МОТИВИ към Присъда №  207/18.04.2012г.

по НОХД № 162/2012г. по описа на Районен съд – Разград

 

Обвинението е повдигнато с обвинителен акт от РРП срещу Р.Н.Н. – родена на ***г***, настоящ адрес: с. ****, ул.”*****” № ***, български гражданин, националност - турска, с начално образование, работи като общ работник, неосъждан, ЕГН **********,

 

В ТОВА, ЧЕ:

 

   В периода от 15.04.2011г. до 18.04.2011г. в с.*****, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – щанга и гаечен ключ, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 400 литра дизелово гориво на стойност 984 лв.  лева от владението и собственост на ЗК ”Гороцвет” представлявана от председателя й В.С.В. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1  във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

           

   

В съдебно заседание РРП поддържа повдигнатото обвинение.

Защитникът намира обвинението за недоказано по несъмнен начин, поради което моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият признава, че е извършил кражбата на 400 литра дизелово гориво от ЗК “Гороцвет”, но твърди, че не е сторил това сам и изразява недоволство от факта, че само срещу него е било повдигнато обвинение.

 

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Обв.Р.Н.Н. ***. През м.април 2011г. той решил да извърши кражба на дизелово гориво с цел да си набави средства.

1.Така една вечер за времето от 15.до 18.04.2011г. той взел празни туби и отишъл до стопанския двор на ЗК ”Гороцвет” с.Гороцвет. Знаел че в двора се намира цистерна пълна с дизелово гориво за нуждите на кооперацията. Той се качил върху цистерната. С помощта на щанга разбил катинара на капака в горната част и с гаечен ключ развил болтовете. След това започнал да пълни дизелово гориво с помощта на кофа вързана със сезал и след  да го излива, чрез фуния в тубите. Пълните туби пренесъл в гората.

2.На следващата вечер през същия период той отново отишъл с празни туби и кофа, и напълнил отново по същия начин определено количество дизелово гориво, което впоследствие пренесъл в гората.

3.На следващата вечер пак през същия период от 15.04. до 18.04.2011г обвиняемия отишъл за трети път с празни туби и ги напълнил по същия начин, след което ги пренесъл в гората.

Общо при трите си деяния обв.Н. източил 400л. нафта, след което се разпоредил със същата по неустановен по делото начин.

Обвиняемия е извършил три отделни деяния през непродължителен период от време при еднородност на вината и една и съща фактическа обстановка които съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

 

По доказателствата.

Вещото лице, изготвило съдебно – икономическата експертиза, е категорично, че към момента на деянието литър от процесното дизелово гориво е струвало 2.46, лв, респективно стойността на  400 литра от същото е 984 лв.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза:

 Освидетелстваният Р. У. Н. не се води в регистрите на ОПП-гр.Разград.

Психиатричното изследване установи, че освидетелствания Н. страда от Лека умствена изостаналост.

Проведеното съдебно-психиатрично изследване установи данни за когнитивен дефицит, но запазени базисни годности за социално функциониране, поради което, освидетелстваният може да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.

Може да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни  обяснения за тях.

Може да носи наказателна отговорност за деянията си.

 

         Обвинението се доказва от обясненията на подсъдимия /частично/ показанията на свидетелите В.В., А.И., Г.Ш., И.Д., А.И., А.А., дадени в о.с.з. и прочетените по реда на чл. 281, ал.5 НПК, както и от показанията на св С. С. И Н. К., протокол за оглед, справка за съдимост, съдебно психиатрична експертиза, съдебно-оценъчна експертиза и други писмени документи.

В частта в която подсъдимият сочи, че е извършил кражба на процесното гориво, обясненията му се подкрепят от останалия събран доказателствен материал в т.ч. и протокол за оглед на местопроизшествие, поради което в тази им част съдът ги кредитира с доверие. В частта им относно съучастници и начин на разпореждане с предмета на престъплението, като изолирани от останалия доказателствен материал, съдът не ги кредитира с доверие.

С оглед така събраните доказателства в хода на разследавнето, се установява, че с деянието си при пряк умисъл  обвиняемия Р.Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по   чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1  във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

 

По разпитите на свидетели – полицейски служители.

Независимо, че част от свидетелите са полицейски служители, показанията им са процесуално допустими.

 Съгласно константната практика на ВКС, няма пречка да бъде разпитан в качеството му на свидетел, полицейски служител извършвал извън процесуални действия, в т.ч. същият да свидетелства и за признанията които е направил подсъдимия /вж. Решение № 423 от 19.11.2009г. по нак. д. № 367/2009г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 година, ВКС II н. о.,  Решение № 33 от 5.03.2008 г. на ВКС по к. д. № 632/2007 г., I н. о., Решение №  179 от 17.07.2009 г. на ВКС, ІІ н.о.,  по н.д. № 156 по описа за 2009 г., Решение  № 337 от  18 ноември 2009год. на ВКС, ІІІ н.о. КНОХД № 341/09,  Решение №  266 от 04.06.2009г. на ВКС, II наказателно   отделение, наказателно дело № 243/2009година, Решение № 423 от 19.11.2009г. по нак. д. № 367/2009г. на ВКС, I н.o./

 

Както е прието и в правната доктрина /вж. проф. д-р Маргарита Чинова, „Новите положения на досъдебното производство по НПК”, издателство „Сиела”, 2007г., стр. 125-126/, игнорирането на свидетелските показания на полицейски служител, поради явната им заинтересованост от установяване на обвинителни доказателства, когато не почива на обективни данни, съставлява дискредитиране на свидетелски показания по абстрактна теза и е в разрез с изискванията  за закона Р – 176-200 – І н.о./. Полицейските служители, когато не са участвали като разследващи органи, могат да установяват като свидетели всички фактически данни, които лично са възприели, включително и тези, които представляват извън процесуални изявления на други лице, дори когато същите са придобили процесуално качество /Р-1114-2006- ІІ н.о./. Няма пречка полицейските служители, които са извършили проверка, да бъдат разпитани по същото дело като свидетели, относно факти и обстоятелства, свързани с проверката. Тези служители с факта на извършване на проверката, която цели да изясни съществуват ли достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство, не придобиват качество на процесуални субекти, за да важи за тях забраната, че не могат да бъдат свидетели / Р-310-2000-ІІ н.о/. За това отказа да се разпита като свидетел полицейски служител извършвал извън процесуални действия, е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правата на страните /Р- 402-2002- ІІ н.о., Решение № 891 от 14.03.2005 г. по Н. Д. № 487/2004 г., III н. о. на ВКС, Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2004 г., Решение № 89 от 20.04.2001 г. по н. д. № 3/01 г., III Н. О. на ВКС, Публикувано: Сборник "Съдебна практика наказателна колегия 2001", пор. № 83 и Р- 983-2005 ІІІ н.о./.

Както е ВКС вече е имал повод да посочи в Решение № 1 от 20.II.1995 г. по н. д. № 554/94 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов, Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1995 г., стр. 1, извънпроцесуалните изявления на гражданите не са доказателствено средство, а доказателство. Ако са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по съответния ред, включително със свидетелски показания.

Следва да се изтъкне и че ВКС е имал повод да посочи, в Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о., докладчик съдията Елена Авдева, че Законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица.

 

По оставените без уважение искания по доказателствата.

Вярно е, че по принцип всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право да изисква от съда, който разглежда делото по същество, да събира доказателства, ползващи неговата защита (вж. чл. 55, ал. 1 НПК). Недопустима обаче е злоупотребата с това право. На събиране подлежат само онези доказателства, които могат да допринесат за разкриване на истината относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Така и Решение № 434 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1015/2004 г. на ВКС, III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС РУМЕН НЕНКОВ, Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 10/2004 г.

Тези искания по доказателствата на страните, за които РРС прецени, че не биха способствали за разкриване на обективната истина бяха оставени без уважение.

Ако обаче, се приеме че РРС е допуснал процесуални нарушения оставяйки без уважение доказателствени искания на страните, то тези евентуални нарушения могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, тъй като Законът не прави разлика между реда за събиране и проверка на доказателствата на първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от 30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията Евелина Стоянова "Бюлетин на ВКС", бр. 1/2001 г., стр. 7/.

Върховният касационен съд, вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д. № 1005/2003г. І  н.о., “Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува съмнения за пълнотата на доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му от закона правомощия следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да връща делото в първостепенния съд.

ВКС вече е посочил в Решение № 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, че въззивния съд е инстанция, която не само има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства.

Както вече е посочено и в Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о., "Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., въззивната инстанция е втората, по-висша съдебна инстанция, която има правомощието да допълва доказателствените материали и да реши делото по същество. Тя не може да се позовава на липсата на достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд не са събрани достатъчно доказателства да разкриване на обективната истина, то тази констатация го задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите доказателствени средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо е връщането на делото на досъдебното производство или на първоинстанционния съд, тъй като  липсата на достатъчно доказателства е отстранима с оглед широките правомощия на втората инстанция, като решаващ съд по фактите.

 

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 1 до 10 г.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са – високата стойност на предмета на престъплението, наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство и продължителния период на извършването му. Отегчаващо отговорността обстоятелство представлява и факта че освен техническото средство по повдигнатото обвинение, подсъдимият е използвали и други технически средства – тубите  и кофата в които е пълнел горивото. Граматическото (основано най-вече върху значението на чуждата за българския език дума "техника"), логическото и систематическо тълкуване на текста позволява извода, че "техническо" е всяко създадено от човека средство (предмет), без използването на което в конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено. На така формулирания общ критерий отговарят и съдовете, чрез които се отнема някаква течност - също движима вещ по смисъла на вещното право и като такава възможен предмет на кражба. Вярно е, че пак според вещното право, именно съдовете, в които са поставени, обособяват течностите от останалите вещи, но в случая е отнет не резервоара с дизеловото гориво на процесния автобус, а е източена част от него в инкриминираните туби /така и  Решение № 528 от 8.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 349/2003 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов,    Бюлетин на ВКС, бр. 10/2003 г., стр. 13/. Само за пълнота на изложението относно понятието “техническо средство” следва да се отбележи, че маркуча също е техническо сродство /вж. Решение  № 432 от 28 октомври 2008 година на Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение по касационно дело № 433/2008  година/.

   Смекчаващи отговорността обстоятелства са – направените самопризнания, тежкото здравословно състояние, проявената самокритичност, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, тежкото семейно положение, тежкото имотно състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът, намери че наказание в абсолютния законов минимум -  Лишаване от свобода” за срок от 1 година се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. РРС счита, че едно по - ниско наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК. 

Дори и да се приеме, че горните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, или че някое от тях е изключително, то разпоредбата на чл. 55 НК в случая е неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните предпоставки за това – най - лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. В случая няма как да се приеме, че най-лекото предвидено в закона наказание ЛС за срок от 1г., се явява несъразмерно тежко.

Съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, тъй като прецени, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК.

По разноските:

На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия, да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 105.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство и сумата от 300 лв. за разноски направени в съдебната фаза на процеса.

По веществените доказателства.

Тъй като по делото няма спор, че собственик на вещественото доказателство – 1 бр. катинар е ЗК “Гороцвет”, съдът присъди  катинара да се върне на ЗК “Гороцвет”.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                                              /Атанас Христов/