В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети март, две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : В.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1322 по описа за 2011 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 1 800 евро, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.11.2009г. до 19.09.2010г. по устен договор за наем от 01.11.2009г. за ползване на стая, находяща се в гр.С, ул.”Ц. С” №* ет.*, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-20.04.2011г., както и сумата от 370,41 лева разноски по заповедната производство. Претендира и присъждане на разноски по настоящото исково производство.

Ответницата депозира писмен отговор, с които оспорва иска, настоява за отхвърлянето му с присъждане на направените от нея разноски по делото. Заявява, че действително е ползвала процесната стая за живеене и почивка, но уговорка за заплащане на наем няма с ищеца. Напротив, уговорката между тях е била да ползва безплатно стая за живеене, работейки по трудов договор към фирмата на ищеца-„М”ООД с ЕИК-****-гр.София, тъй като работодателят е осигурявал безплатна квартира на работниците си от провинцията. Твърди, че именно заради тази уговорка е договорила трудово възнаграждение в минимален размер.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№666/2011г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1800 евро, ведно със законна лихва, считано от 20.04.2011г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, дължима по договор за наем и за сумата 320,41 лева разноски по заповедното производство.

С възражение вх.№5066 от 02.06.2011г. длъжникът-настоящата ответница е заявила, че не дължи сумата, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключен устен договор с ответницата на 01.11.2009г. за наем с наемна вноска от 150 евро месечно. Представил е договор за наем от посочената дата с трето лице-В.Г.Г., обозначена като наемодател, декларация от нея, че е съгласна ищецът да преотдаде стаята, предмет на договора на ответницата и 11 броя разходни касови ордери издадени от наемодателката и подписани от ищеца като броил сумата. Представен е и трудов договор с дата 30.01.2009г., сключен между фирма „М”ООД-София, чийто управител е ищеца и ответницата.

По делото са разпитани две групи свидетели. Тези посочени от ищеца, депозират показания, че между ищеца и ответницата е имало уговорка за плащане на наем. Така св.К. М.-л.66 от делото, твърди, че е присъствал на разговори между страните за освобождаване на квартирата и за възстановяване на платени от А.М. пари за наем-„М. отказваше да му плати тези суми, тъй като М. нямаше пари”, а св.И. И. заявява, че през 2009г. е бил управител на ресторанта, в който ответницата е работила като готвач, че е присъствал на уговорката между страните и подписването на договора за наем между ищеца и В.Г., че е присъствал и при броенето на парите по представените по делото РКО, които после последната вземала. Свидетелят твърди още, че ответницата е започнала работа в ресторанта в средата на 2008г., че когато ответницата е казала, че няма къде да живее и помолила и мъжа й да живее с нея в квартирата, че в процесната квартира не са живели други работници от ресторанта.

Втората група свидетели, тези посочени от ответницата, депозират показания, че квартирата е била подсигурена от работодателя безплатно. Св.Я., син на ответницата, заявява, че започвайки работа в ресторанта майка му е заживяла в тази квартира, в която живеели и други хора, работещи в заведението. Св.С. М. е категорична в показанията си, че уговорка за заплащане на наем за ползваната квартира е нямало, напротив квартирата е била за сметка на работодателя. Тя също е живяла в същата квартира, заедно с ответницата от м.Х.2008г. до началото на 2009г., работела е в същия ресторант, че в квартирата е живял и друг техен колега сервитьор в ресторанта.

В процеса представените от ищеца писмени доказателства са оспорени от ответницата, открито е производство по реда на чл.193 от ГПК, като в подкрепа на твърденията си ищецът е поискал разпита като свидетел на В.Г.-наемодателка по договора за наем, която не е открита на посочения адрес и впоследствие е заличена като свидетел, отново по искане на ищеца. Установи се още, че В.Г. за процесния период няма декларирани данни за доход от наем-видно от писмо изх.№06-2400-3395/19.12.2011г. на ТД на НАП-София-л.83 от делото. А съгласно писмо изх.№10-00-1206/16.02.2012г. на ТД на НАП-София-л.98 от делото св.И. И. е започнал работа към фирмата, представлявана от ищеца на 01.11.2009г. т.е. деня в който се твърди ,че е сключен договора за наем между страните, св.С. М. има регистриран трудов договор с дата25.02.2009г., а ответницата с дата 30.01.20009г.

Съпоставяйки показанията на свидетелите с представените по делото писмени доказателства и съобразявайки се с правилата на доказателствената тежест съдът кредитира показанията на втората група свидетели и приема, че ищецът не доказа в процеса наличие на сключен между него и ответницата на 01.11.2009г. устен договор за наем с уговорена месечна наемна цена. Съдът не кредитира показанията на първата група свидетели, от една страна заради тяхната противоречивост и от друга, заради това че те не се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Така св.И. И. заявява, че ответницата е започнала работа в ресторанта средата на 2008г., а се установява, че неговия ТД е с дата на регистрация 01.11.2009г., че в квартирата не са живели други работници от ресторанта, а напротив св.С. М., също готвач в заведението е живяла в същия апартамент и то без да заплаща наем.

Затова съдът приема, предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК-л.30 и л.5, са в размер на 450 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.М. с ЕГН-********** *** против М.И.Я. с ЕГН-********** *** установителен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане по издадена заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№666/2011г. по описа на РРС в размер на 1 800 евро по договор за наем от 01.11.2009г., ведно със законна лихва, считано от 20.04.2011г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН-********** *** да заплати на М.И.Я. с ЕГН-********** *** сумата 450 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :