РЕШЕНИЕ

 

124,  11.04.2012г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На тринадесети Март 2012година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар:  Ж.Р.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 1117 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  П. П. П. ЕГН **********, в качеството му на собственик и представляващ « Ф. – П. П. « ЕТ – Р., БУЛСТАТ *********, гр. Р., „ А. В.„ № ** против НП № 10853 - 270113221/ 21.09.2011г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр.В., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 500,00лева на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и се моли същото да бъде  изцяло отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява жалбоподателят, за него упълномощен повереник, който поддържа жалбата по посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 11.07.2011г. в търговски обект дюнер „ В. „, находящ се в гр. Р., ул. „ И. В.”, стопанисван от « Ф. – П. П. « ЕТ – Р., БУЛСТАТ *********, документирана в ПИП сер. АА № 0007305/11.07.2011г., е установено въз основа на данните в касовата книга, междинния финансов отчет от ЕКАФП и въпросния лист, попълнен от продавача Л. Е., както и описа на паричните средства в касата на обекта, е констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отбележи в книгата за дневните финансови отчети всяка промяна на касовата наличност за 11.07.2011г. – в случая начална сума 10,00лв. и изведени пари от касата 50,43лв., описани във Въпросният лист. В КДФО липсва какъвто и да е запис на 11.07.2011г. Проверката извършена в присъствие  на наетото в обекта лице Л. Е..

На 13.08.2011г. е съставен АУАН  сер. АА бл. № 0113221 в присъствие на свидетел и упълномощено от търговеца лице, в което нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, връчен на пълномощника на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Писмени възражения в срока по 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили.

На 21.09.2011г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен начин, квалифицирал го е по чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил минималната, предвидена в Закона „имуществена санкция”  в размер на 500,00лева.

НП е връчено на упълномощеното от търговеца лице на 06.12.2011г., жалбата срещу него е постъпила при адм. наказващия орган на 09.12.2011г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.  

От така възприетата от съда фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя, безспорно се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Досежно възраженията на жалбоподателя, че не е налице умишлено извършено адм. нарушение, съдът намира, че в случая се касае за обективна отговорност, тъй като нарушението е извършено от жалбоподателя в търговското му качество, а не като физическо лице. Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в този смисъл. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно- наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е. стойността на установената в касата парична наличност, обичайния оборот на търговския обект и липсата на широк обществен отзвук са неотносими към маловажността на административното нарушение.

 

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 10853 - 270113221/ 21.09.2011г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр.В., с което на « Ф. – П. П. « ЕТ – Р., БУЛСТАТ *********, гр. Р., „ А. В.„ № **, представлявано от  П. П. П. ЕГН **********, за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 500,00лева на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС,  като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: