 клас, неженен, неосъждан, ЕГН **********,

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 09.11.2011г. в гр.Цар Калоян, е унищожил противозаконно чужда движима вещ – купа с люцерна на стойност 350 лева, собственост на Ш.С.А. *** – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В съдебно заседание РРП поддържа обвинението.

Частният обвинител и неговия повереник поддържат обвинението.

Пострадалият бе конституиран в качеството му и на ГИ, като бе приет за съвместно разглеждане предявеният от ГИ срещу подсъдимия ГИ за заплащане на сумата от 350 лв представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 09.11.2011г до окончателното изплащане на сумата. Пострадалият претендира и заплащане на сумата която е изплатил за адвокатско възнаграждение на повереника си.

Защитникът, моли за минимално наказание.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си и изразява съжаление за стореното.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Обв.А. работел като **** в гр.Цар Калоян. Той се познавал с пострадалия А. от около една година. През лятото на 2011 година А. минал покрай имота на св.А., при което между двамата възникнал скандал , понеже свидетеля не искал обвиняемия да прекарва стадото си покрай имота му. Обв.А. се ядосал и решил да запали купите със сено на А., които се намирали на поляната пред дома му. Така на 09.11.2011г., около 19.00ч. обв.А. отишъл до купите и посредством запалка подпалил една от тях, след което си тръгнал. Малко след това, пострадалия и св.Х.А.,***, забелязали, че една от купите със сено гори. Обадили се на тел.112 и в резултат на своевременната намеса на св.Т. – **** в гр.Цар Калоян, огъня бил локалилизиран и потушен, като по този начин не се е допуснало неговото разпространение.

Видно от заключението на назначената пожаро-техническа експертиза, на база материалите по досъдебното производство и анализа на обстоятелствата било установено следното:

1.Базирайки се на липсата на възможни технически причини, по времето на възникване на пожара / в тъмната част на денонощието/, както и на факта, че пожарът е възникна в купа със сено с неограничен достъп до нея, може да се направи обоснован извод, че пожара е възникнал в резултат на умишлени действия.

2.Пожарът не представлявал опасност за намиращите се в съседство недвижими имоти, но намиращите се до горящата купа със сено – купи с царевичак, са били реално застрашени от опожаряване.

Видно от заключението на назначената дактилоскопна експертиза,

По пластмасовата бутилка с надпис „Разредител АМД” иззета при огледа на местопроизшествието, не са установени годни дактилоскопни следи за провеждане на сравнително изследване.

В купата се съдържа събирана люцерна от 5 дка.

Видно от заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза стойността на една купа с люцерна от посоченото количество възлиза на 350лв.

При така описаната фактическа обстановка обв.М.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство обв.М.Р.А. се признава за виновен и дава подробни обяснения.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите Ш.А. /л.26-27/, Х. А. /л.28-29/, Т. Т. /л.30-31/, М.М. /л.32-33/, пожаро-техническа експертиза /л.35-39/, дактилоскопна експертиза /л.44/, съдебно-счетоводна експертиза/л.47-49/.

Смекчаващи вината обстоятелства – са чисто съдебно минало, и дадените самопризнания още на досъдебното производство, изразената самокритичност чрез съжаления за деянието, добрите характеристични данни, тежкото финансово положение.

Отегчаващи вината обстоятелства – общоопасния начин за унищожаването на процесната купа.

Относно наложеното наказание.

Съдът, с оглед изключителния превес между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1г. и 6м., което е далеч под средния размер, и се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско наказание от така определеното, не би постигнало целите на чл. 36 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

За наказанието лишаване от свобода съдът счете, че не се налага реалното му изпълнение. Подсъдимият до този момент не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което е оправдано очакването целите по чл. 36 от НК да се изпълнят, без да се налага ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Налице са и обективните предпоставки за приложение на института по чл. 66, ал. 1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

По гражданския иск.

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен. Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението.

Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Вредите, по делото, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.

По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.

Размерът на предявения граждански иск от ГИ не надхвърля размера на причинените вреди.

Съобразно изхода на делото съдът намери предявения граждански иск от страна на ГИ против подсъдимия за основателен и доказан.

Ето защо, на основание чл. 45 и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, РРС осъди подсъдимия да заплати на ГИ сумата от 350 лв., обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 09.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът на осн. чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, осъди подсъдими да заплати на ЧО/ГИ и сумата от 180 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на повереника на ЧО/ГИ

На основание чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС и сумата от 50 лв. представляваща дължима ДТ върху уважения граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата, сумата от 130.88 лв., представляваща разноски направени на досъдебната фаза на делото.

По доказателствата.

Постановено бе и унищожаването веществените доказателства по делото, по аргумент на чл. 150, ал.1, пр.2 ПАРОАВАС /в този смисъл и Решение № 24 от 23.03.2011г. на Окръжен съд –Разград по ВНОХД № 52/2011г./, тъй като са без стойност.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/