Р Е Ш Е Н И Е

№ 112 21.04.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 2065 по описа за 2011 година,

Искове с правно основание чл. 124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Г.С.Х. ЕГН **********,*** против “Туристическа информация и регистрация /ТИР/” АД за установяване недължимост на сумата 3 574,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от *** г., разноски в размер на 71,48 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.дело № *** г. по описа на СРС., тъй като записа на заповед въз основа на който той е издаден е с падеж *** г., откогато е започнал да тече давностния срок. Изпълнителното дело било образувано след изтичане на този срок, поради което и вземането било погасено по давност. Излагат се и твърдения, че ищецът не е подписвал записа на заповед, послужил като несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 б.”е” ГПК /отм./. С изложеното са аргументира искането за признаване на установено, че ищецът не дължи процесните суми.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира такъв, редовно призован по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 ал.1 от ГПК.

С разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК, редовно връчено на ответника, е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение. Същият не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, редовно призован не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и втората предпоставка по чл. 239 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ответника от *** г. е образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ – М. Б. с рег. № ***. Сочи се, че ищецът е разбрал за делото въз основа на връчена му на *** г. ПДИ. Твърди се, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Представените по делото писмени доказателства - заверени копия от: покана за доброволно изпълнение; изпълнителен лист по гр.дело № *** г. по описа на СРС, гр. дело № *** г. по описа на СРС и изпълнително дело № *** на ЧСИ – М. Б. с рег. № ***, подкрепят изложените в исковата молба и посочени по – горе обстоятелства – че задължението, за което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано посоченото изп. дело е погасено по давност. Сочените доказателства установяват, че ответника “Туристическа информация и регистрация /ТИР/” АД се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца Г.С.Х., по реда на чл. 237 б. “е” ГПК /отм/, по депозирана от него до СРС молба на *** г. Съдът е уважил молбата, като с определение от *** г. по гр. дело № *** г., е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 3 574,00 лв., дължима по запис на заповед от *** г. с падеж *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 71,48 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист за горните суми по молба на ответника от *** г. е образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ – М. Б. с рег. № *** на КЧСИ. Установеното от фактическа страна, обосновава и вероятната основателност на иска и представлява предпоставка за уважаване на същия по реда на чл. 239 ГПК. Вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК (отм.), но не е предприел действия по принудително събиране на сумата по записа в продължение на 3 години от уважаване на молбата по чл. 242 ГПК (отм.)/в този см. решение по т.д. 943/09 г. на ВКС/. В случая съдебният акт, с който молбата на ответника е уважена е постановен на *** г., а молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана на *** г. – т.е. много след изтичане на тригодишния давностен срок, след който вземането се е погасило по давност. Ето защо, и предявеният иск следва да бъде увaжен изцяло.

Уважаването на иска предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените по делото разноски на осн. чл. 78 от ГПК.

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 239 ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Туристическа информация и регистрация /ТИР/” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. “Д.” бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, че ищецът Г.С.Х. ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ сумата 3 574,00 лв. - по запис на заповед от *** г. с падеж *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 71,48 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по гр. дело № *** г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА “Туристическа информация и регистрация /ТИР/” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. “Д.” бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Х. ЕГН **********,*** сумата 145,82 лв. - разноски по производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: