Р Е Ш Е Н И Е

№ 103 23.04.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

Петнадесети марти две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 1856 по описа за 2011 година

Иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Предявен е иск от “Ю. Х” ООД, против А.Р.А., с който се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 2.5 за неизпълнение на задължение по чл.2.1 от сключен между страните анекс към трудов договор № 106/01.09.2006 г. Ищецът твърди, че с ответницата са били в трудовоправни отношения, по силата на които тя е изпълнявала длъжност “демонстратор” в предприятието му. Сочи, че договорът между тях е прекратена на 12.05.2011 г. на осн. чл. 326 от КТ. Че след прекратяването му ответницата е започнала работа в “Натурпродукт” ООД, осъществяващо конкурентна на ищеца дейност. По този начин същата нарушила поетото от нея задължение в т.2.1 от подписан анекс към трудовия договор – да не постъпва на работа на трудов или граждански договор в конкурентни на работодателя търговски дружества в период от две години, след прекратяване на трудовото й правоотношение. С изложеното аргументира претенцията си за осъждане на ответницата да запалати сумата от 10 000 лв., договорена в т. 2.1 от анекса, като неустойка при неизпълнение на посоченото задължение. Сочи и че на 15.08.2011 г. на ответницата е връчена нотариална покана, с която е поканена да преустанови нарушението по т.2.1 от анекса, без да заплаща неустойка, или да заплати претендираната в настоящото производство такава.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, като сочи че липсват доказателства за наличиена трудови правоотношения между ищеца и ответника. По същество се оспорва основателността на иска. Не се оспорва обстоятелството, че между ответницата и “Ю” ООД е бил сключен трудов договор, по силата на който тя е заемала длъжността “демонстратор” и който е бил прекратен на 12.05.11 г. Сочи се, че договорената в анекса клауза за заплащане на неустойка, при положение, че работника постъпи на работа в период от две години след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя при конкуретни нему търговски дружества е недействителна. Като основание се сочи противоречието й с чл. 16 и чл. 48 от Конституцията на РБългария, чл. 8 ал.4 от КТ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2006 г. между ответницата и “Ю” ООД, ЕИК ***** /чието наименование е променено на “Ю. Х” – обстоятелство вписано в ТР на 10.02.2010 г./ е сключен трудов договор, по силата на който същата била назначена на длъжност “демонстратор”, при пълно работно време и основно трудово възнаграждение 185,00 лв. В подписан на осн. чл. 119 от КТ между страните анекс /без дата/ към договора, ответницата поела задължение в период от две години от прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя да не постъпва на работа на трудов или граждански договор в конкурентни на работодателя търговски дружества /т.2.1/. В т.2.4 страните договорили, че поетите задължения от работника се отнасят и до търговски дружества, които в предмета си на дейност и/или офертите имат или в действителност извършват дистрибуция на продукти към аптеки и аптечни складове. Търговски дружества, чиито предмет на дейност е производство, разпространение, или продажба на тестове за бременност, тестове за овулация, хранителни добавки, апарати за кръвно налягане и термометри; търговски дружества осъществяващи търговско представителство на местни или чуждестранни фармацевтични компании. В т.2.5 от анекса била уговорена и неустойка при нарушение на някои от изброените в в раздел втори клаузи от страна на работника, в които случаи последния дължи неустойка на работодателя в размер на 10 000 лв., освен ако с действията си не е причинил по – големи вреди. Не се оспорва от страните обстоятелството, че трудовият договор между страните е прекратен със заповед № 2209/12.05.2011 г. на ищеца, на осн. чл. 326 от КТ, считано от 12.05.2011 г. Установено е, въз основа на представения трудов договор № 95/19.05.2011 г., че на същата дата ответницата встъпила в трудово правоотношение с “Натурпродукт” ООД, заемайки длъжността “медицински представител”. Считайки, че с това действие, същата е нарушила раздел втори от посочения по – горе анекс към трудовия договор, т.к. е започнала работа в конкурентна на ищеца фирма, последният я поканил с нотариална покана, връчена й на 15.08.2011 г. да опровергае тези му твърдения или да заплати предвидената неустойка вразмер на 10 000 лв. На 16.08.2011 г. ответницата депозирала писмо до ищеца, в което заявила че работодателя й – “Натурпродукт” ООД не извършва конкурентна по смисъла на договора между страните дейност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът е неоснователен. Договорената между страните в анекса към трудовия договор клауза за неустойка е недействителна - нищожна, на осн. чл. 74, ал. 1 от КТ поради противоречието й със закона - чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Договарянето на неустойка при неизпълнение на поетото от ответницата задължение след прекратяване на трудовия договор с този работодател да не постъпва на работа в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма за срок от две години след прекратяването, не може да намери място в трудовия договор по отношение на бъдещите гражданскоправни отношения на служителя. Трудовоправните отношения в РБългария са императивно регулирани от чл. 48, ал. 3 от Конституцията, признаващ на всеки гражданин правото свободно да избира професия и място на работа. Това право е закрепено както в чл. 15, § 1 от Хартата на основните права на ЕС, така и в чл. 1, § 2 от Европейската социална харта от 18.10.61 г., ратифицирана от всички държави - членки, и в т. 4 от Хартата на общността за основните социални права на работниците от 9.12.89 г. Пар. 2 на чл. 1 от Хартата на основните права в ЕС възпроизвежда трите свободи, гарантирани от чл. 26 и 45, 49 и 56 от Договора за функциониране на ЕС - свободата на движение на работниците, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги; соченото право е признато като неподлежащо на дерогиране и в практиката на Европейския съд. Клаузите в подписания анекс между страните, с които ответницата се е задължила да не постъпва на работа в дружества осъществяващи конкурентна на ищеца дейност, макар и да не са свързани със съдържание на трудовия договор, представляват уговорка противоречаща на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ, предвид недопустимостта и на отказ от личното право на труд. В този смисъл са и решения по гр. дело №№ 322/10 г. на ВКС, 1228/09 г. на ВКС, 309/09 г. на ВКС.

И доколкото клаузата от трудовия договор, на която ищецът основава претенцията си се явява недействителна, съдът намира ирелевантно за изхода от спора обстоятелството дали осъществяваната от последващия работодател на ответницата дейност се явява конкурентна на тази на ищеца.

Ето защо и по изложените по – горе съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството разноски представляващи 2 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД от “Ю. Х” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Б.” ***, б.ц. “А” против А.Р.А., ЕГН **********,***, с който се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 2.5 за неизпълнение на задължение по чл.2.1 от сключен между страните анекс към трудов договор № 106/01.09.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “Ю. Х” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Б” ***, б.ц. “А” да заплати на А.Р.А., ЕГН **********,*** за разноски по производството сумата 2 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: