Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 06.04.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

осми март две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 1511 по описа за 2011 година

Обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, чл. 128 и чл. 224 от КТ.

Депозирана е искова молба от Ц.Ц.С. против “Фрам -2001”, ЕИК 116519745, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Н. Й. Вапцаров” № 14, вх.В, ап.31 за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, за възстановяване на преди заеманата от него длъжност, за осъждане на ответника да заплати дължимото му трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2011 г. в общ размер на 659,79 лв., както и сумата 62,10 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от пет дни, за същия период. Ищецът сочи, че е работил в предприятието на ответника по силата на сключен между страните трудов договор. Твърди, че след едноседмичен престой в болнично заведение, наложил се по спешност, в края на м. юли и началото на м. август, разбрал че трудовото му правоотношение е прекратено от ответника. Твърди, че заповед за уволнението не му е връчвана, той не се е подписвал на такава, както и не му е предадена трудовата книжка. По изложените съображения счита и самото уволнение за незаконно и моли да бъде отменено.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който оспорва исковете, с изключение на иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Сочи, че между страните е бил сключен трудов договор със срок за изпитване, който срок е уговорен в полза на работодателя. Със заповед № 3/28.07.2011 г. на осн. чл. 71 ал.1 от КТ, ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Заповедта била връчена на последния на същата дата, но той отказал да я получи. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на двама свидетели. По изложените съображения счита исковете за отмяна на заповедта и за възстановяване на ищеца на преди заеманата длъжност за неоснователни. Твърди, че искът за заплащане на трудово възнаграждение за процесния перид, също е неоснователен, тъй като такова бил начислил и изплатил в следващия се размер на ищеца. Последния обаче отказал да удостовери това обстоятелство посредством подпис във ведомостите за заплати. Не оспорва че дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск в претендирания размер от 62,10 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен трудов договор № 31/02.05.2011 г. , по силата на който ищецът бил назначен на длъжност “******”, при месечно възнаграждение 290 лв. Договорът бил сключен по реда на чл. 70 от КТ – със срок за изпитване 6 месеца, който срок бил уговорен в полза на работодателя. На 28.07.2011 г., ответникът издал заповед № 3 от същата дата, с който прекратил трудовото правоотношение с работника, считано от 29.07.2011 г. на осн. чл. 71 ал.1 от КТ. В заповедта е отбелязан отказ за получаването й от страна на ищеца удостоверен от подписите на двама свидетели – С. Г. и Х. Г.. Истинността на посоченото писмено доказателство, в частта удостоверяваща отказ от ищеца за получаването й не е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Ответникът оспорва иска по чл. 128 от КТ, като не сочи и не представя писмени доказателства в тази насока. Липсата на такива обяснява, не с неизплащане на трудово възнаграждение през процесния период, а с отказ на ищеца да удостовери получаването следващото му се възнаграждение с подпис на ведомостите. Искът по чл. 224 от КТ ответникът не оспорва, както по основание така и по размер.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са неоснователни. За законосъобразността на прекратяването на трудов договор със срок за изпитване по чл. 71, ал. 1 от КТ са без значение мотивите на упражнилата правото да прекрати трудовия договор страна. Щом срокът за изпитване е уговорен в нейна полза, страната може да го прекрати и без мотиви, а преценката й да запази или не съществуването на трудовия договор не подлежи на съдебен контрол. В случая според съдържанието на сключения между страните трудов договор срокът за изпитване е бил уговорен в полза на работодателя – ответник, поради което и атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява законосъобразна. Що се отнася до твърдението на ищеца за незаконосъобразност на уволнението, поради липса на негов подпис на заповедта, следва да бъде отбелязано, че в случаите на отказ от получаването й от страна на работника, последното обстоятелство може да бъде удостоверено по друг начин. В конкретия случая това е станало посредством подписите на посочените свидетели. Ето защо и отказа на ищеца за получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не засяга редовността на връчването на същата. По иложените съображения следва да се приеме, че уволнението е извършено законосъобразно, което предпоставя и извод за неоснователност на исковете по чл. 344 ал.1 т.1 – за отмяна на уволнението и т.2 от КТ – за възстановяване на преди заеманата от ищеца длъжност.

Исковете по чл. 128 и по чл.224 от КТ са основателни. В тежест на работодателя /ответника в производството/ бе да докаже изплащане на дължимите трудови възнаграждение за процесния период. Доказателства в тази насока по делото не бяха представени. Обстоятелството, че ищецът не е отговорил на поставените от ответника въпроси по реда на чл. 176 от ГПК , не би могло да бъде тълкувано, като доказателство за изплащане на трудовите възнаграждения за процесния период и в претендирания размер. Твърдението на ищеца за неизплащане на трудовото възнаграждение в размер на 659,79 лв. за процесния период представлява основание на предявения иск по чл. 128 от КТ и липсата на отговор на въпроса дали му е изплащано трудово възнаграждение от ответника не е достатъчно щото да обоснове извод за неоснователност на иска. Посредством отговор на въпроса по чл. 176 от КТ не би могло да се установи основанието на което са предоставяни парични суми на ищеца. Дори да се приеме, че такова му е изплащано, то отново в тежест на ответника е да докаже какъв е бил размера му и за кои от процесните месеци. Конкретни твърдения от ответната страна при поставяне въпросите по чл. 176 от ГПК в тази насока липсват, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло. Досежно размера на претенцията на ищеца по чл. 128 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че размерът на следващото се месечно брутно трудово възнаграждение за процесния периода е 290,00 лв. Претенцията на ищеца не надхвърля дължимата от работодателя за процесния период – за м. май се претендират 215, 96 лв., за м. юни 227,33 лв. и за м. 216,50 лв. Ето защо и като основателен искът по чл. 128 от КТ следва да бъде уважен изцяло. Що се отнася до предявения иск по чл. 224 от КТ, съобразно произнасянето по главния иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, и съобразно направеното от ответната страна признание, то същата следва да се приеме също за основателна и доказана, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата 62,10 лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ц.Ц.С., ЕГН **********,*** с правно основение чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ против “Фрам -2001”, ЕИК 116519745, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Н. Й. Вапцаров” № 14, вх.В, ап.31 за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № № 3/28.07.2011 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 71 ал.1 от КТ и за възстановяване на заеманата от него длъжност “***********”, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Фрам -2001”, ЕИК 116519745, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Н. Й. Вапцаров” № 14, вх.В, ап.31 ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 128 от КТ на Ц.Ц.С., ЕГН **********,*** сумата 659,79 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2011 г.

ОСЪЖДА “Фрам -2001”, ЕИК 116519745, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Н. Й. Вапцаров” № 14, вх.В, ап.31 ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 224 от КТ на Ц.Ц.С., ЕГН **********,*** сумата 62,10 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

На осн. чл. 242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в осъдителната част.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: