В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети март две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1554 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от С.И.П. срещу Д.С.К., като ищецът твърди, че е предоставил за ползване на ответника по силата на договор за наем свое жилище, като ответникът не платил наема за месеците май и юни 2011г. в размер общо 100 лв както и дължал консумативи в размер на 800 лв /786,00 за вода и 14 лв за такса смет/. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати тези суми, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Претендира и разноски. Поддържа иска си в съдебното заседание.

Ответникът в отговора си оспорва иска. Прави възражение за унищожаемост на договора, понеже го е сключил като непълнолетен, счита, че искът е недопустим, понеже не бил насочен срещу родителите му. Прави възражение за прихващане в размер на 100 лв, като твърди, че платил на ответника такава сума като депозит. Поддържа становището си в съдебното заседание.

Предявеният иск е с правно основание чл. 232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на наем за ползване на жилище и консумативи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Ищецът и ответника са сключили договор за наем в писмена форма на 15.09.2010г. по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване част от жилище, а именно стая кухня, антре и баня. В апартамента имало още една стая в която живеел ищеца. Наемната цена е уговорена в размер на 50 лв месечно, а срокът на договора бил до 30.06.2011г. Посочено, е че наемното плащане се дължи ежемесемно предварително. Уговорено, е че наемателят внася депозит от 100 лв, с които се плащат останали неплатени сметки при напустане на жилището, а ако няма такива сумата се връща. Не е спорно, че ищецът е получил тази сума от ответника. При сключване на договора ответникът е бил непълнолетен – навършил осемнадесет години на 14.04.2011г. В договора е уговорено, че наемателят плаща ежемесечно изразходваната ел.енергия, вода, парно и такса асансьор, а веднъж годишно – през месец април и такса смет. През м. април 2011г. ищецът е платил такса смет в размер на 32,54 лв за апартамента, а през м. август 2011г. платил за вода 786,71 лв, която сума е за отчетния период 05.06.2011г. – 07.07.2011г. В стаята ползвана от ответника е живял и друг наемател, както установява св. А. З.

Изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи. Страните са се обвързали с договор за наем, като съдът намира за неоснователно възражението за унищожаемост на договора. Това е така, тъй като ответникът и след скато е навършил пълнолетие е продължил да живее в жилището отдадено му под наем /през месеците май и юни 2011г./, от което следва, че е приел действието на договора – чрез конклудентни действия е признал валидността му. Затова и ответникът дължи плащането на наем за тези месеци в общ размер на 100 лв. Ищецът обаче дължи връщане на ответника на сума също от 100 лв, която е получил при сключването на договора и която сума подлежи на връщане ако не е употребена за заплащане на останали непокрити сметки. Ищецът не доказва да е употребил тази сума за погасяване на такива сметки, поради което същата сума подлежи на връщане и в този смисъл възражението на ответника за прихващането й към претендирания наем се явява основателно, поради което претенцията на ищеца за неплатени наеми се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като в случая е налице пълно прихващане, което погасява задължението на ответника. Колкото до претенцията на ищеца за заплащане на консумативи - изразходена вода от ответника на стойност 786,41 лв и за такса смет 14 лв, като общо ищецът претендира 800 лв за тези разходи, то и тази претенция е неоснователна. Относно претендираната вода, то платената от ищеца сума е за отчетен период, който излиза извън рамките на периода в който е действал договора на ответника /включва и част о м. юли/. При това не е ясно кога точно е изразходена тази вода за да се вмени и задължение за ответника, още повече, че и ищецът е ползвал същия апартамент. Претнцията за такса смет, каквато ищецът претендира в размер на 14 лв /след направено уточнение на исковата молба/ също е неоснователна, ктъй като изобщо не е ясно по какъв начин ищецът определя дължимата от ответника част на 14 лв, а и таксата смет е годишна, а ответникът е живял само през част от годината в апартамента и не е единственият който е живял в този апартамент в този период. При това исковете срещу ответника следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника заплащане на деловодни разноски в размер на 200 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪЛЯ иска предявен от С.И.П. ЕГН ********** *** камък срещу Д.С.К. ЕГН ********** *** за заплащане на наем в размер на 100 лв, ведно със законната лихва от предявяването на иска, за ползване от ответника на жилище на ищеца в гр. Р, ул. Г. **, бл. М., вх.*, ап.**, за месеците май и юни 2011г., като неоснователен, тъй като претенцията на ищеца е погасена чрез извършено от ответника прихващане за сума от 100 лв, предоставена от ответника на ищеца като депозит при сключването на договора за наем, чието връщане ищецът дължи на ответника.

ОТХВЪЛЯ иска предявен от С.И.П. ЕГН ********** *** камък срещу Д.С.К. ЕГН ********** *** за заплащане на разходи за ползване на имота, отдаден под наем в общ размер на 800 лв /изразходвана вода и такса смет/, ведно със законната лихва от предявяването на иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.И.П. ЕГН ********** *** камък да заплати на Д.С.К. ЕГН ********** *** сумата от 200 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: