Мотиви към Решение № 211/20.04.2012г. постановено по АНД № 229/2012г. по описа на Районен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 375 НПК.

Разградска районна прокуратура е направила предложение на основание чл.78а,ал.1 от НК, да освободи от наказателна отговорност по ДП № В-240/2010г. по описа на ОД на МВР-Разград, вх.№ 1640/2010г. по описа на РП-Разград, обв.А.М.М.,***, за извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като му наложи административно наказание.

В открито съдебно заседание РРП поддържа Предложението си.

Защитникът сочи, че в случай че съдът признае обвиняемия за виновен, да му наложи адм. наказание в законовия минимум.

Делото бе разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.1 НПК.

РРС прие от фактическа и правна страна следното:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу А.М.М.,***, за това, че на 12.11.2009г. в гр.Разград е потвърдил неистина – че е загубил притежаваният от него български личен документ – лична карта, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за самоличност, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закон за българските лични документи /действащ към момента на деянието – 12.11.2009г./, се дава пред орган на властта - Началник група „БДС” при ОД на МВР-гр.Разград, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е загубил притежаваният от него личен документ – лична карта – престъпление по чл.313, ал.1 от НК – ЕИСПП № ПР.ГГТ21000279БФЮ.

Обвиняемият А.М.М. ***.

На неустановена дата в края на месец септември 2009г. обв.А.М. изтеглил кредит в размер на 200 лева от офиса на лизингова компания „Дръстър лизинг”-гр.****, който следвало да върне през следващите четири месеца, с месечна вноска в размер на 50лева.

Св. П. П. Д. работел през 2009г. като касиер в лизингова компания „Дръстър лизинг”-гр.****. Обв.А.М. не внесъл първите две вноски по кредита си, поради което бил потърсен от св. Пл. Димитров.

На 11.11.2009г. двамата се срещнали в гр. Исперих. Обвиняемият обяснил, че не разполага с парични средства и поради тази причина не си заплаща вноските. Обв. А. М. обещал да изплати целият кредит до една седмица и като гаранция за това предложил и дал на св. П. Д. личната си карта с №148820271,която свидетелят взел и оставил в офиса на лизинговата компания.

На следващият ден-12.11.2009г. обвиняемият отишъл в гр.Разград. Той попълнил писмена декларация, съгласно чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност за изгубен, откраднат,повреден или унищожен документ за самоличност, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от ЗБДС /действащ към момента на деянието – 12.11.2009г./ се дава пред орган на властта-началник група „Български документи за самоличност” при ОД на МВР-Разград за удостоверяване истинността на обстоятелството, че лицето си е загубило личната карта. В декларацията обвиняемият потвърдил неистина, вписвайки собственоръчно, че е загубил личната си карта, като знаел, че това не отговаряло на действителността. След това той подписал декларацията в графата „декларатор” и я представител на св. З. Т. И.-системен оператор в група „БДС” при ОД на МВР-Разград, която обявила личната му карта за „невалидна”.

Декларираната от обвиняемия като загубена лична карта останала в офиса на лизингова компания „Дръстър лизинг”-гр.****** до 20.08.2010г.,когато с протокол за доброволно предаване св. П. Д. я предал на служител на РУП-Исперих.

Същият ден служител на РУП-Исперих съставил на св.П.Д. АУАН с бл.№242920/20.08.2010г. /л.28/ за извършено от него нарушение на чл.11 от ЗБЛД, а именно, че на 11.11.2009г. в гр. Исперих взел в залог от обв.М. български личен документ - личната му карта с №148820271.За установеното нарушение, с наказателно постановление №346/24.08.2010г. /л.27/, на св. П. Д. била наложена глоба в размер на 50 лева.

Служител на РУП - Исперих съставил на обв. А.М. АУАН с бл.№242921/23.08.2010г. /л.26/ за извършено от него нарушение на чл.11 от ЗБЛД, а именно, че на 11.11.2009г. в гр. Исперих дал в залог на св.П. Д. български личен документ - личната си карта с №148820271.За установеното нарушение, с наказателно постановление №365/26.08.2010г. /л.25/, на обв. А.М. била наложена глоба в размер на 100лева.

От заключението на назначената по делото графическа експертиза е видно, че ръкописният текст в декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за самоличност от 12.11.2009г. и подписът срещу „декларатор” в нея, са изпълнени от обв.А.М.М..

Видно от установената по делото фактическа обстановка, с деянието си, при пряк умисъл, обв.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК.

Така с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.І от НК.

Обект на процесното престъплението са обществени отношения, свързани с т. нар. "лъжливо документиране". Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е загубил СУМПС.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено - подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

С оглед на изложеното, съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, освободи го от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а НК, му наложи административно наказание "глоба", в размер на 1 000 лв. Съдът приложи този институт, предвид че за горното умишлено престъпление е предвидено наказание до три години "лишаване от свобода" или "глоба". Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван досега от административна отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените щети от престъплението.

Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се реализират целите на същото, визирани в чл. 36 НК, като наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление по смисъла на чл. 35, ал.3 НК.

С оглед изхода от делото, обвиняемия бе осъден на осн. чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 72.20 лв. представляваща направени разноски в досъдебното производство.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/