МОТИВИ към Присъда № 195/11.04.2012г.

по НОХД № 220/2012г. по описа на Районен съд – Разград

Обвинението е повдигнато с обвинителен акт от РРП срещу Г.М.А., роден на ***г*** К., с постоянен адрес гр. Ц. К., ул.”Т.” № ***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

В ТОВА, ЧЕ:

На *** г. в гр. Р., е отнел чужди движими вещи: 1 брой портфейл от плат с надпис „Н.” на стойност 3,00 лева, 1 брой лична карта на стойност 22,50 лева, 1 брой дебитна карта, издадена от СЖ „Експресбанк” на стойност 7,90 лева, 1 брой европейска здравна карта на стойност 0,12 лева, банкноти с неустановен номинал на обща стойност 130,00 лева, 7 броя банкноти с номинал 50 евро и 1 брой банкнота с номинал 20 евро на обща стойност 723,66 лева, или всичко на обща стойност 887,18 лева от владението на М.Ш.Х. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание РРП поддържа повдигнатото обвинение.

Защитникът адв. Н. Г. от АК Р., акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства и моли за минимално наказание ЛС, чието изпълнение да бъде отложено за изп. срок по чл. 66, ал.1 НК.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си. Изразява съжаление.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Обвиняемият Г.М.А. и свид.М.Ш.Х. се познавали. На ***г. обв. А. посетил бистро „С.”, находящо се в гр. Р. на ул.”Б. Л.” № ***. Заведението е собственост на свид. К. З., управител на ЕТ „К. З.-гр. Р. При пристигане в заведението обв. А. попитал свид. З. дали може да консумира алкохол на вересия, но свидетеля му отказал. По-късно в заведението дошъл свид. Х., като двамата с обв. А. седнали на една маса. В заведението двамата употребили алкохол, който бил заплатен от свид.Х. По-късно двамата посетили ресторант „Д.” в гр. Р., където продължили да употребяват алкохол. В ресторант „Д.” обв.А. и свид.Х. били обслужвани от свид. В. М., работеща като барман-сервитьор. Свид.Х. вече бил повлиян от алкохола. В себе си свид.Х. носел един брой портфейл, в който имал лична карта, дебитна карта от СЖ „Експресбанк”, 1 брой европейска здравна карта, банкноти с неустановен номинал на обща стойност 130,00 лева, 7 броя банкноти с номинал 50 евро и 1 брой банкнота с номинал 20 евро. Около *** ч. свид. Х. станал да отиде до тоалетна, като оставил портфейла с намиращите се пари и вещи на масата. Обвиняемият А. използвал отсъствието на свид. Х. и обстоятелството, че същия бил пиян и взел портфейла, заедно с намиращите се в него пари и вещи. След това обвиняемият извикал таксиметров автомобил, управляван от свид. Е. Х., двамата качили свид. Х. в автомобила на Х. и го откарали в дома му в с. Б. Л. По пътя свид. Х. заспал, поради изпития алкохол и в с. Б. Л. се наложило да питат за адреса на който живее в селската кръчма. След като оставили свид.Х. в дома му, обв.А. и свид.Х. се върнали в гр. Р. При влизане в гр. Р. обв. А. попитал свид. Х., къде може да обмени пари от евро в левове и свид. Х. го закарал в заведение „Г.” в ЖК „О.”. Обвиняемият влязъл в заведението, а свидетеля го изчакал отвън, след което при излизането си от заведение „Г.”, обвиняемият му казал да го закара до бистро „С.” в гр. Р. Влизайки в заведението обв. А. видимо пиян седнал на една от масите в заведението. При идването на свид. З. обвиняемият извадил портфейл, в който имало банкноти в евро. Обвиняемият ги подал на свид. З., като му казал „вземи ги тези пари и ми ги пази”. Свид.З . преброил дадените му от обв. А. пари и установил, че същите са общо 320 евро – 6 банкноти с номинал 50 евро и 1 банкнота с номинал от 20 евро. След това обвиняемият А. продължил да употребява алкохол в бистрото, като черпел и други клиенти, намиращи се в заведението.

Тъй като същия ден обв.А. при пристигането си в бистро „С.” нямал пари в себе си и искал от свид.З. да консумира на вересия, то последния се усъмнил, че банкнотите, които му дал обв.А. по-късно същия ден са откраднати. Свид.З. се обадил на полицейския служител Т., като му съобщил за горните обстоятелства и го попитал дали има подадена жалба. Служителя на РУП-Р. проверил и установил, че свид.Х. *** за извършена кражба.

С протокол за доброволно предаване от *** г. свид. К. З. е предал на служител от РУП-Р. 6 броя банкноти с номинал 50 евро, както следва: ***; ***; ***; ***; ***; *** и 1 брой банкнота с номинал 20 евро – ***. С разписка от *** г. са върнати на пострадалия М.Ш.Х..

При определяне обема на обвинението РРП е допуснала нарушение на закона. Подсъдимият е бил привлечени към наказателна отговорност за кражба на вещи, в това число на документи - 1 бр. лична карта, 1 бр. дебитна карта, 1 бр. Европейска здравно осигурителна карта. Предмет на кражба могат да бъдат само движими вещи, които имат определена стойност като такива – парична, художествена, историческа или друга. В случая се изследва пазарната стойност на предмета на посегателство, а горните документи нямат такава. Абсолютно необосновано вещото лице е оценило всеки документ като заключението му в тази част не почива на никакви обективни критерии. За да се определи стойност на документите като предмет именно на кражба, следва те да могат да бъдат обект на гражданския оборот като стока. РРП не е съобразила това и неправилно е възприел оценката на експерта като е повдигнала обвинение срещу подсъдимия за кражба и на тези документи. Ето защо, относно обвинението на тези вещи - документи, на основание чл. 304 НПК подсъдимият бе признат за невинен и оправдан.

Процесното деяние относно останалите вещи се явява съставомерно, поради което подсъдимият бе признат за виновен и осъден.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

Така с деянието си при пряк умисъл обв.Г.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

Обвинението се подкрепя от: протокол за доброволно предаване /л.10/, разписка /л.11/, показанията на свидетелите К.З. /л.29-31/, Е.Х. /л.32-34/, В.М. /л.35-36/, М.Х. /л.37-39, 40-41/, оценъчна експертиза /л.43-44/.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок до 8 г.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са – високата стойност на предмета на престъплението, пияното състояние, както и предишните осъждания в т.ч. и санкцията по чл. 78а НК. Вярно е че относно осъждането му по НОХД № *** г. на РРС, е настъпила реабилитация по право. Следва обаче изрично да се отбележи, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение № 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията РУМЕН НЕНКОВ/.

Смекчаващи отговорността обстоятелства са – проявената самокритичност, тежкото имотно положение, обстоятелството че част от предмета на престъплението е възстановен, настъпилата реабилитация по предходното осъждане. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът, намери че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което е далеч под средния размер /4години, 1 месец и 15 дни/ и се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. РРС счита, че едно по - ниско наказание от така определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година.

Съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, тъй като прецени, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК.

По разноските:

На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия, да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 35.00 /тридесет и пет/ лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/