Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт
по УБДХ срещу М.Ю.Б. ***, ЕГН **********, български гражданин, неосъждан,
безработен, образование основно, женен, за извършена проява на дребно
хулиганство.
Районна прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн.
чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК,
не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП – Лозница, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК,
не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Защитникът акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства и
моли в случай, че съдът признае нарушителя за виновен, то наказанието на същия
да не бъде “Задържане в структурно звено
на Министерството на вътрешните работи”.
Нарушителят сочи, че е бил пиян, поради което няма никакъв спомен за случилото се и изразява съжаление.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителите, съдът намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.04.2012г. след употреба на алкохол от страна на нарушителя възникнал семеен скандал между него и съпругата му Р. Б., в дома им в с. Ловско. Нарушителят се обадил на тел. 112, поради което бил изпратен полицейски екип от М. К. – Мл.ПИ при РУП Лозница и М. М. - ПИ при РУП Лозница. Нарушителят ги посрещнал на входната си врата и крещейки им искал номера на Ц. Ц. за да му се обади и оплаче от полицаите в гр. Лозница. Полицейските служители го попитали какъв е повода да поиска съдействие от страна на полицията, при което нарушителят им отвърнал, че има убийство и са дошли много късно. Излязла и съпругата му Р. Б. и се оплакала пред полицейските служители, че нарушителят я е набил, като й е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето и бъбреците. Била се опитала да се обади по телефона, но нарушителят й счупил и двата й телефона, след което самият той се е обадил на тел. 112 и е поискал съдействие от полицията. Полицейските служители, предупредили нарушителя, че ако отново бие съпругата си ще му бъде сътавен акт и ако се наложи ще бъде задържан. Тогава нарушителят започнал да се смее и попитал “как ще стане това”, “хайде някой да пробва”, след което хванал за ревера ПИ М. М. и започнал да го дърпа. Нарушителят успял да удари М., докато последния се опитвал да се обади на колеги за съдействие. След това, на нарушителя били поставени белезници. Тогава нарушителят започнал да псува М. К. “ще ти еба майката”, както и да го заплашва “ще те убия”. Казвал, че полицаите са боклуци, а относно началника на РУП – Лозница – Б. С. – “какъв е този Б. – ще го еба в гъза”.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на св. М. М., М. К. и Р. Б.
Липсват каквито и да е било доказателства по делото, които да противоречат на горепосочените доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира,
че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат
на което са нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска
степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл.
325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в
акта като нарушител и е налице умисъл
при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на
обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете лошите характеристични данни, пияното
състояние на нарушителя, че действията на били насочени срещу полицейски
служители, че действията му не са се ограничили само във вербална агресия, но и
във физическа такава.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отечете чистото съдебно минало, изразената
самокритичност чрез съжаление за извършеното, лошото здравословно състояние и
тежкото му имотно положение. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за
извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и
свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о.,
НК/.
Съдът наложи на нарушителя наказание “Задържане в структурно звено на
Министерството на вътрешните работи” за срок 13 денонощия, тъй като намери, че
същото се явява съответно на нарушението.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РРС счита, че при извършване на процесното деяние в идеална съвкупност са осъществени съставите на чл. 131, ал.2, т.4 НК, тъй като нарушителят ударил по дясната ръка полицейски орган М. С.М. – ПИ при РУП Лозница, при и по повод изпълнение на службата му.
Нарушителят е
осъществил и състава на чл. 144, ал.3 НК, тъй като се е заканил с убийство на М.
Н. К. - Мл ПИ при РУП Лозница.
Обстоятелството, че
нарушителят е санкциониран по административен ред – по УБДХ, не е пречка наред
с административните наказания да отговаря по общия ред за престъпление по чл.
131, ал.2, т.4 НК и чл. 144, ал.3 НК, чиито обективни и субективни елементи са
налице.
Както е пояснено в
Тълкувателното решение № 85/66 г. на ВС, ОСНК, административните наказания нямат сила на присъдено нещо по смисъла на
чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и не са пречка за ангажиране отговорността на виновно
лице за престъпление от общ характер, щом като деянието съдържа признаците на
престъплението.
Съгласно дадените указания
по тълкуване и прилагане на Закона с
Тълкувателно решение № 51 от 29.XII.1978 г. по н. д. № 50/78 г., ОСНК,
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 -
Това е изключение от общия принцип за недопустимост на
едновременна отговорност - наказателна и административнонаказателна, когато с
едно деяние се осъществяват престъпление и административно нарушение.
В тези случаи
чл. 23 и 25 НК са неприложими.”
Извън това в конкретния
случай, в частта за наложеното административно наказание, обект на защита са
обществените отношения, свързани с обществения ред, охранявани от УБДХ, а в
частта за наказателната отговорност по чл. 131, ал.2, т.4 НК, обект на защита
са обществените отношения, свързани с гарантиране телесната неприкосновеност на
полицейските органи при и по повод изпълнение на службата им, а по чл. 144,
ал.3 НК обект на защита е личната свобода.
Когато с едно деяние
неправомерно са засегнати различни правно защитени обществени отношения, така
че по отношение на единия обект на защита деянието е административно нарушение,
а по отношение на друг обект на защита същото деяние съдържа признаците на
престъпление, то може да бъде санкционирано едновременно и по административен
ред и по реда на НПК. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение № 348 от
29.05.1998г. на ВКС по н. д. № 180/98 г., II н. о., докладчик съдията Пенка
Томчева, Съдебна практика - Бюлетин на ВКС на РБ, кн. 7-8/1998 г., стр. 11/.
Относно престъплението по
чл. 144, ал.3 НК, следва да се вземат предвид указанията на ВКС по тълкуване и
прилагане на закона дадени с Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н.
д. № 47/89, ОСНК, Постановления и
тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 -
Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са
били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време.
Ето защо, за
извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на
заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал
с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.”
Поради гореизложеното, на
основание чл 6, ал.2 УБДХ, препис от материалите по делото следва да се изпрати
на Районна прокуратура Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/