Р Е Ш Е Н И Е

Номер 117 09.04.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2205 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Х.Х.А. срещу “Е.ОН Б. П.”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 838,36 лв. за ел. енергия, която е начислена като корекция за минал период – 22.03.2011 г. – 31.08.2011 г. Сочи, че е потребител на ел. енергия в имот, находящ се в с.Р., ул.”Б.”, №12, която се отчита със СТИ №1115031000469976, че е извършена проверка на електромера, на която той не е присъствал, че този електромер е бил демонтиран и заменен с нов. След извършена проверка е били издадена фактура на стойност 1 838,36 лв. за периода 22.03.2011 г. – 31.08.2011 г. Заявява, че не е манипулирал СТИ, че допълнително начислените количества ел. енергия не са му доставяни. Иска заплащане и на направените по делото разноски.

Ответникът “Е.он Б. П.” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката с посочени клиентски и абонатен номер за имота с адрес с.Я., съответно клиентски номер ********** и абонатен №**********, с номер на СТИ 1115031000469976, калибриран и отговарящ на съответните стандарти в Р. Б.., присъединен е към електрическата мрежа по начин, осигуряващ визуален контрол върху показанията му и състоянието му и показанията му са отчитани редовно. Сочи, че при извършена проверка на 31.08.2011 г. от служители на “Е.он М.”АД с еталон е констатирано отклонение при СТИ – 95,63% в измерването на потребяваната ел. енергия и същият е демонтиран. Според ответника правното основание за извършената проверка е чл.44 т.1 от Закона за измерванията и чл.34 ал.2 от Общите условия. При извършената експертиза от Българския институт по метрология ГД”МИУ” В. е отчетено отклонение в измерването 98%, като в констативния протокол е посочено, че има “чужд за схемата мост върху платката между изводите на шунта – има вмешателство”. Предвид това ответникът счита, че има неправомерна манипулация върху СТИ, изразяваща се в последващо целенасочено изменение на характеристиките и параметрите на уреда, вследствие на което през продължителен период е извършвал неточно измерване на потребяваната ел. енергия, респ. абонатът е потребявал ел. енегрия, която не е била отчитана и съответно заплащана, поради което е преизчислил сметката за периода 19.11.2010 г.- 03.05.2011 г. Сочи, че при извършването на корекциите са спазени правилата на чл.38 ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Сочи, че корекционната процедура не е санкция към абоната, тъй като целта е потребителя и доставчика да споделят по предварително определена методика тежестта от неточно измерване на СТИ, че тази процедура е в тежест на двете страни, тъй като абоната плаща между 1/3 и 1/2 от максималното потребление в обекта за период не по-дълъг от 180 дни, а доставчикът поема за своя сметка между 1/2 и 2/3 от максималното потребление в обекта без ограничение на периода. Според процесуалния представител на ответника задължението на ищеца за заплащане на коригираното количество ел. енергия е породено от това, че той е бенефициент по отношение на неотчетената ел. енергия, същият е ползвател на чужд измервателен уред, без да плаща такса за това, поради което счита, че той го ползва въз основа на заем за послужване, поради което има специална отговорност за опазване на чуждата вещ, че ответникът е задължен да доставя ел. енергия на всеки, който е поискал да стане негов потребител, както и да монтира СТИ в общодостъпно място.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.Я., ул.”Б.”, №**, който имот е електрифициран, има клиентски номер ********** и ел. енергията се доставя от “Е.он П.”АД.

С писмо изх.№846134/03.11.2011 г. ответникът е съобщил на ищеца А., че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 838,36 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.8/ за периода 22.11.2010 г. – 20.05.2011 г. са отчетени 111 квтч. дневна енергия и 48 квтч нощна енергия. При констатирана грешка от -98 е отбелязано, че реално потребената ел.енергия е 5550 квтч дневна и 2400 квтч нощна ел. енергия. Така разликата от 5383,50 квтч дневна и 2328 квтч. нощна ел. енергия е начислена допълнително.

В представения протокол за техническа проверка №0378848 е посочено, че на клиентски номер ********** в с.Я., ул.”Б.”, №** на неизвестна дата е извършена проверка и са предприети мерки относно измерването на ел. енергия. Констатирано е, че държавна пломба има и е записан нейния номер, а ведомствената липсва. Измерена е грешка в отчитането -95,83 %. Проверката е извършена от М. Ц. и И. К. Според свид.Ц. на проверката не е присъствал абоната, проверяващите са констатирали, че електромера е извън класа на точност, демонтирали са го и са го поставили в безшевна торба. Като свидетел на тези действия в протокола се разписал Ивайло Гочев, който в този момент е охранявал екипа на “Е.Он М.”. По делото не са представени доказателства за това кой е работодател на охранителя.

Според представения констативен протокол №1710-09 Ел /26.10.2011 г. за експертиза на електромер, изготвен от Българския институт по метрология, Регионален отдел В., електромерът не съответства на техническите изисквания, като са посочени конкретните грешки, които допуска електромера при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка. Посочено е също така, че има намеса в схемата на електромера – чужд за схемата мост върху платката между изводите от шунта.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до проверката е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2010 г., както и на 20.01.2011 г., непосредствено преди монтажа при абоната. Следваща проверка е извършена в ГД”МИУ” В.. В този констативен протокол е посочена възможна причина за отклонението - неправомерно въздействие върху СТИ от специалисти с техническа грамотност и умения над средните и със солидна техническа екипировка. Количеството ел. енергия, начислена като корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Същото се равнява на непрекъсната консумация на една електрическа печка с остатък. Използваното СТИ няма технически възможности /софтуер/, за да се установи от коя дата е извършена тази неправомерна намеса, но в резултат на нея СТИ не отчита цялото количество потребявана ел. енергия. Според справката за консумираната ел. енергия показанията на електромера са отчитани всеки месец. Не е възможно манипулацията да бъде открита при отчитане на ел. енергия, вкл. и поради факта, че инкасаторите не разполагат с миналите показания на СТИ. Точен измерител на грешката в измерването има и тя е -98 %. За така установеното отклонение е спазена методологията по чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия при изчисляване на корекцията в сметките, ако се приеме този показател за точен измерител на грешката.

Според вещото лице КП на метрологичната експертиза документира отклонение в измерването само за една стойност на тока, а за другите стойности СТИ не реагира поради неизправност. В тази ситуация според вещото лице корекцията следва да бъде направена по реда на чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕМ.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он Б. П.”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на “Е.оН Б. М.”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.Он М.”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН Б. М.”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.1 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищецът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение или неотчитане, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна. Твърдението на ответното дружество, че СТИ е вещ, дадена на ищеца в заем за послужване не отговаря на обективната действителност, тъй като ищецът като абонат не би могъл да се грижи за поддържането и запазването на вещта, защото достъп до нея има само ответникът. При заема за послужване вещта е в държане на заемателя, т.е. той осъществява фактическата власт, а в отношенията между електроразпределителното дружество и абоната последният няма фактическа власт върху вещта.

Общите условия, на които се позовава ответникът, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически М.. В редица решения / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че електромерът е бил отварян, че е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е основателно. При цена на иска от 1 838,36 лв. минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 50 лв., а това по пар.2 от Допълнителните разпоредби е три пъти по-голямо, респ. 750 лв. Уговореното между страните по настоящото дело възнаграждение е 800 лв., които са изцяло внесени при сключването на договора за правна помощ. Наредба №1 е издадена въз основа на законова делегация, регламентирана в чл.36 от Закона за адвокатурата, регламентиращ правото на органите на адвокатурата да определят минималните размера на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК няма. Поради това правилото на пар.2 от Допълнителните разпоредби на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изцяло извън законовата делегация и не следва да се прилага. Т.е. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения , но не и тези в случаите на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради това при прилагането на този текст съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатското възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това намаляване обаче съдът следва да има предвид и действителната правна и фактическа стойност на делото. В случая предявеният иск е отрицателен установителен и доказателствената тежест е на ответника, но осъществяването на защитата на ищеца е свързано с фактическа и техническа сложност /последната е подобна, но не идентична с тази по други дела, по които ищецът се представлява от същия процесуален представител/. Освен това по делото са насрочени три съдебни заседания, последното от които поради невнасяне в срок на определения от съда депозит. Ето защо съдът счита, че следва да присъди разноските в намален размер от 500 лв., което е два пъти минималния размер според чл.36 от Закона за адвокатурата.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за клиентски номер **********, абонатен №********* Х.Х.А., ЕГН ********** *** не дължи на “Е.он Б. П.”АД, ЕИК *********, гр.В., бул. В. В., Б. п. В., сграда №* сумата 1 838,36 лв. по фактура №0085371172/31.10.2011 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 22.03.2011 г. – 30.06.2011 г.

ОСЪЖДА “Е.он Б. П.”АД, ЕИК *********, гр.В., бул. В. В., В. Т. Г ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.А., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. /петстотин лева / за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: