РЕШЕНИЕ

Номер 98 10.04.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети март две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1916 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Т.К.Д., с която са предявени обективно съединени искове срещу ОУ“И. С. Т.” гр. Р. за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 2283,36 лв за времето през което е останала без работа /периода 15.09.2011г. -15.03.2012г./, като се претендира и законната лихва върху тези суми от предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира и разноски. Сочи, че работодателят неправомерно бил прекратил трудовото й правоотношение, поради частична неработоспособност без да й предложи друга подходяща работа. Поддържа иска си в съдебното заседание.

В предоставения срок е постъпило възражение от ОУ“И. С. Т.” гр. Р., като оспорват иска – излага се становище, че в учебното заведение не е съществувала друга подходяща работа на която ищцата да бъде назначена. Поддържат позицията си в съдебното заседание.

Разградският районен съд като обсъди събраните доказателства и доводите на страните констатира следното:

Предявените искове са допустими.

Ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно заведение с длъжност “Старши учител общообразователен учебен предмет – история”. Последното допълнително споразумение към трудовия й договор е от 03.12.2010г., като според същото ищцата работи при непълно работно време /т.5/. С експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ – гр. Р. от 19.01.2011г. е прието, че ищцата, поради прекаран долен миокарден инфаркт е с тежки функционални ограничения, засягащи гръбначния стълб и е с 91% намалена работоспособност. Като неподходящи условия на труд се сочат – тежък физически труд, натоварване на долни крайници, влага, ниски температури. Позовавайки се на това решение, но няколко месеца по-късно, с заповед №РД-08-001/15.09.2011г./ работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, поради настъпила трайна неработоспособност, като в заповедтта е посочено, че “в предприятието не съществува работно място, което е подходящо за заемане от лицето/заемането на предложено подходящо място е изрично отказано от работника”. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която здравното състояние на ищцата към момента й позволява да изпълнява възложената й работа на преподавател, но в рамките на едно приемливо и за работодателя и за служителя работно време. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че заключението за приемливо работно време е с оглед постигане на гъвкавост, като не може конкретно да се посочи, колка часа следва да е продължителността на работно време. Препоръката за приемливо работно време е с оглед обясненията дадени от директора на учебното заведение, че учителят по време на учебния час следвало да стои прав и така да преподава, защото така учениците имали по-голям респект. Така се преподавало и в наблюдавания от вещото лице учебен час. Вещото лице отчита, че към момента на експертизата на ищцата и остават 6 месеца до пенсия и не може да се очаква, че в този период би се стигнало до някаква рискова ситуация – измененията в здравословното състояние на ищцата към момента не са дали някакви отражения върху цялостната жизнена дейност на ищцата. Класните стаи в училището били добре отоплени и с достатъчно естествено осветление.

При така изложеното от фактическа страна Съдът направи следните правни изводи: Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ. По силата на тази разпоредба прекратяване на трудовото правоотношение може да се предприеме при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Съществено обаче е изискването състоянието на служителя да е довело до невъзможност същият да изпълнява възложената му работа. Съдът намира, че тази хипотеза не е налице в случая. Въпреки намалената си работоспособност ищцата очевидно може да изпълнява възложената й работа. Функциите на учителя по история не са свързани с тежък физически труд, нито с работа при ниски температури или влага, които са противопоказните показатели според експертното решение. Колкото до изискването за предпазване на долните крайници от натоварване, то също следва да се приеме, че работата на ищцата не предполага нарушаване на същото изискване. Този въпрос се поставя с оглед представената пред вещото лице ситуация, че преподавателят следвало да стои прав в учебния час, с оглед постигане на по-голям респект от учениците. Всъщност това не е някакво безусловно задължение спрямо учителя. Следва да се приеме, че въпрос на преценката на учителя е по какъв начин ще съумее да установи адекватен контрол спрямо учениците и очевидно не може да се поддържа, че за да осъществява функциите си учителят следва, едва ли не ежеминутно /т.е. от първата до последната минута на учебния час/, да стои прав. Подобна идея е просто несериозна – очевидно когато ситуацията го налага учителят ще стои прав, но естествено не е необходимо това да е постоянно. Отделен е въпросът, че учебните часове са с по-кратка продължителност от астрономическите й след всеки следва междучасие, който режим не предполага именно физическо натоварване. В крайна сметка състоянието на ищцата не е такова, че да води до невъзможност същата да изпълнява работата си, нито здравните противопоказания са такива, че с оглед работата която е изпълнявала да крият реален риск за нея. Това са изводите на експертизата, които съдът изцяло възприема. Може би само се налага съобразяване с някои особености в продължителността на работното време, което е нормално да се съобрази от работодателя. А и заключението на вещото лице относно необходимостта от намалено работно време не сочи конкретно брой часове и очевидно касае по - скоро преценка с оглед ситуацията към конкретния момент. Освен това трудовото правоотношение на ищцата е било именно при намалено работно време, видно от последното споразумение към трудовия договор. Затова и при възстановяване на ищцата на работа, то би продължило действието си именно това последно споразумение, без да се налага някакво изменение в трудовото й правоотношение. Поради всичко изложено съдът намира, че работодателят като носител на доказателствената тежест не е в състояние да докаже, че е имал основание да прекрати трудовото правоотношение на ищцата. Състоянието на същата, като се има предвид, че трудовото й правоотношение поначало е протичало при намалено работно време, не води до невъзможност за изпълнение на възложената работа, нито противопоказните условия на труд са такива, че да обусловят такава невъзможност или реален риск за ищцата.

На това основание извършеното уволнение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

От признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва и основателноста на обективно съединеният иск за възстановяване на работника на предишната работа. Със съдебното решение се възстановява трудовото правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение.

Основателен е и искът за обезщетение с правно основание чл.225 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Същият е акцесорен по отношение на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Фактът, че ищцата е останала без работа от момента на уволнението й се установява от представената от нея за справка в съдебното заседание трудова книжка, видно от която, след прекратяване на процесното трудово правоотношение, няма друго вписване. Брутното трудово възнаграждение получено от ищцата за месеца предхождащ уволнението е в размер на 380,56 лв, което не се оспорва. И без да се изхожда от представената разпечатка на фиш за заплата, то това е възнаграждението и по последното споразумение към трудовия договор - 284 лв основно възнаграждение + 96,56 лв за продължителна работа. Ищцата има право на обезщетение по този ред за 6 месеца - периода 15.09.2011г. -15.03.2012г., което означава, че работодателят ОУ“И. С. Т.” гр. Р. дължи на неправомерно уволнения служител обезщетение в размер на 2283,36 лв. Тази сума следва да се присъди със законната лихва от деня на постъпване на исковата молба /08.11.2011г./ до окончателното й изплащане.

Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски по делото. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото, включващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху уважените искове в общ размер 191,33 лв /50 лв по иска за отмяна на уволнението, 50 лв по иска за възстановяване на работа и 91,33 лв по иска за обезщетение за оставане без работа/.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Т.К.Д. ЕГН ********** *** предприето със заповед №РД-08-001/15.09.2011г. издадена от Директора на ОУ“И. С. Т.” гр. Р. и ОТМЕНЯВА посочената заповед.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т.К.Д. ЕГН ********** *** на преди заеманата от нея длъжност-“Старши учител общообразователен учебен предмет – история” в ОУ“И. С. Т.” гр. Р.

ОСЪЖДА ОУ“И. С. Т.” гр. Р. да заплати на Т.К.Д. ЕГН ********** *** сумата от 2283,36 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от 08.09.2011г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОУ“И. С. Т.” гр. Р. да заплати на Т.К.Д. ЕГН ********** *** сумата от 150лв. за направени разноски по делото.

ОСЪЖДА ОУ“И. С. Т.” гр. Р. да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 191,33 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: