Р Е Ш Е Н И Е

№ 120 27.04.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 1015 по описа за 2011 година

Постъпила искова молба от Г.М.П., ЕГН **********,*** против И.П.И., ЕГН **********,***, с която са предявени иск по чл. 124 от ГПК – за установяване по отношение на ответника, че ищцата е съсобственик с него при права 3,7197 % ид. части върху недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение – Производствен цех, със застроена площ по новия документ за собственост от 1008 кв.м., построена в поземлен имот с начин на трайно ползване – стопански двор с площ от 7 473 дка, четвърта категория, в местност “М.”, съставляващ имот № ****** по картата на възстановената собственост в землище О., ЕКАТТЕ *****, общ. Р., обл. Р., при граници за поземления имот: имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имотът е образуван от имот № ******, както и иск по чл.537 ал.2 от ГПК за изменение на нотариален акт за собственост № ***, т.*, рег. № ****, дело № *** от 09.07.2010 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, с който ответникът е признат за изключителен собственик на имота.

Ищцата сочи, че е участвала при учредяване на “С. с. Я.”, с притежавани от нея копюри на стойност 55 435,00 лв. в качеството си на наследник на М. Н. М. /починал на 14.12.1939 г./ и Н. М. Н. /починал на 08.02.1981 г./. Сочи,че на 14.05.94 г. с. “Я.”, представлявано от ответника, придобило собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, като част от имуществото на ликвидираното ТКЗС с. О.. На 02.11.1995 г. бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по разпределение на дялово участие № ***, т.VІ, н.д. ****/** г., с който с.то било признато за собственик на имота. Всеки един от участниците в същото получавал дивидент за експлоатацията на сградата, съответен на стойността на притежаваните от него копюри. От 1995 г. и понастоящем сградата била експлоатирана именно от с.то и никога фактическата власт върху нея не била осъществявана от ответника лично за него, поради което било невъзможно и придобиване правото на собственост върху нея по давност от последния. Тъй като стойността на сградата възлизала на 738 790,00 лв., а стойността на притежаваните от ищцата купюри на 27 481,00 лв., което съответствало на 3, 7197% идеални части от правото на собственост, претендира за постановяване на установителното решение в посочения смисъл. Претендира и за изменение в същия смисъл на издадения въз основа на обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост № ***, т.*, рег. № ****, дело № *** от 09.07.2010 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, легитмиращ ответника за изключителен собственик на имота. Като доказателства към исковата молба са приложени заверени преписи от: две страници с отбелязвания на копюри, удостоверение на ТКЗС с. О., удостоверение за наследници – 2 броя, протокол зо доброволно разпределение на имущество по кооперации, сдружения и частни лица от 14.05.94 г., протокол от 30.12.94 г. за окончателно разпределение на сградния фонд след проведено разпределение и вътрешни търгове, нотариален акт № ***, н.д. № ****/** г. на РРС за собственост върху недвижим имот по разпределение на дялово участие, препис от фонд № 258, т.4 на Държавен архив Р., молба от 21.04.94 г. изходяща от ответника, приемо-предавателен протокл от 12.07.94 г., нотариален акт № ***, т.*, рег. № ****, дело № *** от 09.07.2010 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК;

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът депозира такъв, като оспорва исковете. Сочи че ищцата никога не е била член на С. с. “Я.”, учредено на 15.09.1992 г. Това с. било непесонифицирано лице и не било вписвано в никакви регистри. Заявява, че той е единствен собственик на стопански двор с площ от 7,473 дка, четвърта категория, в м. “М.”, съставляващ имот № ****** по картата на възстановената собственост в землището на с. О., заедно с “Производствен цех” със застроена площ от 1008 кв.м. Прилага като писмени доказателства: договор за пордажба на недвижим имот от 1995 г. и жалба до РП с вх. № ***/** от **.**.*** г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.94 г., според представения по делото проколол от същата дата, било постигнато съгласие за разпределение на имуществото на ТКЗС с. О., между правоимащи по см. на ЗСПЗЗ, според което на с. “Я.”, представлявано от ответника в качеството му на председател на същото на с.то следвало да се възложат: 1. “Производствен цех” и 2. “Зърноочистителна машина”. На 12.07.1994 г. бил съставен приемо-предавателен протокол удостоверяващ предаването на двата обекта от имуществото на ТКЗС , подписан от председателя на ЛС и ответника в качеството му на представител на обединени в Кооперация за зърнопроизводство “Я.” правоимащи лица. Според протокола, стойността на първият от обектите възлизала на 738,790 лв., а стойността на втория – 15 000 лв. Втори протокол от същата дата /представен по н.д. № ***/**** г. на нотариус Р. И. – л.84/, удостоверява, че на същата дата председателят на ЛС е предал : “...стопанската сграда, наричана “Производствен цех”, находяща се в централния стопански двор, обособен в парцел 30 от кадастралния план с обща застроена площ 7 473 м.г. на стойност 738 790 лв.”, на база дялово участие на лицата правоимащи членове на С. с. “Я.”, представлявано от ответника. На 30.12.94 г. било извършено окончателно разпределение на имуществото на ТКЗС, в който е отбелязано че с. “Я.” притежава копюри за 1537461 лв. върху които има право на 49,55% 761812 лв., като е получил сгради за 738 780 лв. , а за разликата от 23 032 лв. получава съсобственост върху сгради “Телеугоително”. На 02.11.1995 г. бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по разпределение на дялово участие № ***, т.VІ, н.д. ****/** г., с който с. “Я.” било признато за собственик на имота. На 09.07.2010 г. бил съставен н.а. № ***, т.*, рег. № ****, дело № *** от 09.07.2010 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, с който ответникът И.П.И. е признат за собственик по давностно владение и въз основа на покупко-продажба на процесния имот, идентичен с описаните в посочените по – горе документи, според представеното към нотариалната преписка удостоверение за идентичност. /л.87/. При съставянето на посочения нотариален акт е представен и договор за продажба на недвижим имот без дата от 1995 г., сключен между председателя на Комисията на пълномощниците на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС “О.” и ответника И.И., споед който на осн. протокол № 34 от 12.07.94 г. комисията за разпределяне на имуществото продава на ответника обект производствен цех в централния стопански двор за сумата 738 790 лв. за сградите и 224 190 лв. за земята.

Установява се от представените от приложените към исковата молба доказателства, че ищцата е наследник на М. Н. М. /нейн баща/ – починал на 15.12.1939 г. /удостоверение за наследници на л.11/ и Н. М. Н. / нейн брат и също наследник на М. Н. М./. Качеството на ищцата на наследник на М. М. – член на ТКЗС с. О. и лице притежаващо право на дял от имуществото на ликвидираното стопанство е безспорно. Установява се, че срещу нейното име /в Книгата за притежатели на дялове и издадени копюри за периода 1989 г. – 1995 г./ е отбелязана стойност на копюри 27 718, идентична със сумата отбелязана срещу името на брат й – Н. М. Н., в качеството им на наследници на М. М.. Представеното удостоверение на ТКЗС с. О., носещо евентуален подпис срещу “ликвидационен съвет” на ТКЗС с. О., без име на автора и дата, съдържа данни, че кооператора М. М. притежава 55 461 лв. дялов капитал – т.е. налице е различие с данните отбелязани в книгата, като самият документ съдът не намира да представлява писмено доказателство. Направената “Разшифровка – извлечение” от книгата за дяловия капитал на ТКЗС с. О., също не би могла да бъде ценена, като писмено доказателство по делото, поради обсотятелството, че няма автор. Това което се установява от събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на самия ищец дадени пореда на чл. 176 от ГПК е, че ищцата действително е притежавала копюри към момента на ликвидация на ТКЗС с. О., както такива е притежавал и нейния брат. Установява се още от свидетелските показания на разпитаните в хода на производството свидетели, че с. Я. е съществувало. Ищецът сам не оспорва обстоятелството, че стойността на дела му не е била достатъчна, за да му бъде възложен производствения цех при разпределението на имуществото на ТКЗС, което е наложило да “събере” притежаваните от други правоимощи, вкл. тези от ищцата и нейния брат, копюри. В този смисъл са и събраните гласни доказателствени средства. В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства /протоколи за разпределение, приемо – предавателни протоколи, издадения 95 г. нотариален акт/, в които се сочи с.то.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правана страна следното:

В тежест на ищцата съобразно основанието на предявени иск, бе да установи че между нея и ответника е бил сключен именно договор за гражданско дружество, което е и придобило собствеността върху недвижимия имот, както и че нейните права в съсобствеността съответстват на стойността на притежаваните от нея копюри. На първо място доказателства за съдържанието на договорките между физическите лица именовани с. “Я.” не бе установено. Договорът за дружество по чл. 357 от ЗЗД е форма за обединение на две или повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и общи средства. Съществени елементи от този договор са общата стопанска цел, общата дейност и намерението за сдружаване/ в този см. реш. по гр.д. № 417/03 г. и реш. по гр. дело № 2188/04 г. на ВКС/. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод нито за членовете на именованото в протоколите с. “Я., нито за наличие на такова намерение - за обща стопанска цел и дейност, у тях. Напротив според изразеното от ответника становище /опровергаването на което бе в тежест на ищцовата страна доколкото касае установяване на наличе на договор за гражданско дружество/, уговорката между него и останалите членове е била стойността на притежаваните от тях копюри да им бъде изплатена от него. В подкрепа на тези твърдения са и събраните по делото свидетелски показания, според които стопанска дейност свързана с експлоатацията на процесния имот е осъществявана единствено от ответника – той е бил този, който е обработвал земеделски земи, притежавани от правоимащи лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ и е ползвал цеха. В тежест на ищцата бе да установи и стойността на дела си в имуществото на ликвидираното ТКЗС, съответстващ на претендираната от нея част от право на съсобственост върху процесния имот. Както бе посочено и по – горе, дори да се приеме за установено към момента на разпределение на имуществото на стопанството, тя да е притежавала права върху него, то същите са се равнявали на ½ от притежаваните от наследодателя й М. М.. Всички събрани по делото доказателства сочат, че към този момент /94 г./ нейният брат е бил жив, въпреки противното удостверяване направено в представеното по делото удостоверение за наследници /л.12/, според което той е починал през 1981 г. Последното обстоятелство / смъртта на Н. след разпределяне на имуществото на ТКЗС/, освен извода, че ищцата не би могла да бъде собственик на притежавания от него дял в имуществото при учредяване на с.то, поставя и друг въпрос - този за прекратяване на договора за дружество по силата на чл. 363 б.”в” от ЗЗД, със смъртта на един от съдружниците, води и до въпроса за допустимост на предявения иск, който съдът обаче не намира че следва да бъде разискван в настоящото производство, доколкото недоказано счита въобще сключването на договор за гражданско дружество. Не бе доказано от ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване и твърдението, че тя е съсобственик на 3,7197% ид. части върху недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 359 ал.3 от ЗЗД ако не е уговорено друго правата на съдружниците в общата собственост са равни. В случая претенциите на ищцата са съотношение между стойността на притежаваните /според твърденията й/ от нея копюри и стойността на процесния имот. Съблюдавайки посочената разпоредба от закона, значение за правата в съсобствеността би имал броя на съдружниците в с.то. Освен това, притежаваните от ищцата идеални части /при евентуално твърдяна и доказана договорка за права в съсобствеността при права съответстващи на стойността на копюрите/, следва да бъдат съобразявани със стойността на цялото придобито според доказателствата имущество от с.то, което включва още два обекта освен процесния и съответно надхвърля неговата стойност. Извън изложеното остава обстоятелството, че по делото лисват доказателства удостоверяващи извършена процедура по разпределение на процесния имот, като част от имуществото на ТКЗС между правоимащите, която се осъществява от ликвидационните съвети – пар.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представения протокол от 14.05.94 г., сочен като основание за придобиване собствеността от с.то е изготвен от правоимащи по см. на чл. 27 от ЗСПЗЗ лица и е предназначен за вземане на решение от ликвидационния съвет в този смисъл. Такова решени обаче по делото липсва, което поставя и въпроса за действителността на придобивното основание на имота. Сключеният през 1995 г. договор пък между Комисията на пълномощниците на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС “О.” с предмет процесния имот, вече е със страна единствено ответника И.И., в качеството му на физическо лице.

Ето защо и по изложените по – горе съображения ,съдът намира, че установителният иск е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Изходът по този иск предопределя и отхвърлянето на втория от предявените искове – този по чл. чл.537 ал.2 от ГПК, доколкото недоказано остава обсотятелството ищцата да притежава твърдения от нея обем права върху собствеността на имота.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Г.М.П., ЕГН **********,*** против И.П.И., ЕГН **********,***, иск по чл. 124 от ГПК, с който се претендира да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата е съсобственик с последния при права 3,7197 % ид. части, върху недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение – Производствен цех, със застроена площ по новия документ за собственост от 1008 кв.м., построена в поземлен имот с начин на трайно ползване – стопански двор с площ от 7 473 дка, четвърта категория, в местност “М.”, съставляващ имот № ****** по картата на възстановената собственост в землище О., ЕКАТТЕ *****, общ. Р., обл. Р., при граници за поземления имот: имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имотът е образуван от имот № ******, както и иск по чл.537 ал.2 от ГПК за изменение на нотариален акт за собственост № ***, т.*, рег. № ****, дело № *** от 09.07.2010 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК, с който ответникът е признат за изключителен собственик на имота, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: