РЕШЕНИЕ

Номер 100 09.04.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети март две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1718 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Г.Р.М. срещу “Е.ОН Б. П.”АД, с която е предявен отрицателен устаноВ.елен иск, че ищеца не дължи на ответника сумата 4412,54 лв. неплатена ел. енергия за период от 18.12.2010г. до 02.06.2011г. /неотчетена консумирана електроенергия/. Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия, не е манипулирал електромера, проверката била извършена неправомерно и неправилно му е начислена посочената сума за плащане. Иска заплащане и на направените по делото разноски. Подържа иска си в съдебното заседание.

Ответникът “Е.ОН Б. П.” – гр. В. в писмения си отговор оспорва иска. Изтъква доводи за неоснователност тъй като средството за измерване било неправомерно манипулирано, вследствие на което уредът е извършвал продължително време неточно измерване. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия. Поддържа позицията си в съдебното заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не е спорно по делото, че между страните е налице действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката с. Я., ул. В. №* - имот на ищеца. По силата на наличното облигационно отношение ищецът дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б. П.” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни М. на “Е.ОН Б. М.” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 02.06.2011г. служители на “Е.ОН Б. М.” АД извършили проверка на електромерното табло на ищеца, като е установено отклонение в измерването на потребяваната енергия от електромера на ищеца. Електромерът е демонтиран и заменен с друг. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН Б. М.” АД е издадена справка за корекция /л.13 от делото/, видно от която е преизчислено и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от ищеца за периода 18.12.2010г. до 02.06.2011г. и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН Б. П.” АД е коригирал дължимата от ищеца сума за периода, вменявайки му допълнително задължение в размер на 4412,54 лв., за което е издал дебитно известие от 19.08.2011г.

По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищеца не е бил технически изправен към момента на проверката – отчитал е по-малко от реално консумираната електроенергия. Грешката в отчитането е F= -99,03 %. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане е математически вярно изчислена /съобразно методологията в чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия/, както и дължимата за доплащане левова равностойност. Коригираното количество елктроенергия технически е възможно да бъде доставено и потребено. Причината за неточното отчитане е установена в проведена метрологична експертиза и от констатациите следва, че е налична неправомерна намеса в измервателната схема на електромера - поставен е мост от съпротивителен проводник върху платката между изводите на шунта.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният отрицателен устаноВ.елен иск е допустим, доколкото интересът на ищеца се обуславя от вмененото му задължение, което същият оспорва. Съдът намира, че същият иск е основателен. По силата на съществуващите между страните договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната е договорно установено и се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно, обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е принципно възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното отчитане, поради което и няма как да се каже доколко дейстВ.елният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и клаузите на които ответникът се позовава в случая не му дават тези права, тъй като не произвеждат правно действие. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО. В случая не може да се поддържа категорично, че е налице виновно поведение от страна на потребителя. Констатираната външна намеса може да даде възможности само за предположения в една или друга насока, но не и за реални изводи. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО – в същото решение се приема, че такава намеса е ирелевантна, доколкото няма доказателства за автора на виновното поведение/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на потребителя. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Не следва да се приемат доводите на ответната страна, основаващи се на чл.148, ал.4 от ЗЗП, че единствено Комисията за защита на потребителите може да сезира съда с искане за обявяване на определена клауза за нищожна. Нищожността на една договорна клауза, доколкото същата клауза не поражда правни последици, може да бъде констатирана и инцидентно от съда. Поради изложеното претендираната от ответника “Е.ОН Б. П.” АД сума от 4412,54 лв за неотчетена електрическа енергия за период от 18.12.2010г. до 02.06.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищеца и искът му следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски, които са в размер на 926,50 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения устаноВ.елен иск от Г.Р.М. ЕГН ********** *** *, че ищецът не дължи на “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Б. П. В., сграда * сумата от 4412,54 лв за неотчетена електрическа енергия за период от 18.12.2010г. до 02.06.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Б. П. В., сграда * да заплати на Г.Р.М. ЕГН ********** *** * сумата от 926,50 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: