Мотиви към
Присъда №230/20.04.2012г., постановена по НОХД №1138/2011г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите:
1.Б.А.А. за това че на 14.04.2010г. в гр. Разград, Гарова промишлена зона в условията на опасен рецидив, след
пред9варителен сговор с Х.С.Х. ***, Д.М.
***, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – задвижващ вал от машина за
изтегляне на стъкло с размери
2. Х.С.Х. за това, че за времето от 06.03.2010г. до
14.04.2010г. включително, в землището на с. Раковски община Разград, в
землището на с. Острово и в гр. Разград Гарова промишлена зона, в условията на продължавано
престъпление – на четири пъти, в условията на опасен рецидив, сам и след
предварителен сговор с различно съучастие с Б.А. ***, Д. М. Х. от гр. ***** и С.М.
***, и тримата като съизвършители, като случаят не е маловажен, чрез използване
на техническо средство – оксижен и
ацетиленова горелка и на МПС – л.а. “ВАЗ
3. Д. М.Х. за това, че за времето от 31.03.2010г. до
14.04.2010г. в землището на с. Острово обл. Разград и
в гр. Разград, Гарова промишлена зона в условията на
продължавано престъпление и след предварителен сговор в различно съучастие с Б.А.
***, Х.С.Х. *** и С.М. *** и тримата като съизвършители, като случаят не е
маловажен, чрез използване на техническо средство- ацетиленова горелка и на МПС
– л.а. “ВАЗ
4. С.М.С. за това, че за времето от 31.03.2010г. до
03.04.2010г. в землището на с. Острово в условията на
продължавано престъпление – на два пъти и след предварителен сговор с Х.С.Х. от
с. **** и Д. М. *** и двамата като съизвършители, като случаят не е маловажен,
чрез използване на техническо средство – ацетиленова горелка на МПС – л.а. ВАЗ
2107 с рег.№ ВТ 2141 АК е отнел чужди движими вещи -
4 бр. метални отдушници с дължина
В заседанието пред РРС представителят
на РРП подържа измененото обвинение, счита го за доказано и предлага на съда да
наложи на всички подсъдими наказание лишаване от свобода, като за подсъдимите Х.Х.
и Д. Х. от минимума към средата, за подс.С.С. – в
размер към минималния и за подс.Б.А. наказание при
условията на чл.55 от НК, като изтърпяването на наказанието на подс.Д. Х. и подс. С.С., да бъде
отложено на основание чл.66 от НК.
Като граждански ищци
са конституирани ощетените юридически лица “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД, ОУ
“Г.С.Раковски” с.Раковски, както и пострадалата Л.А., последната е
конституирана и като частен обвинител, като същите са предявили срещу
съответните подсъдими гр. искове в размер на 174,92лв
за първия, 1714,50лв за втория и 750лв за третата, представляващи обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди. В с.з. ги поддържат и молят за уважаването им
в посочените размери.
Спрямо подсъдимите Х.Х., Д. Х. и С.С. делото се води в
условията на задочно производство, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
Тримата са обявени за ОДИ от МВР и след щателно издирване не са установени на
територията на страната.
Защитниците на
тримата подсъдимите Б.А., Х.Х. и Д. Х. пледират за оправдателна присъда и
признаването им за невиновни, алтернативно, за последните двама за налагане
евентуално на наказание към минимума. Защитника на подс.
С. пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.55 от НК при определяне
на наказанието му.
Подсъдимият А. дава обяснения в с.з, като отрича да е
извършил деянието.
Разградският районен
съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Четиримата подсъдими се познавали, като подсъдимите Х.Х. и Д. Х. били
братовчеди.
Подс.Х. ***. Един ден за времето от
06.03.2010г. до 25.03.2010г. излязъл с конската си каруца, като взел със себе
си и оксижен. Отишъл до стопанските постройки в стопански двор №2 с халета в
землището на селото, които били на ОУ “Г.С.Раковски” с.Раковски. Същите не били завършени, като в покривните
конструкции имало вградени метални обтяжни винкели. Подс.Х.Х. решил да нареже част от тях и да ги продаде, за
да си набави средство. С помощта на оксижена отрязал 18 парчета от винкелите –
10 броя винкели с дължина 7,5м с размери 80мм/120мм и 8бр. винкели с дължина
От заключението на вещото лице,
по назначената оценъчна експертиза, стойността на тези вещи, възлиза на сумата
от 1714,50 лв.
На 31.03.2010г. в дома на подс.Х. ***, дошли подсъдимите С.С. и Д. Х., били с л.а.
ВАЗ 2107 с рег. № ВТ 21-41АК, собственост на подс.С.,***. В
землището на с.Острово той знаел, че имало метална
цистерна, като предложил на другите двама да отидат и да я нарежат, след което
да я предадат за скраб. Подс.
Х.Х. имал ацетиленова горелка, с която щели да нарежат вещта. С автомобила на подс.С., тримата отишли на мястото, където била цистерната,
която била собственост на св.Л.А.. Огледали я и решили през нощта да се върнат.
Като минавали покрай водоем собственост на “Водоснабдяване-Дунав”, спрели. Подс. С. знаел, че там има метални тръби, които можели да
вземат. С ацетиленовата горелка подс .Х.Х. отрязали
4бр. метални отдушници - тръби с Ф 159мм и дължина по 1м всяка. Водоемното хранилище имало метална врата, която също решили
да вземат. Подс. Х.Х. нарязал и нея с горелката.
Всичко натоварили на автомобила и се прибрали. На 01.04.2010г със същия
автомобил предали в пункт за изкупуване на метали в гр.Разград със закупчик св.
Д., нарязаните отдушници и врата за скраб, които били
460кг. Св. Д. записал в своя тетрадка името на подс.Д.
Х., като в момента не им издал друг документ и казал, да минат след няколко
дни, за да им даде парите от продажбата.
От заключението на вещото лице,
по назначената в с.з. оценъчна експертиза, стойността на тези вещи възлиза на
174,92лв.
На 02.04.2010г. подсъдимите Х.Х. , Д. Х. и С.С.,***, със същия автомобил и
конска каруца, за да нарежат и пренесат цистерната. С ацетиленовата горелка те
я нарязали на парчета, натоварили ги в автомобила на подс.С. описан
по-горе и на каруцата, след това занесли всичко в дома на подс.
С. ***. На 05.04.2010г. предали част от нарязаната цистерна на пункта за
изкупуване на метали на “Икомет” на св.Д.И., който
издал документ за продажбата на името на подс. Д. Х..
На 06.04.2010г. били извършени
огледи от органите на полицията, на автомобила и в дома на подс.С.,
при който били иззети следните вещи: конска каруца с автомобилни гуми, 2 бр.
метални фланци, метален корпус на спирателен кран,
демонтиран спирателен кран бе ръкохватка. След разкриване на деянието с
протокол за доброволно предаване от 06.04.2010г. подс.Х.
предал ацетиленовата горелка.
От заключението на вещото лице,
по назначената в с.з. оценъчна експертиза, стойността на метална цистерна с
колесар възлиза на 500лв.
На 14.04.2010г. в дома на подс.Х. *** бил неговия братовчед подс.Д.
Х., като там дошъл и подс.Б.А.. Тримата към обяд,
тръгнали с конската каруца на първия, да търсят метални отпадъци. Като наближили
базата на “Вия Глас” ЕООД /бившия завод “Диамант”/ на гарова
промишлена зона, същите през оградата, на която имало отвори в южната и част,
видели в двора метални части. Същите били поставени на палет на известно
разстояние от оградата. Подсъдимите Д. Х. и Б.А. прескочили оградата, а подс.Х.Х. останал с каруцата до нея да наблюдава.
Подсъдимите Д. Х. и Б.А., започнали да пренасят металните предмети до оградата,
където през отвор прокопан от стичаща се там вода, започнали да ги изнасят
отвън нея. Натрупали следните метални вещи: задвижващ вал от машина за изтегляне на стъкло с размери
От заключението на вещото лице
стойността на процесните вещи възлиза на 288,10лв.
Подс.Б.А. е осъждан с 11 влезли в сила
съдебни акта. С последното му осъждане – по нохд
№319/2007г. по описа на РС-Разград в сила от
06.12.2007г., му е било наложена наказание две години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Подс. Х.Х. е осъждан с пет влезли в сила
присъди. Като с присъда по нохд № 231/2004г. по описа
на РС-Разград влязла в сила на 18.04.2005г., е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и 7 във вр.
с чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено наказание 1,6г. лишаване от свобода при
общ режим на изтърпяване и последното му осъждане – по нохд
№791/2005г. на РС-Разград в сила от същия ден, за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.5 от НК му е наложена
наказание пет месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите А., Г., А., Сиемонов, М., И., Н., И., И., Х., А., Н., В., М., Д. и Д.,
приобщените по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 от НК показания дадени на
досъдебното производство от свидетелите А., Д.И.С.Х. и Т.Д., заключението по оценъчните
експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми, протокол за
доброволно предаване, ПИС с №34706 и №34731/19.03.2010г №34760/20.03.2010г и
34970/25.03.2010г, веществените доказателства
- ацетиленова горелка
с прилежащите й части, конска каруца с автомобилни гум,
два броя метални фланци, метален корпус на спирателен
кран, демонтиран спирателен кран без ръкохватка,
характеристични справки, справки за съдимост и останалите писмените доказателствени
материали.
Авторството на деянията се
установява от показанията на свидетелите А., Д., И., Н., пред които подсъдимите
са признали за извършването на деянията като са обяснили начинът на осъществяването
им. Подс.Х. е разказал на св.А. по какъв начин е
срязал обтяжния винкел от сградите собственост на ОУ
“Г.С.Раковски” в землището на с.Раковски. Този свидетел е разговарял и с
колегата си от полицейски участък Завет – св.Д., който е споделил с него за
участието на подс.Х.Х. в процесните кражби на метални
отдушници, метална врата и цистерна в землището на с.Острово.
Св.Д. е посетил мястото в землището на с.Острово,
откъдето са отнетите вещите собственост на “Водоснабдяване-Дунав” и на св.Л.А..
Установил, че цистерната на последната е била срязана с оксижен, тъй като на
тези места имало шлака, участвал при извършения оглед и видял оставените следи
от каруца и автомобил. По този начин достигнал до подс.С.,***
бил извършен оглед и били намерени части от срязаната цистерна, извършен бил
оглед и на процесния лек автомобил. Този подсъдим признал пред него участието
си и това на подсъдимите Х.Х. и Д. Х.. Св.Д. разговаря и с подс.Х.Х.,
който също признал за тези кражби – в землището на с.Острово
и му предал ацетиленовата горелка, с която били срязани металните отдушници,
вратата и цистерната. От показанията на свидетелите М., С., А., И., Н. и Г. пък
се установява участието на подс.Б.А., Х.Х. и Д. Х. в
деянието извършено на гарова промишлена зона на
14.04.2010г. в базата на “Виа глас” /бившия завод
“Диамант”/ Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на тези
подсъдими, че участието им в това деяние не било доказано, тъй като не били
видени на място и разпознати /в частност подс.Б.А./.
Св. М.М. процесния ден забелязал първоначално две лица в двора на
предприятието, които като го видели избягали отвън оградата, където трето лице
ги чакало и всички се качили на каруца, която тръгнала в посока с.Стражец.
Именно след тази каруца тръгнал и св.А., който видял, че спряла в с.Стражец, с подс.Х.Х., като преди товасъщо
така видял, че подсъдимите Д. Х. и Б.А. скочили от нея. На мястото в с.Стражец бил
вече и св.Г., който разговарял с каруцаря – подс.Х.Х.,
чиято самоличност била установена от св.И., който също пристигнал на мястото, след
като бил уведомен по телефона за случващото се. На него подс.Х.
казал, за участието в това деяние и на подсъдимите Д. Х. и Б.Х., които той и
св.Н. установили – първият в близка нива между лозята и с. Стражец, а втория в
с.Раковски. Подс. Д. Х. обяснил, че е братовчед на подс.Х.Х. и бил на гости в дома му, като заедно с подс. Б.А., тримата него ден, отишли до базата на “Виа глас”. Същото признал пред тях и подс.Б.А..
Независимо, че подс. Х.Х. бил сам в каруцата, когато
спрял в с.Стражец, присъствието по-рано в двора на предприятието се установява
от посочените свидетелски показания, които са логични, последователни, поради
което съдът ги кредитира, преценени в тяхната съвкупност и с останалите
доказателства, водят до единствения и несъмнен извод, че точно тези подсъдими
са се опитали да вземат процесните вещи от двора. Неоснователни са доводите на
защитниците на подс.Б.А., че няма доказателства, че
той е бил в двора на предприятието, не бил разпознат от св.М.. Напротив
установява се, че подс.А. е бил облечен с червен
гащеризон, като едното от двете лица забелязано от св. А. в двора е било с
такъв цвят дреха. За това и се е обадил по телефона на св.М., който е бил облечен със същия цвят гащеризон, дали се намира в тази зона на
двора, но последният отрекъл да е там. Точно в този район, в него момент не е
имало работници или лица обслужващи “Виа глас”, видно
от показанията на този свидетел, т.е. това са били двамата подсъдими – А. и Дж.Х.. Независимо, че и св.М. не е разпознал подс.А. в хода на досъдебното производство, това
обстоятелство не изключва присъствието на подс.А.,
пък и св.М. е бил на около 200-300м от него, като го е забелязал. В този смисъл
съдът не кредитира обясненията на подс.А. дадени в
с.з, че не е бил на мястото, тъй като противоречат на посочените доказателства,
като ги приема за негова защитна позиция. Неоснователни са и доводите на
защитата на подс. Д. Х. и Х.Х., за недоказаност на това
деяние по отношение на двамата. Обсъдените по-горе гласни доказателства водят
до извода и за тяхното участие и в последното - от базата на бившия завод “Диамант”,
за които са обвинени заедно с подс.Б.А.. Участието им
в кражбите на вещи в землището на с.Острово заедно с подс.С., собственост на “Водоснабдяване Дунав” и на св.Л.А.,
се установява от показанията на св.Д., пред когото са признали, освен това в дома
на подс.С. са намерени конската каруца, части от нарязаната
цистерна, а подс. Х.Х. *** на този свидетел и
ацетиленовата горелка, която е била предадена с протокол след разкриване на
тези деяния. В обясненията си пред този свидетел, тримата подсъдими – Х.Х., Д. Х.
и С.С. са посочили и пунктовете, където са предали вещите след това, което се
установява и от показанията на закупчиците в тях - свидетелите И. и Добре,
записали на името на подс.Д. Х. предаденото желязо,
за което са издадени и ПИС.
Относно вида и количеството на вещите предмет на деянията,
съдът се позовава на показанията на свидетелите Х., В., А., И., както и
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.04.2010г. в който са описани вещите,
които подсъдимите не са успели да изнесат от базата “Виа
глас”.
Относно стойността на вещите, съдът се
позовава на заключенията на вещото лице по оценъчните експертизи, които
заключения са компетентни, обосновани и
пълни.
Предвид събраните доказателства
обсъдени в тяхната съвкупност съдът намира, че обвинението срещу подсъдимите е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
С деянията си подс. Х.С.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.2 т.4 пр.1 и пр.2 т.5
във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето от 06.03.2010г. до
14.04.2010г. включително, в землището на с. Раковски община Разград, в
землището на с. Острово и в гр. Разград Гарова промишлена зона, в условията на продължавано
престъпление – на четири пъти, в условията на опасен рецидив, сам и след
предварителен сговор с различно съучастие с Б.А., Д.Х. и С.С., и тримата като
съизвършители, като случаят не е маловажен, чрез използване на техническо
средство – оксижен и ацетиленова горелка
и на МПС – л.а. “ВАЗ
С деянието си подсъдимият Б.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196
ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.18 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК,
тъй като на 14.04.2010г. в условията на опасен рецидив, в съучастие като
съизвършител с подсъдимите Х.Х. и Д. Х. се е опитал да отнеме процесните вещи
от владението и собственост на “Виа глас” ЕООД. Налице
е прекъсване на фактическата власт на собственика, тъй като вещите са пренасяни
до оградата на предприятието от него, но не е установил своя фактическа власт,
предвид разкриването на деянието и вещите не са били изнесени извън района.
Налице е опит за кражба, а не довършено престъпление, тъй като подс.А. не е установил фактическа власт и владение на
вещите, поради независещи от него причини. Осъществил е деянието съвместно с посочените
двамата подсъдими, всеки един е от тях съзнавал останалите елементи от
изпълнителната дейност от другите, налице е общност на умисъла, поради което
съдът намира, че е налице квалификацията на чл.20 ал.2 от НК. Не е налице
квалификацията на чл.195 ал.1 т.5 от НК - предварителен сговор, тъй като не се
доказа предварителния замисъл и взето решение от страна на подсъдимите преди
извършването му, поради което подс.А., бе оправдан да
е извършил деянието по чл.195 ал.1 т.5 от НК. Подс.А.
е осъществил квалификацията “опасен рецидив”, по
смисъла на чл.29 ал.1 от НК, която се обуславя от посочените му по - горе осъждания, за тежки умишлени
престъпления, като му е наложено наказание лишаване от свобода повече от година
и при това ефективно и процесните деяния са извършено в срока по чл.30, ал.1 от
НК. От субективна страна подс.А. е действал с пряк
умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване-да присвои вещите.
С действията си подсъдимият Д. Х. е осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла
на чл.195 ал.1 т.2, 4 пр.1 и пр.2 и т.5 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с
чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като за времето от 31.03.2010г. до 14.04.2010г., в с.Острово
и в гр.Разград гарова промишлена зона, в условията на
продължавано престъпление, предварително сговорил се и в различно съучастие с подс.Б.А., Х.Х. и С.С. и както съизвършители като случаят
не е маловажен, чрез използване на МПС – л.а. “ВАЗ
С действията си подс.С.С. е осъществил състава на престъплението “кражба”
по смисъла на чл.195 ал.1 т.2 т.4 пр.1 и
пр.2 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето
от 31.03.2010г. до 03.04.2010г. в землището на с.Острово,
в условията на продължавано престъпление, предварително сговорил се с
подсъдимите Х.Х. и Д. Х. както съизвършители като случаят не е маловажен, чрез използване
на МПС – л.а. “ВАЗ
От
субективна страна подсъдимите са
действали при пряк умисъл – съзнавали са
обществената опасност и противозаконността
на действията си, предвиждали е общественоопасните им последици и са целели
настъпването на тези последици. Намеренията им са били противозаконно да
присвоят отнетите вещи, видно от последващите им действия по продажбата им.
Индивидуализирайки наказанието
на подсъдимите Х.Х. и Д. Х., съдебният състав не отчете наличност на
многобройни смекчаващи обстоятелства за определянето им при условията на чл.55
от НК, като същите следва да бъдат определени съгласно чл.54 от НК. При
индивидуализацията на наказанията на подсъдимите Б.А. и С.С., съдът намира, че
за същите следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. На първо място
деянието извършено от подс. А. е приключило във
фазата на опита и не са последвали вредни последици за ощетеното юридическо
лице, на следващо – ниската стойност на вещите, които се е опитал да отнеме, изминалия
период от време от извършването до
настоящия момент. По отношение и на подс. С.С. съдът
намира, че и най лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно
тежко и следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, независимо, че
имуществените вреди не са възстановени. Това е така, предвид чистото му съдебно
минало, оказаното от същия съдействие на органите на полицията по разкриване на
деянията, признанията му, семейното му и имотно положение, невисоката стойност
на вещите, изминалия период от време от извършването до настоящия момент. Поради което съответно
на извършено от подс.Б.А. при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК, съдът намира наказание лишаване от свобода в размер на 1,6 години. По
отношение на подс.С.С. съответно на извършеното
деяние, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът намира, че следва да му се
наложи наказание лишаване от свобода в размер шест месеца лишаване от свобода.
Като смекчаващи обстоятелства по
отношение на подс.Х.Х. и Д. Х., съдът отчита
направените признанията в досъдебното производство и съдействието на органите
на полицията за разкриването им, изминалия период от време от извършването им до
настоящия момент, чистото съдебно минало на подс.Д. Х..
Като отегчаващи такива намира по отношение и на подс.Х.Х.
и Д. Х. високата обществена опасност на
деянието, не-ниската стойност на нанесените имуществени вреди, които не са
възстановени, наличието на два квалифициращи признака при извършване на
престъплението, извършване на няколко деяния извършени от повече лица. Предвид
на което съдът намира, че на тези подсъдими в рамките на предвидения от закона
размер на наказанието при условията н чл.54 от НК, следва да се наложи такова от минимума към
средата, а именно четири години лишаване от свобода за подс.Х.Х.
и десет месеца лишаване от свобода за подс.Д. Х. /след редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК/.
Предвид предишните осъждания на наказание
лишаване от свобода на подсъдимите Х.Х. и Б.А., така наложените им наказания
следва да бъдат изтърпени при строг режим в затвор на основание чл.61 т.2 във
вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Тъй като подсъдимите Д. Х. и С.С. не са осъждани,
наложеното им наказание лишаване от свобода е в размер до три години, следва да
се приеме, че за поправянето им не е
наложително да бъде изтърпяно така определените наказания, като същите следва
да се отложат за изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1 от НК за подс.С.С.
и за изпитателен срок от две години на
основание чл.69 ал.1 във вр. с чл.66 ал.1 от НК - за подс.Д.
Х..
Така определените наказания на
подсъдимите, съдът намира съобразени с целите по чл.36 от НК.
Основателни са предявените
граждански искове от “Водоснабдяване
- Дунав” ЕООД и ОУ “Г.С.Раковски” с.Раковски, поради което следва да се уважат.
Същите са претърпели имуществени вреди в предявения размер от тях, от деянията
на подсъдимите Х.Х., Д. Х. и С.С.. Първото ЮЛ е направило изменение/намаление/
на гр. иск в с.з. в присъствието на страните, след като е изменено обвинението от страна на представителя на РРП.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че направеното изменение, представляващо
по-нисък размер на приетия за съвместно разглеждане граждански иск е допуснато,
предвид новото измененото обвинение - в какъвто смисъл е и Постановление
№9/25.12.1961г Пл ВС и в този смисъл е неоснователно
възражението направено в с.з. от защитника на подс.С..
Основателен е
предявения от Л.А. граждански иск, в размер на 500лв, същата е претърпяла
имуществени вреди в този размер от деянията на подсъдимите, предвид измененото
от прокурора обвинение по отношение на стойността на вещта предмет на
претенцията от страна на гражданския ищец. До размера на първоначалния предявения
граждански иск, производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.
Веществените
доказателства, които са използвани от подсъдимите за извършване на
престъпленията – ацетиленова горелка и конска каруца следва да се отнемат в
полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК, а веществените
доказателства - два броя метални фланци, метален
корпус на спирателен кран, демонтиран спирателен кран без ръкохватка след влизане
в сила на присъдата да се върнат на собственика им “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД
гр. Разград.
С оглед изхода на делото,
подсъдимите следва да бъдат осъдени да
заплатят и разноските по делото и
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: